То обаче ще е ангажимент на бъдещия инвеститор, ако такъв бъде избран
Макар да определи като неверни внушения твърденията на редица експерти след отговора на ЕК за правния статус на проекта „АЕЦ Белене“ и необходимостта от нова нотификация през Брюксел и редица нови оценки, енергийният министър Теменужка Петкова с половин уста призна в събота пред бТВ, че такива ще са нужни.
По думите ѝ в момента възобновеният ядрен проект не попада в хипотезите на Договора за Евратом, че всяка държава член на Евросъюза, която смята да прави нов ядрен проект или да промени съществуващ, трябва да уведоми ЕК за това не по-късно от 3 месеца преди да започнат доставките, за проекта. А ако страната го реализира със собствен ресурс уведомяването трябва да е 3 месеца преди същинската работа.
„В момента не попадаме в нито една от тези хипотези. Не сме длъжни да уведомяваме ЕК. И имаме само процедура (за избор на стратегически инвеститор -б.а,) която е само едно намерение – може да приключи успешно, може и да е неуспешно. Първо трябва да се види как ще приключи тя. А и тогава нотификацията трябва да се направи от инвеститора. Така както през февруари 2007 г. е направила НЕК и през декември 2007 г. ЕК се е произнесла, че проектът отговаря на всички изисквания за безопасност“, каза Петкова.
Коментарът ѝ е по повод писмото на и.д зам.-генералния директор на дирекция „Енергетика“ в ЕК Масимо Гариба до българската адвокатка Албена Белянова, която е поставила редица въпроси за това дали има нарушения на европейските директиви с провежданата процедура за избор на стратегически инвеститор.
Такъв се очертава да стане руският ядрен концерн „Росатом“, който миналата седмица обяви, че е подписал споразумение с американската „Дженерал Електрик“ и френската „Фраматом“ за сътрудничество в рамките на проекта. Предвижда се, ако „Росатом“ бъде избран за съакционер на държавата, „Дженерал Електрик“ да достави турбини за реакторите, а „Фраматом“ системи за контрол на сигурността. Двата доставчика смятат сами да финансират своите доставки, което на първо време ще намали търсеният финансов ресурс за дострояването на централата, но след влизането ѝ в експлоатация, ще трябва да бъде възстановено това експортно кредитиране.
От писмото на Гариба до адвокат Белянова става ясно, че в момента ЕК разглежда АЕЦ „Белене“ като стар и прекратен от правителството и парламента през 2012 г. проект. Посочва се, че все още няма информация за новия проект и ако има такъв, той подлежи на ново одобрение по Договора за Евратом, както и на нова екооценка, ако има промяна в базовия проект, каквато вероятно би била смяната на предвидените руски турбини с американски, макар някои експерти да твърдят, че това не се отразява на крайния проект.
„Афищира се в публичното пространство това писмо, но ако се прочете внимателно ще се види, че то коректно отразява ситуацията и се различава от интерпретацията на тези лица“, коментира Петкова и отбелязва поясненията на ЕК, че процедурата за избор на инвеститор не засяга правилата за обществените поръчки, тъй като се търси акционер, а не доставки.
„По-важно е свързаното в нотификацията по Евратом. ЕК разглежда въпроса в следния аспект. Ако решение 250 на Народното събрание от март 2012 г. спира проекта, това означава, че има нов проект. Ако е нов проектът – трябва нотификация и ако няма стрес тест, трябва такъв. Но фактите са, че решение 250 е отменено през 2018 г. и това връща проекта в неговия статус преди датата на спирането. Това е важен елемент, който ще бъде съобщен на ЕК, ако се стигне до приключване на процедурата (за избор на инвеститор) по успешен път„, коза енергийният министър.
Относно коментара на Гариба, че проектът АЕЦ „Белене“ трябва да бъде подложен на стрес тест дали отговаря на повишените изисквания за безопасност след аварията в АЕЦ „Фукушима“ през март 2011 г., Петкова каза, че такъв е бил направен. „Декември 2011 г. е правен стрес тест на проекта АЕЦ „Белене“ и проверката по безспорен начин показва, че проектът към онзи момент е издържал всички тестове. Ето го докладът от МААЕ“, размаха тя документа.
„Не съм съгласна и съм отвратена“, каза Петкова по повод твърденията на института на бившия втори в ГЕРБ Цветан Цветанов, че официални и бизнес представители са зависими от Русия и тази зависимост се вижда в енергетиката в поръчки на завишени цени.
Малко преди нейното участие в блока на бТВ Цветанов обяви, че ще прави своя партия.
Тя даде за пример изграждането на продължението на газопровода „Турски поток“ в България, наричано от правителството „Балкански поток“. „Спазени са всички европейски директиви. Смятат ли, че ако имаше проблем, ЕК щеше да остави този важен инфраструктурен обект, който ни оставя на газовата карта благодарение на усилията на премиера Борисов и нашето правителство? Ако „Турски поток“ беше минал през Гърция как щяхме да обявим на българите, че страната ни губи целия този транзитен поток и приходите от преноса на 15 млрд. куб. м газ годишно. Трябваше ли да допуснем това?. С цената на много усилия този интерес бе защитен от премиера Бойко Борисов и правителството на ГЕРБ“, заяви още тя..
Петкова декларира още, че никога не е имало предложение за даване на държавна гаранция за построяването на АЕЦ „Белене“ и съобщи, че руският изпълнител на проекта „Атомстройекспорт“, който осъди НЕК да плати 1.277 млрд. лв. за поръчаното, изработено, но неплатено ядрено оборудване, е бил готов да съди и държавата за това, че не защитава руските инвестиции.