Българският премиер Бойко Борисов е обвинил нидерландския си колега Марк Рюте, че иска да бъде полицаят на Европа, пише в. „Файненшъл таймс“. Това се случило по време на вечерята на ръководителите на страните членки на ЕС в Брюксел вчера.Той казал на Рюте, че иска да бъде полицаят на Европа, като си позволява да решава дали националните планове за реформи на отделните страни са достатъчно амбициозни, за да оправдаят финансовата подкрепа на ЕС.
Държавните и правителствените ръководители на страните от Евросъюза не успяха да се договорят на срещата на Европейския съвет за формирането на 7-годишен бюджетен план на общността за периода 2021-2027 г., както и за фонда за възстановяване на икономиката ѝ след пандемията на коронавирус. Журналистите в Европейския съвет бяха осведомени, че срещата ще продължава в събота по обяд и не се знае колко още ще се проточи. Някои прогнозират, че може да стане тридневна.
Така не се сбъдна надеждата на българския премиер Бойко Борисов, който обяви, че се надява договореност да бъде постигната още в първия ден от срещата на върха в ЕС.
Дискусиите вчера продължиха 13 часа, но лидерите на страните не постигнаха консенсус. Според дипломатически източник, преговорите на практика са били блокирани от премиера на Нидерландия Марк Рюте, който имал „свое виждане за управлението на фонда за възстановяване”. Той настоял разпределянето на парите от фонда да става с единодушното одобрение на страните-членки, което означава всяка страна да може да ги блокира по всяко време. Неговият отказ да приеме новите предложения на председателя на Европейския съвет за управлението на т. нар. механизъм за възстановяване и устойчивост на практика принудиха Шарл Мишел да прекрати заседанието.
Австрийският канцлер Себастиан Курц заявил, че неговото правителство категорично отхвърля предложението 500 млрд. евро от фонда за възстановяване да бъдат разпределени под формата на безвъзмездна помощ. „Основното ни искане е да не се превръщаме в съюз с дългосрочен дълг. Разбира се, искаме да покажем солидарност, но трябва да имаме предвид и интересите на австрийските данъкоплатци“, написа той в Туитър. От името на четирите държави, определяни като „пестеливата четворка“ (Австрия, Нидерландия, Швеция и Дания), той предложил предвидените 500 млрд. евро безвъзмездни помощи да бъдат орязани до 200-250 млрд. евро. Тези пари, заедно с още 250 млрд. евро за преференциални заеми, трябва да дойдат чрез генериране на общ дълг на съюза. Курц нарече също така южноевропейските държави „счупени“.
По-рано дипломатически източници твърдяха, че се очаква европейските лидери да постигнат компромис под името „преговорна кутия“. Според други дипломати обаче Европейският съвет е далеч от споразумение по бюджета на ЕС за следващите 7 години и възстановителния план от пандемията, предаде БНР.
Унгарският премиер Виктор Орбан заплашил да наложи вето върху всички предложения, ако отпускането на средства от фонда се обвърже с върховенството на закона. Това предизвикало бурна реакция от премиера на Люксембург Ксавие Бетел, който изригнал, че ако не се основават на общи ценности, лидерите на държавите от ЕС няма за какво да се събират.
Чешкият премиер Андрей Бабиш пък директно обяви, че възгледите на евролидерите остават много различни. Още при пристигането си на Европейския съвет в Брюксел Бабиш заяви, че разпределянето на парите от фонда за възстановяване трябва да се основава на намаляването на растежа на икономиката в отделните страни, а не на досегашното състояние на икономиките им.
„Ще усетим влиянието на пандемията догодина и това влияние ще се отрази главно на БВП. Така че това трябва да бъде най-големият критерий – каза Бабиш. – Чехия има едно от най-ниските нива на безработица, едно от най-балансираните съотношения на дълг спрямо БВП и също така имаме растеж. Невъзможно е да се наказват успешните страни, защото са били успешни“.
Двудневната среща на Европейския съвет трябва да одобри или отхвърли проекта за 7-годишния бюджет на Еврокомисията в размер 1,074 трлн. евро и за фонда за възстановяване на икономиката в размер на 750 млрд. евро.
Още в четвъртък източник от Европейския съвет съобщи на журналисти, че страните членки нямат предварително съгласие нито относно начините за попълването на бюджета и фонда за възстановяване, които ще изискват големи държавни заеми и въвеждането на нови данъци в Европа, нито относно бъдещето разпределение между държавите на дотациите от еврохазната.
Според последните оценки на Еврокомисията, тази година се очаква 8,3% спад на БВП на общността, което е небивал показател в следвоенната история на Европа.