Инфрактните преговори на евролидерите около парите в спасителния фонд за страните, пострадали от ковидкризата, са на път да приключат. Постигната е сделка и за бюджета на ЕС за следващите 7 години. Очакванията се потвърдиха – надделяха държавите в групата на „пестеливите“, които настояваха грантовите схеми за безвъзмездни помощи да бъдат орязани за сметка на кредитирането, което пък да е обвързано с върховенство на закона и още други условия.
Срещата на Европейския съвет започна в петък и два дни поред бе удължавана, защото лидерите така и не постигаха съгласие. Според информациите от тази нощ, лидерите са приели предложението на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел. Което означава, че в пакета от 750 млрд. евро, колкото ще е размерът на възстановителния пакет, ще има 390 млрд. евро във вид на безвъзмездна помощ, останалите ще са във вид на изгодни кредити. Това е значително под първоначално предлагания пакет от 500 млрд. евро, за който настояваше Съветът, но над 350 млрд., каквото предложение приеха няколко блокирали преговорите северноевропейски страни късно в неделя, съобщава Франс прес.
От фонда – чиято структура бе ябълката на раздора между преговарялите над 90 часа лидери – България ще вземе 29 млрд. евро, съобщи пък премиерът Бойко Борисов от Брюксел.
Бюджетът за следващите седем години, т. нар. Многогодишна финансова рамка, остава 1.074 трлн. евро – под първоначалното предложение на европейските институции. Такава бе сумата, предложена от Мишел в опит да убеди предимно северноевропейските държави от „пестеливата четворка“ (Нидерландия, Дания, Швеция и Австрия), подкрепяни от Финландия, да приемат идеята грантовете във фонда да са повече от заемите.
Цяла нощ лидерите са преговаряли и около 6 часа българско време са постигнали съгласие. Така срещата, продължила повече от 90 часа, се смята за най-дългата в историята на блока – по-дълга дори от тази в Ница през есента на 2000 г., която трябваше да положи основите на източното му разширяване.
Според източници на „Ла Вангуардия“ , около 6:28 ч. в залата е имало изблик на аплодисменти непрекъснатата работа на лидерите, продължила пет дни.
Ръководството на ЕС, съобщило новината, същевременно изрази „съжаление“, че крайната сделка е наложила намаляване на средствата, предвидени в някои от секторите – като здравеопазване. Това става и със средствата за кохезионна политика, намалели с няколко милиарда спрямо първоначалното предложение. Освен това „пестеливите“ ще имат възможност за компенсация чрез по-големи субсидии, които ще получат от бюджета – над 50 млрд. евро за Германия, Нидерландия, Австрия, Швеция и Дания между 2021 и 2027 г.
От друга страна пробивът е, че „пестеливите“ приеха изобщо искането във фонда за възстановяване да има безвъзмездно предоставяни средства в размер над половината от цялата стойност на фонда.
Това е исторически момент за Европа, обяви председателят на Европейската комисия Урсула Фон дер Лайен. По думите й „Европа има въображението и куража да мисли в голям мащаб“. Постигнатото съгласие е „сигнал, че Европа е готова да действа“. Сделката показва, че „Европа е сила, която може да действа,“ заяви и Шарл Мишел.
Медиите в Испания и Италия отбелязват, че окончателното споразумение изключва правото на отделни страни от ЕС на контро върху реформите като тази на трудовия пазар и пенсионната система. Подобно бе искането на Нидерландия. Италианският премиер Джузепе Конте написа в Туитър, че това е „Исторически ден за Европа и за Италия“.
Френският президент Емануел Макрон, който вчера имаше сериозен словенес сблъсък с австрийския канцлер Себастиан Курц, също поздрави Европа за успеха. Именно Макрон, заедно с германския канцлер Ангела Меркел бяха в основата на създаването на „спасителен фонд“ и твърдо отстояваха позицията за повече средства. Така или иначе и двамата се съгласиха на компромис, което пък бе отчетено от наблюдателите като знак за ограничаване на влиянието на Париж и Берлин.
Ангела Меркел също пусна пост в Туитър, с който поздрави Европа за способността „да отваря нови пътища в много специални ситуации“.