Няма даже да коментирам един брутален опит да се смачка един мирен граждански протест. Ще коментирам нещо друго: тоталната безпомощност на това правителство да преценява ефектите от собствените си действия.
То успешно помогна на протестиращите хора да преодолеят натрупващата се умора с нова доза гняв и политическа енергия.
Мисля, че в крайна сметка това е добре за страната, защото след тази вечер пространството за маневриране на отиващото си правителство е рязко скъсено. В последния месец то доказа многократно, че не вижда по-далече от носа си, но вече и от тази дистанция би трябвало да забележи, че не му остава нищо друго, освен час по-скоро да подава оставка.
Това би отворило възможност още през ноември страната да излъчи правителство, което да има достатъчно подкрепа и да е достатъчно отговорно, за да преведе страната през очакващата ни в късната есен и през зимата тежка здравна и икономическа криза.
Това е шанс, от който можем да се възползваме, но може и да не успеем да се възползваме. Зависи от две неща: ще бъдат ли честни наближаващите избори и ще можем ли да излъчим свои представители, които да не ни подведат за пореден път.
Но това ще се разбере по-нататък. Засега българското гражданско общество показва, че може да се пребори, за да получи този шанс. После ще предстои по-трудното – да направи цивилизован политически избор. Може пък и да е дошло времето, в което ще успее да го стори.