Искането на Висшия адвокатски съвет да се зачетат правата на всички наследници при наследяването на пенсионни спестявания завърши с неочакван резултат. Вместо кръгът да бъде разширен до предвиденото в закона за наследството, както искаха юристите, парламентът е узаконил съществуващата практика, продиктувана от инструкция на Комисията за финансов надзор. Така кръгът на наследниците на натрупаното в индивидуалната партида в пенсионен фонд на починало лице вече е съвсем законно ограничен до преживелия съпруг и роднините по възходяща и низходяща линия. Адвокатите настояваха да се дадат права на наследяване и за наследници по съребрена линия (братя, сестри) и по завещание, както е регламентирано в закона за наследството.
В дъното на юридическата суматоха се оказа запетая, погрешно заменила тире в кодекса за социално осигуряване преди 17 години. За да се разреши казусът в ущърб на гражданите, сегашните депутати приложиха като аргумент волята на своите предшественици от 39-ото Народно събрание, като намериха в стенограмите от заседанията в далечната 2003 г. доказателство, че никой не е имал намерение да дава широки права за наследяване на партидите. Именно тази грешка се оказва причина за разминаването между закон и практика, забелязано от Висшия адвокатски съвет.
В началото на лятото адвокатският съвет изпрати становище до Комисията за финансов надзор, в което настоя комисията да отмени своята инструкция за изплащане на натрупаните средства по индивидуалната партида на починало лице, осигурено в пенсионен фонд. Според адвокатурата въпросната инструкция противоречи на Кодекса за социално осигуряване и закона за наследството, като неправомерно ограничава кръга на наследниците.
В инструкцията е предвидено, че партидата се наследява от преживелия съпруг, възходящите и низходящите наследници. Според КСО обаче при смърт на осигурено лице „на наследниците, преживелия съпруг, низходящите или възходящите, се изплащат еднократно или разсрочено натрупаните средства по индивидуалната му партида, като се спазват редът на наследяване и размерът на наследствените дялове, съгласно Закона за наследството“. Проблемна се оказва първата запетая в този цитат.
На 9 юли КФН е изпратила в Народното събрание искане за задължително тълкуване на чл. 170 от кодекса заради писмото на адвокатите. В резултат на това тълкуване, депутатите установяват, че не инструкцията е грешна, а кодексът. „Тук е моментът за тази запетайка, която създава сериозни проблеми“, въвежда колегите си в проблема вносителят на промяната Даниела Савеклиева (ГЕРБ), когато наред с други промени в закона за публичното предлагане на ценни книжа се появява промяна в Кодекса за социално осигуряване.
Савеклиева припомня историята на чл. 170 – той е редактиран през 2003 г., като предложената редакция не променя кръга на наследниците, т.е. това си остават преживелият съпруг, низходящите и възходящите. От стенографските протоколи от пролетта на 2003 г. „безспорно се установява, че волята на законодателя е била да се подкрепи текстът по вносителя и да не се разширява кръгът на наследниците с всички наследници по закон и завещание. При дебата в комисията изрично е отбелязано, че кръгът на наследниците трябва да остане ограничен само до тези, за които се „допуска, че се издържат или подпомагат издържането си със средства от починалия“, посочва депутатката на заседанието на комисията по икономическа политика.
„При изписването в стенограмите, а впоследствие и в доклада на комисията обаче е допусната техническа грешка, като препинателният знак „тире”, който указва кръга на наследниците, е заменен със знака „запетая”, което неволно е подменило волята на народните представители, включително и на вносителя“, обяснява Савеклиева. Според нея замяната е извършена неволно „в стремеж за спазване на правилата в българския език“, но позволява тълкуване в посока, че права имат всички наследници съгласно закона за наследството. Затова депутатката предлага тирето да бъде върнато на неговото място, което и става – промяната е обнародвана със закона за ценните книжа в Държавен вестник миналия месец и е в сила от 18 юли. Това на свой ред дава възможност на КФН с чиста съвест да отмени своята инструкция като излишна.
Историята дотук е добра илюстрация на пороците на законодателната дейност у нас, но едва ли ще бъде приета като точка на спора кой има право да наследява партидите в пенсионните фондове. Според становището на адвокатския съвет при допълнителното пенсионно осигуряване партидите във фонда са индивидуални, а средствата, които се трупат в тях, са собственост на конкретния осигуряващ се. „Това физическо лице притежава право на собственост върху тях и следователно може да се разпорежда, както намери за добре, тъй като правомощието на разпореждане е задължителен елемент от имуществените субективни права, каквото безспорно е правото на собственост. С оглед на това всяко лице е свободно да се разпорежда с имуществото си след смъртта си в полза на всяко лице, което прецени, че следва да получи наследство в качеството си на негов наследник“, заявяват юристите. Те изтъкват, че изключването от кръга на наследниците на парите от личната партида за втора пенсия на братята и сестрите, а и на възможността за завещаването им, погазва правото на собственост и правото на наследяване.
Кой има право да наследи индивидуалната партида на починало лице, осигурено в пенсионен фонд е въпрос, който далеч надхвърля мащабите на една запетая. Пенсионните дружества вече управляват над 15.8 млрд. лв. Те все още не изплащат масово пенсии, но само за един месец – юни 2020 г., един универсален фонд – „Доверие“, е изплатил 901 628 лв. на 321 наследници на починали лица, осигурени за втора пенсия.