Полина Паунова: „Случилото се с Ива Николова пред Народното събрание днес е грозно и пошло. Всеки човек има лично достойнство и не трябва да бъде нараняван, унижаван, обиждан.“
Ива Николова: „Всичко това ще го изпратя в Страсбург, за да видят какво е отношението към журналистите. Защото няма само оная табуретка от Свободна Европа (Полина Паунова) да ми се прави на журналистка.“
…
Ива, и мен не обичат „умните и красивите“, но не ги давам на Страсбург, нито им викам табуретки. Само олигофрените, които си мислят, че са „протестиращи“, иначе срещу диктатурата, могат да одобрят това, което днес ти причиниха.
Гледах кадрите и ми беше ужасно тъжно. Безнадеждно тъжно. Защото надали тия, които мятаха яйцата по теб, знаеха, че това не е Истинската Ива Николова. Че истинската Ива Николова някъде изтля по пътя, веднага след като Тази Ива Николова започна да работи за „Пик“.
Надали тези, които крещяха срещу теб и искаха да те линчуват, знаеха, че Истинската Ива Николова беше чудесна поетеса и блестящ преводач от руски, че докато са чели поредицата „Бригада“ /посочвам най-смилаемото за тези примати/ са дължали прекрасния превод точно на Истинската Ива Николова.
Аз харесвах Истинската Ива Николова – ерудирана, талантлива, с остра реч и бърза мисъл.
Надали тези, които те замерваха днес, знаят, че преди да започне работа в „Пик“ Истинската Ива Николова нямаше нищо общо с Тази от днес. И че дори и физически я промени тази метаморфоза.
Ива Николова не обичаше ГЕРБ, нито Бойко Борисов, нито цялата пасмина там, която днес наричаме Хунта. И не криеше позицията си.
Нещо се случи обаче, откакто Истинската Ива Николова заработи за „Пик“. И ожесточеността и към всички, които не одобряват правилната линия на ГЕРБ и на Бойко Борисов, се превърна в жестока истерия.
Днес тя каза, че не може да си обясни тази агресия срещу нея. Агресията бе към медията, в която работи, медия, която съсредоточи слугинажа на Властта до мерзка гротескност и отвратителност, но и към нея, защото тя е също ярко агресивна към онези, които са опозиция на ГЕРБ и Бойко Борисов.
Какво се прекърши у Истинската Ива Николова, какво се случи, че тя се превърна в това, което е и стъпка крехката поетична чувствителност, талантливото си перо, за да направи избора да се превърне в чучело на покварени лица, които утре със същия устрем, с който днес я използват, ще я захвърлят непотребна.
Какво накара Истинската Ива Николова да надене железобетонната маска, с която я зазида, какво я направи толкова нещастна, за да е така налудничаво свирепа към всеки, който е против „правилната линия“ на Вожда, на Главния прокурор и цялата пасмина от техни консилиери.
Трябва нещо страшно дълбоко да разяжда душата ти с огнена болка, за да погребеш Истинската.
Трябва да кърви сърцето ти от тъга, за да се превърнеш в страховито чучело, ползвано мръсно от Властта. И така да прикриеш вътрешната кървяща ранимост с тази жълто-кафява броня.
Нямаше да ми е мъчно, ако не се казваше Ива Николова.
Защото знам какво се крие зад маската.
Не хвърляйте яйца по Ива Николова.
Просто и човешки я попитайте защо е нещастна.
Някой ден, извън „Пик“, може и да ви отговори.
А аз стискам палци да се върне към себе си. Ако е останал брод към Истинската.
Веселина Томова, Афера