Това е последният ти шанс, д-р Ахмед Доган!
(може да се приеме и като отворено писмо до един бивш приятел)
Ахмед, обръщам се към теб, а не към Мустафата, защото знам, че от него нищо не зависи! Имам предвид Мустафа Карадайъ, а не Херо Мустафа, от която зависят много, ако не всички неща в България!…
Ахмед, знам, много добре знам, че ти, ако не негодуваш, то поне си достатъчно омерзен през годините и от българската, и от турската части на българската нация! Към българите – защото така и не признаха фундаменталната ти роля за мирния преход преди 30 години, а се концентрираха единствено върху показния начин на обогатяването на теб и цялата върхушка на ДПС от това! Към турците – защото обикновените етнически турци и българи-мюсюлмани за теб са второ качество хора, а най-вече за това, че в лицето на Ахмед Емин, Бог да го прости, и на Октай Енимехмедов, тъкмо мюсюлмани се опитаха да те убият, съгласно собствените ти признания и притеснения!
Мисля си, че тъкмо преживяваната от теб тревожност и в определена степен негативност към всички хора в българското общество те превърна от един блестящ философ и политик в малко мразещо хората човече! И може би помниш защо се скарахме преди 11 години – защото настоявах да прекратиш личната си линия на омраза към всички, като се подиграваш на българската нация с какви ли не политически еквилибристики, а да се върнеш към интелектуалната ти същност, от която по удивителен начин избяга! Не, ти предпочете политическата си реализация, загърбвайки по отвратителен начин философската ти натура! Гадно, наистина!…
Ахмед, знам, много добре знам, че и двата ти „Сарая“ и особено ТЕЦ „Варна“ за теб лично нямат никакво значение – философското в теб все пак говори, че животът на всеки от нас е краен, че смъртта предстои, поради което материалните измерения в този земен живот нямат никакво значение!
Знам, Ахмед, знам много добре, че това са твоите бащински виждания да бъдат осигурени Демир и Демет, както и на техните/твоите бъдещи поколения, на внуците и правнуците – за всеки българин и балканец материалното осигуряване на сина и дъщерята, и на техните деца, е фундаментална ценност! Въпросът е, бивши мой приятелю, знаеш ли наистина дали Демир и Демет искат подобна твоя подкрепа, тоест материално осигуряване, което днес е предмет на всенародно недоволство?! И, скъпи приятелю, макар и бивш, ти представяш ли си как те, Демир и Демет, ще се чувстват, когато след, а може би и преди твоята смърт, всичкото това материално осигуряване ще рухне?! Ти знаеш ли как те се чувстват, виждайки, че цялата нация те ненавижда, скъпи мой бивш приятелю?! И не смяташ ли, Ахмед, че Демир и Демет имат право и на свой личен избор за живота си, който може и да не е съвместим с твоите представи за техния живот?! А ако се откажат от теб заради отнетите им права, как ще се чувстваш, бивши мой приятелю, за което всъщност си говорихме и преди 11 години, когато се скарахме тотално, тъкмо заради различни екзистенциални виждания за света, хората и децата ни?!…
Ахмед, знам, много добре знам, че това, което пиша в момента не е редно – не е прилично психолог като мен да излага на публичен показ личните ти проблеми, омрази, надежди и омерзения! Правя го единствено, защото много добре знам, че сегашната историческа ситуация ти дава последен шанс както спрямо българската нация, така и по отношение на Демир и Демет – да запазиш достойнството на тези прекрасни деца, които и аз обичам!
Този последен шанс е да излезеш извън храстите в „Росенец“ и да заявиш публично, че ДПС няма да подкрепи Мутрата Борисов за предложението Му за нова Конституция! Да заявиш, че нямаш никакви намерения да пазиш гърба на Мутрата в намеренията Му да яхне държавата още години наред! И знаеш ли какво ще се случи, ако направиш или не направиш това?!…
В първия случай, ако го направиш, българи и турци – основните части на българската нация, могат и да ти простят всичко останало!…
Във втория случай, ако не го направиш, ще се окаже: от една страна, че не можеш Ти, Шефът, да се справиш с Делян Пеевски; и, второ, което не е по-малко гадно за теб – че ти подкрепяш Мутрата Борисов?!…
В този случай ти ще бъдеш окончателно зачеркнат в българската история, а Демир и Демет вечно ще се срамуват от теб – техните деца също!…
Това е положението, драги ми Ахмед! Изборът е твой!…
проф. Людмил Георгиев
Afera.bg