Британското издание ”spectator.co.uk” публикува убийствен анализ на случващото се в България. Материалът посочва ролята на Европейския съюз в българската корупция и задава въпроса затваря ли си ЕС очите си за корупцията в страната?
Журналистката Гери Пеев, която е с български произход започва анализа си с лична история и продължава с безмилостни факти.
Ето целия й материал:
Вярата на баща ми в комунизма се е изпарила по време на едно лято докато е работел на товарните доковете на Черно море. Подобно на всички добри млади български комунисти, той е трябвало да полага няколко месеца усърден труд по време на университетските си ваканции, разтоварвайки стоки и товари, преди да се върне към обучението си. Тогава вижда как работи икономиката – или не работи. Всичко е в това да надиграеш на системата. Най-добрите работни места и най-доходоносните договори отиват при членовете на партията и подставени лица. Той започна да работи по своя план за бягство. Години по-късно той напуска официалната си консулска позиция, като какъвто е командирован в посолство в Близкия изток и избяга на Запад.
Често се чудя какво би станало, ако нашето семейство беше останало, като се има предвид, че моята родна България вече е член на Европейския съюз. Не ми отне много време, четейки вестниците, да разбера колко малко нещата са се променили. Конспирацията и параноята остават, но този път те се подпомагат и поощряват от милиарди финансиране от ЕС. И докато тези, които управляват страната, само вдигат шум в ЕС, не им се създават проблеми от Брюксел. Това е скандално. Но малцина извън пропадащата държава ги е грижа.
България има се отличава с това, че има най-високо ниво на корупция в ЕС, според Transparency International. Но едва сега щуротиите около настоящия премиер Бойко Борисов – бивш пожарникар – най-накрая получават известно международно внимание. Снимки на Борисов, на които той спи в спалнята си с 9-мм пистолет „Глок“ и пачки от 500 евро които се вижда, че пълнят чекмеджето му, изтекоха и бяха разпратени по целия свят. Същото се случи и с записи от негови телефонни разговори, обсипани с нецензурни думи и заговори. Борисов се опита да отхвърли снимките, като се аргументира (в действителност), че всеки трябва да знае, че министър-председателят на най-корумпирания член на ЕС трябва да спи с пистолет. По думите му клеветниците му можели повече: „Всичко, което липсваше, беше малко момче до мен.“, заявява Борисов.
Но дори и в държава, потънала в корупция, всичко това повдигна въпроси. Фокусът на продължаващите антиправителствени протести с връзките на Борисов с други двама мъже: Ахмед Доган, който управляваше етническата турска партия в България, и Делян Пеевски, който контролира повечето медии. Протестите избухнаха миналия месец, след като се видя, че правителствените служби за сигурност защитават луксозното черноморски комплекс на Доган, като възпрепятстват достъпа до обществения плаж наблизо. Христо Иванов, бивш министър на правосъдието, който сега оглавява антикорупционната партия, отиде на плажа, като заяви, че иска да постави българско знаме в пясъка. Той засне случилото се с мобилния си телефон, пусна го в социалните медии и последва хаос. Основният въпрос, който хората задават: защо Борисов позволява парите на данъкоплатците да бъдат използвани за осигуряване на сигурност на частен милиардер?
Това е неоспоримо, но Борисов намери съюзници в Европейската народна партия, най-голямата група в Европейския парламент. Манфред Вебер, лидер на групата на ЕНП, публикува изявление в подкрепа на „борбата срещу корупцията“ на българското правителство. Докато протестите все още продължават – а българските граждани скандират „мафия“ пред парламента, Борисов някак с упоритост си осигури пакет от 29 милиарда евро от ЕС. Протестиращ издигна лозунг, с който попита: „ЕС, слепи ли си?“
Най-вероятният отговор е, че ЕС вижда това, което иска да види. Борисов се позиционира като единственият лидер, който може да задържи България в траектория на ЕС и това изглежда е достатъчно за Брюксел. Български източник, който има връзки с ЕС, ми казва, че Борисов се разглежда като канал за Турция: „В Брюксел е добре известно, че ако Меркел иска да стигне до Ердоган, тя може да мине през Борисов. Той е политическа кабина под наем: стига да продължава да казва „да“, ще си получава златния душ от евро.“
Това може да е краткосрочна стратегия. Българите се питат кой още е в мрежата на Борисов и дали може да са включени сили извън парламента, които по никакъв начин не са приятелски настроени към европейските интереси. ЕС подкрепя планове за тръбопровод, който би намалил зависимостта на България от руския газ, но те многократно са възпрепятствани от българската държава, заради което някои твърдят, че зад това в страната ни стоят руски интереси.
Юлиан Попов, бивш министър на околната среда, коментира, че страната предлага лесен стратегически избори за Москва: „Югоизточна Европа е най-евтиният начин за Русия да дестабилизира ЕС. През последните 30 години съществува вакуум, така че корумпираните сили могат да повлияят на нещата.“
Сега Борисов е под натиск да подаде оставка, но далеч не е сигурно, че ще го направи. Независимо кой е отговорен, казва Попов, „ЕС трябва да направи много по-задълбочено проучване на стратегическата корупция. Голяма част от парите могат да бъдат отчетени на хартия – но ЕС трябва да проучи кой получава договорите и колко адекватна е инфраструктурата, която се строи. Те възнаграждават лоялността за сметка на върховенството на закона.“
Красен Станчев, професор по икономика в Софийския университет, твърди, че паричните средства на ЕС се насочват към корупционни сили в България по два начина. Единият е чрез директно разпределяне на средства към дружества, собственост на другари на Борисови. От 200 милиона евро, предоставени наскоро на собственици на селски къщи за гости, голяма част от тях в крайна сметка бяха насочени към приятели и семейства от правителствения и политическия елит. Другият канал е финансирането на националната инфраструктура, което може да бъде направено така, че да изглежда напълно законно. Проектите за изграждане на магистрали са разделяни на отсечки от 10 до 20 километра, което възпира международните компании от участие в търговете. „Това прави пътя по-скъп за изграждане“, казва Станчев. „Струва три пъти повече да се изгради километър магистрала в България, отколкото в Норвегия, въпреки терена и цената на труда в Норвегия.“
Брюксел изглежда щастлив, докато гледа на нещата по друг начин. Иванов подозира, че толерантността на ЕС към Борисов, като към някой който може да нашепва нещо към Турция, е далеч по-обезпокоително. „Една империя попада в момента на затъмнението, когато позволява политиката по границите й да се ръководи от местните военачалници“, каза той наскоро. „Някой в Берлин прави цинично изчисление – милиард повече или по-малко, на кого му пука? Стига да купуваш благосклонността на Борисов и да го държиш стабилен … на кого му пука за някакъв „бакшиш“? “
По този път интересите на обикновените българи са забравени. Те все още живеят в клептократична държава. И всичко, което могат да направят, е само да попитат защо всичко толкова малко се е променило