ДПС няма да подкрепи нито искането за приемане на нова конституция на ГЕРБ, нито намерението им за свикване на Велико народно събрание. Това обяви в понеделник председателят на партията Мустафа Карадaйъ. Позицията бе приета след заседание на централното оперативно бюро на ДПС.
На практика това означава, че управляващите няма как да съберат нужните 160 гласа за свикване на Велико народно събрание. Без него не би могъл да се приеме и нов основен закон.
Според Карадайъ „Борисовската конституция“ е поредният удар срещу демокрацията и държавността. „Проектът се отрича от общочовешките ценности – свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост. Новата конституция отказва правата на личността, нейното достойнство и сигурност да бъдат издигнати във върховен принцип. Тя категорично не отговаря на заявеното искане за рестарт“, каза той.
Индиректно ДПС разкритикува ГЕРБ за бързането да се приеме нова конституция. От партията смятат, че това трябва да се направи, след като се изслушат гражданското общество и експерти. Според Карадайъ нова конституция трябва да се приема в „спокойно, нормално и креативно политическо време“.
В позицията на ДПС се казва още, че промени в основния закон или изцяло нов такъв трябва да бъдат насочени към отстраняване на констатирани недостатъци, да бъдат насочени към постигане на върховенството на правото, както и да приближава българския конституционен модел към най-добрите европейски образци.
„Оттук нататък ще следим и вашите разсъждения относно нашата позиция. А каквото ще правим ние, ще го изразим пред вас след съответни решения на нашите колективни органи“, каза Карадайъ на журналистите преди да напусне залата.
Досега от ДПС се въздържаха от коментари по предложението на премиера Бойко Борисов за нов основен закон, който да бъде приет от ВНС. Достатъчна парламентарна подкрепа за стартиране на процедурата означава, че управлението на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ ще изкара мандата си, вместо да подаде оставка, както настояват продължаващите вече над 50 дни протести.
В деня, когато Борисов лансира идеята, ДПС отвърна енигматично – със стара реч на почтения си председател Ахмед Доган, в която се говори за необходимостта от „рестарт“ на политическия модел. Борисов обеща „рестартът“ да се случи с нова конституция и ВНС. Няколко дни по-късно премиерът обяви, че ако не започне процедурата, за него парламентът е изчерпан.
Миналата седмица се разбра, че ДПС не е отговорила на поканата на ГЕРБ за разговори по проектоконституцията, изработена от правосъдния министър в оставка Данаил Кирилов и други юристи от партията.
Към момента няма авторитетен юрист, който да е подкрепил проекта, оценяван като калпав и най-вече – ненужен. Според повечето мнения единствената цел на ГЕРБ е да печели време и да не стигне до оставка на правителството и предсрочни избори, организирани от служебен кабинет на президента Румен Радев.
Анализатори и юристи, считани за близки до ДПС, също разкритикуваха предложените от ГЕРБ текстове.
Позицията на ДПС е важна, защото БСП вече обявиха, че няма да водят разговори за нова конституция и ВНС, тъй като искат оставка на правителството и предсрочен вот.
ГЕРБ и коалиционните им партньори от „Обединени патриоти“ имат 116 гласа, а за внасянето на проекта за нов основен закон са нужни 120. Партията на вицепремиера Красимир Каракачнов ВМРО обаче има условия, за да гласува започване на обсъждания на проекта, и засега твърди, че няма да го подкрепи, ако условията не бъдат изпълнени.
От НФСБ обещаха подкрепа. Позицията на независимите депутатите от „Атака“ не е ясна, тъй като в последния момент бе отложена срещата им с управляващата партия. Тогава председателят на парламентарната група на ГЕРБ Даниела Дариткова каза, че хората на Волен Сидеров имали нужда от още време, за да се запознаят с проекта. Като се има предвид, че Борисов поддържа добри отношения с „Атака“ и не е махнал кадрите им в изпълнителната власт, попаднали там преди атакистите да бъдат изгонени от „Обединени патриоти“, очакванията са от там да засвидетелстват подкрепа за правителството.
Засега аптекарско-петролния бос Веселин Марешки твърди, че „Воля“ няма да подпишат проекта. Марешки обаче на няколко пъти промени позицията си – първо твърдеше, че не е сега моментът са свикване на Велико Народно събрание, после заяви точно обратното, а накрая – че няма да подкрепи проекта, но ще бъде „за“ свикването на ВНС.
Всичко това означава, че в момента вървят пазарлъци за гласове.
Дори и управляващите да съберат 120 гласа, след два до пет месеца ще им трябва мнозинство от повече от 160 гласа, за да бъде прието решението за Велико народно събрание. Именно заради продължителността на процедурата, експерти определиха цялата инициатива като печелене на време.
Ако бъдат събрани подписите, решението може да влезе в пленарната зала най-рано през ноември. Междувременно ще са възникнали други неотложни задачи като приемането на бюджета за 2021 г., което би отсрочило окончателното гласуване на решението за свикване на ВНС. От 22 декември до 10 януари депутатите са във ваканция, освен ако не решат друго, но засега това изглежда малко вероятно. Така евентуалното приемане или отхвърляне на идеята за ВНС от парламента може да се измести за началото на следващата година, а с него и оставката на премиера Бойко Борисов, ако има такава.
Всичко това обаче вече изглежда безпредметно, тъй като за приемането на решението са нужни 160 гласа, а толкова не могат да бъдат събрани без БСП и ДПС.
При последните промени в конституцията през 2015 г. ДПС отново изигра ключова роля. Тогавашният правосъден министър Христо Иванов настояваше за по-радикална съдебна реформа, но ДПС се договори с ГЕРБ за т.нар. „исторически компромис“, в резултат на който реформата бе орязана, а Иванов подаде оставка.