Eвродепутати зададоха 29 неудобни въпроса към българските власти след изслушването в групата за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права в ЕП.
Рикошет. орг публикува превод на български на всички зададени въпроси.
Към вицепремиера:
1. Как ще оцените антикорупционните реформи в България след октомври 2019 г.? Какви конкретни действия са предприети от правителството в тази насока? По отношение на съдебната реформа – как правителството ще отговори на препоръките на Венецианската комисия, по-специално на тези, свързани с функциите на главния прокурор?
2. Върховенството на закона не засяга само антикорупционните въпроси и правораздаването, а и свободата на медиите. Ситуацията по отношение на свободата на медиите в България е много тревожна. През април тази година Съветът на Европа публикува своя годишен доклад относно свободата на медиите, като за България пише следното: “В България се наблюдава влошаване на работната среда на журналистите, поради поляризиращия се характер на обществения дебат, откритата враждебност на някои политици, продължителните атаки срещу независими медии чрез административен и съдебен тормоз, както и чрез физически заплахи. Медийната собственост е непрозрачна и се характеризира с превземането ѝ от олигарси, които използват медийната си власт, за да упражняват политическо влияние и да атакуват и очернят своите съперници и критици. Основният дял от бизнеса с разпространение на печатни издания в страната е под контрола на един конгломерат, собственост на един политик. Независими журналисти и медии редовно са обект на заплахи, както в онлайн пространството, така и лично ”. Бихте ли коментирали този въпрос, като се обърне специално внимание на констатациите относно конгломерата, собственост на политик? Как се отразява това на свободата на медиите и какви действия предприема правителството за справяне с тази ситуация?
3. Премиерът Борисов предложи конституционни промени преди няколко седмици. Какви обществени консултации са проведени, ако има такива, в четиридневния период между предложението на министър-председателя и фактическото внасяне на проектозакона за промяна на конституцията?
4. В новия проект за конституция предлагате законодателната инициатива да бъде дадена на съдебната система. В повечето страни членки съдебната власт следи за прилагането на закона, а не го създава. Това е част от разделението на властите. Какво налага тази реформа? Какви проблеми се опитвате да решите с нея?
5. В новия проект за конституция предлагате значителни ограничения на правомощията на президента на републиката, особено когато става дума за назначения в съдебната власт. Ролята на президента в този процес никога не е била предмет на препоръки или анализ в оценките на Комисията на съдебната власт в рамките на механизма за сътрудничество и проверка или на препоръките на Венецианската комисия. Каква е целта на предложените промени на ролята му в този процес?
Към вицепремиера и заместник-министъра на правосъдието:
6. Докато българското правителство се консултираше с Венецианската комисия за предишни случаи, то сега ситуацията с последните реформи не е такава – по-специално последно обявената конституционна промяна. Българското правителство ще поиска ли становище по този въпрос от Венецианската комисия?
7. Решението на делото Колеви срещу България е от 2009 г.: Както посочват от Венецианската комисия и от GRECO (Групата на държавите, борещи се срещу корупцията), предприети са някои реформи за прилагането на това решение, но остават някои значителни пропуски в отчетността на главния прокурор. Кога правителството ще изпълни изцяло и безрезервно, и ще приложи всички решения по случая Колеви, и всички препоръки на Венецианската комисия и GRECO? Българското правителство ще се ангажира ли да поиска ново становище на Венецианската комисия по този въпрос?
8. Българското правителство смята ли, че голямата конституционна реформа и свикването на ВНС, само няколко месеца преди изборите, позволява провеждането на прозрачен, приобщаващ, демократичен процес?
9. Съществуват сериозни притеснения относно концентрацията на медийна собственост, както е посочено в Мониторинга за медиен плурализъм 2020. България е на 111-то място според Индекса за свобода на медиите. Освен това отделни журналисти съобщават, че са били заплашвани. Какво ще направи правителството, за да направи медийната собственост по-прозрачна, за да насърчи демонополизирането на медийната собственост и да гарантира безопасността на журналистите?
10. Какво е сегашното законно и практическо приложение с българското гражданство срещу инвестиции? Какви са последните промени и как в действителност се изпълняват вече обявените промени? Готова ли е България да последва позицията на ЕП, че всички държави членки трябва да отменят подобни схеми или поне да са готови да подкрепят действията на ЕС за регулиране на тези механизми?
До заместник-министъра на правосъдието:
11.Според доклада на Агенцията на ЕС за основните права (FRA) има данни от няколко страни за политици, които използват расистки и ксенофобски език. През април Amnesty International отбеляза, че въвеждането на карантинни мерки в ромските квартали в България и Словакия е придружено от „все по-враждебна антиромска реторика, често подклаждана от политици“. Каква е позицията на българското правителство по отношение на тези констатации? Какво е положението в ромските квартали в момента?
12. Конституционният съд на България прие сигнал срещу закон, позволяващ достъп на полицията до данни за местоположението на определени лица, за да следи хора, поставени под карантина. Какво е последното развитие по този въпрос?
13. ВКС отхвърли жалбата на правителството срещу предсрочното освобождаване на Джок Полфрийман, като в становището на съда се казва, че “искането за възобновяване на делото е процедурно недопустимо и всички производства трябва да бъдат прекратени.” Въпреки това австралийският гражданин не може да напусне страната – заради заповед на МВР. Бихте ли обяснили защо решението на съда се игнорира и ако няма наказателно производство срещу това лице, то какво е основанието за продължаващото му задържане на българска територия?
14. Голям брой чуждестранни собственици на имоти в България са потърсили помощ във връзка със Закона за етажната собственост, който ги изключва от задължението да плащат данъци, ако пребивават в имотите си по-малко от 30 дни годишно. Много от тях обаче са загубили дела по този въпрос в местните съдилища. Има тясна връзка между съдебната власт и агенциите за недвижими имоти, поради което те губят дела на по-ниска инстанция и се налага да обжалват на по-висока, което утежнява процесът, тъй като се забавя и е по-скъпо. Наясно ли сте с това и имате ли план как да се справите с този проблем?
15. Има ли планове за регулиране на компаниите, които управляват имоти, в частност свързани с изнудващо високи такси, увеличавани произволно, без изискване за коректно одитирани отчети или поне изискване финансовите условия да са свързани с доставката на услуга?
16. По отношение на набирането на сезонни работници, предимно за селскостопанска дейност, в цяла Европа чрез български агенции: Знаете ли броя на тези агенции? Има ли опасения, че правата на тези работници са нарушени от многото такси, свързани с получаването на работа в Европа? В момента разследва ли се някоя от тези агенции?
До главния прокурор и заместник-главния прокурор:
17. Какви конкретни мерки е взела прокуратурата в борбата с корупцията? Има ли разследвани и обвиняеми политици и от кои партии са те? Те от управляващите или от опозицията са?
18. Наскоро испанските медии публикуваха информация за текущо разследване за схема за пране на пари в Барселона, като се предполага, че премиерът Борисов е свързан с нея. Българското обвинение работи ли вече по това дело, имайки предвид, че сигналът е получен през 2019 г.? Ако е така, на какъв етап е разследването?
19. Преди няколко месеца в медиите бяха публикувани няколко аудиозаписа. На някои от тях е говорещият, чийто глас звучи като този на премиера Борисов, заплашва водещ политик от опозицията, който в момента е евродепутат. Има ли някакво разследване или предварителна проверка по този случай? Ако да, на какъв етап е?
20. Българските граждани чуха и видяха различни аудиозаписи и снимки, публикувани в медиите. Не всички от тях бяха анонимни. Някои от стенограмите и записите бяха изпратени официално от прокуратурата – някои от тях по отношение на висящи дела или дори преди да има образувано дело. Как обяснявате тази практика?
21. След провелата се среща на Групата за наблюдение на демокрацията в ЕП главният прокурор на България излезе с официална публикация, според която срещата е организирана по предложение на главния прокурор на България. Всъщност срещата бе свикана от ГНДЕП, а главният прокурор беше поканен, но изпрати свой заместник. Склонни ли сте да поправите тази грешна информация?
До зам. министъра на правосъдието и зам. главния прокурор:
22. Както е споменато в последния доклад по механизма за сътрудничество и проверка и в докладите на GRECO, структурата за борба с корупцията е подсилена, но все още липсват сериозни индикации за разследвания, водещи до резултати, включително присъди. Как българското правителство и прокуратурата ще гарантират предприетите реформи да се превърнат в реални резултати относно борбата с корупцията?
До зам. министъра на правосъдието и Комисията за защита от дискриминация:
23. Как Българското правителство и Комисията за защита от дискриминация ще подсигури пълната закрила на всички малцинства? Това включва ромското население, ЛГБТ обществото, както и етническите и езиковите малцинства в България. Имаме доклади за произволни мерки относно ромите под карантина, неистова реч на омразата срещу тях, реч на омразата срещу ЛГБТ обществото, както и опити да се възпрепятства работата на НПО-та, занимаващи се с македонско-българските малцинства. Специално до Комисията за защита от дискриминация: Какви разследвания е провела през последната година относно тези случаи и какви решения е взела по тях?
24. Относно правата на жените: как българското правителство и Комисията за защита от дискриминация гарантират пълната им защита? Как отговаря на критиките, че актуалната законова и политическа рамка не гарантират ефективна закрила срещу насилието над жени? Според Европейския институт за равенство между половете, България има едно от най-ниските нива на докладване на домашно насилие. Какви действия се предприемат в тази посока? Защо българското правителство не се противопостави на невярното представяне на Истанбулската конвенция и и не работи за защита на жените чрез ратифициране на конвенцията?
До българското правителство като цяло:
За конституционната реформа:
25. Едно от основните искания на последната вълна от протести е организирането на извънредни и честни избори чрез служебно правителство, а после и значителни реформи в правосъдието. Въпреки това, според критици, правителството се опитва да заобиколи тези искания чрез предложение за свикване на ВНС за дискутиране на вече изготвения проект за конституция, създаден самостоятелно – вече широко критикуван, не само защото не решава голяма част от проблемите, свързани с върховенството на закона, но и добавя нови заплахи, включително по-нататъшното засилване на правомощията на главния прокурор. Може ли българското правителство да гарантира, че най-високите стандарти на прозрачност ще бъдат уважени и ще бъде изпълнена възможно най-голяма обществена консултация?
Реформа на Прокуратурата:
26. Измина повече от десетилетие от случая Колеви, в който Европейският съд по правата на човека ясно изиска България да промени законодателството относно прокуратурата и Главния прокурор. Оттогава Венецианската комисия няколко пъти поиска от България да стори същото. Без наистина независима прокуратура, борбата срещу корупцията няма как да бъде ефикасна. Система, в коята върховенството на закона е потъпкано, не може да реагира срещу високопоставени политици, надвишаващи правомощията си. Би ли могло българското правителство да предостави информацията за това кога и как възнамерява да се придържа към решението на ЕСПЧ като предпоставка за правилното функциониране на върховенството на закона?
Относно препоръките на GRECO:
27. По време на видеоконференцията ни миналата седмица бе споменато, че България е приложила голяма част от препоръките на GRECO през последните години. Би ли могло тогава правителството да обясни, защо България е в застой в индекса за възприемане на корупцията, като последователно завършва на последно място сред страните членки на ЕС?
Относно закона за НПО:
28. Един от малките коалиционни партньори на българското правителство наскоро внесе законопроект, който цели да въведе задължение за НПО – да докладват в рамките на 7 дни всяко дарение, надвишаващо 500 евро, което биха получили от чужбина. Наскоро подобен закон в Унгария бе отменен от Съда на ЕС – поради това, че е дискриминационен – възпрепятства свободното движение на капитали и ограничава свободата на сдружаване. Може ли правителството да потвърди, че този законопроект, който има смущаващо въздействие върху НПО и смразяващ ефект върху критичните гласове, няма да получи подкрепата от всички партии в коалицията?
Относно ситуацията с ромите:
29. При извънредни мерки за овладяването на COVID-19 е докладвано поставянето на ромски селища под задължителна карантина от българските власти, налагана от полицията и военните – с аргумента, че мерките са били нужни за публичното здраве и сигурност.
Въвеждането на тези мерки е придружено от все по-враждебна антиромска реторика, която често се подклажда от политици и се използва за заклеймяване и налагане на по-репресивни мерки върху ромските общности. Според докладите, тези мерки, както и принудителното изселване и събаряне на къщи, са били селективно насочени към ромските селища и не са били приложени към други групи или основното население. Такова селективно приложение, при липса на доказателства, че са били обсъждани по-малко ограничителни алтернативи, повдига въпроса дали тези мерки не влизат в противоречие със задължението за забрана на дискриминацията.
Може ли правителството да даде обяснение как такива мерки могат да бъдат разрешени и какво възнамерява да направи, за да сложи край на дискриминационните мерки срещу част от населението? Може ли да обозначи основните си постижения и неуспехи в контекстта на настоящата рамка на ЕС за национални стратегии за интеграция на ромите?