Поне 550 убити и ранени има сред арменските въоръжени сили от началото на военните действия с Азербайджан, които започнаха вчера. Това съобщи „Спутник Азербайджан“, позовавайки се на Министерството на отбраната на републиката. В информацията се твърди, че Армения е загубила 22 бронирани машини, 15 системи за противовъздушна отбрана, 18 безпилотни летателни апарата, 8 артилерийски установки и три склада с боеприпаси.
От своя страна арменският министър на отбраната Артрун Ованесян заяви, че Баку е загубил около 200 войници, а също около 30 танка и бронирани машини. Арменците отчитат своите загуби на 16 загинали и над 100 ранени военнослужещи.
Баку и Ереван се обвиняват взаимно за началото на конфликта. Министерството на отбраната на Армения заяви, че Карабах е бил „подложен на въздушни и ракетни атаки“ от Азербайджан. Баку твърди, че арменските сили първи са открили огън, а азербайджанските войски са започнали контранастъпление. Горещата точка е Нагорни Карабах, по границата между двете държави.
„Около 06:00 часа, на 27 септември 2020 г., въоръжените сили на Армения грубо нарушиха режима на прекратяване на огъня. Използвайки оръдия с голям калибър, минохвъргачки и артилерия започват интензивна атака срещу позициите на въоръжените сили на Азербайджан по фронтовата линия, както и селата Гапанлъ от Тертерски район, Чираглъ и Орта Гаравенд от Агдамски район, Алханлъ и Шюкюрбейли от Физулински район и Джоджук Мерджанлъ от Джабраилски район. Бомбардирането от арменските въоръжени сили на гъсто населени райони и обекти, разположени по линията на съприкосновение, е преднамерено и целенасочено. Нанесени са големи щети на много домове и гражданска инфраструктура. Въоръжените сили на Армения продължават да бомбардират нашите позиции и жилищни квартали по фронтовата линия. Умишленото насочване на Армения към жилищни квартали и граждански лица е грубо нарушение на международното хуманитарно право, включително Женевската конвенция от 1949 г. Насочването към цивилното население е тактика, включена в бойната подготовка на арменските въоръжени сили, и геноцидът в Ходжалъ, извършен през февруари 1992 г. е ярко свидетелство за това. Въоръжените сили на Република Азербайджан предприемат необходимите контраофанзивни мерки, за да предотвратят поредната военна агресия на Армения и да гарантират сигурността на цивилното население.. Отговорността за настоящата ситуация и бъдещото развитие е изцяло на военното и политическото ръководство на Армения“, заяви в официално съобщение Хикмет Хаджиев, помощник на президента на Република Азербайджан Илхам Алиев и ръководител отдел „Външна политика“ в президентската администрация.
Самият Илхам Алиев заяви: „В резултат на вражески огън има жертви сред цивилното население и нашите военнослужещи. Пролятата от тях кръв няма да остане неотмъстена. В момента азербайджанската армия обстрелва военните позиции на противника и в резултат на тези удари голямата част от военната техника на противника е унищожена… Армения провежда политика на незаконно заселване в окупираните територии. Наскоро няколко арменски семейства от Ливан бяха преместени в Нагорни Карабах, включително в древния азербайджански град Шуша. Това е военно престъпление. Това е напълно противоречи на Женевската конвенция. Армения ще носи отговорност за това престъпление. Организацията за ислямско сътрудничество приема справедливи резолюции. Решенията на ОССЕ и резолюциите на Европейския парламент подкрепят нашата позиция. Нашата позиция се основава на международното право и справедливост. Ние се бием на собствената си земя. Какво прави арменският войник на нашата земя?! Какво прави арменската армия на нашата земя?! Армения е окупиращата държава, тази окупация трябва да приключи и ще приключи. Ние сме на пътя на истината. Нашето дело е праведно. Ние ще спечелим! Карабах е наш, Карабах е Азербайджан!“
Последно сражения по границата се водеха през лятото, а също и през 2016 г. Нагорни Карабах е спорна територия след разпада на СССР. През 1991 г. регионът, населен предимно с арменци, обяви независимост от Азербайджан. Баку се опита да върне региона със сила и избухна война. През 1994 г. Азербайджан, Армения и непризнатата Нагорно-Карабахска република подписаха протокол за примирие с посредничеството на Русия. Но военните операции се възобновяват периодично.
Парламентът в Баку прие указ за въвеждане на военно положение в редица градове и региони на страната. Решението трябва да бъде одобрено от президента Илхам Алиев в рамките на 48 часа. По-рано и Армения обяви обща мобилизация. А премиерът в Ереван Никол Пашинян не изключи страната му да признае независимостта на Нагорни Карабах. „Обсъждаме всички възможности, всички сценарии за развитие на събитията“, заяви той.
„Авторитарният режим на Азербайджан за пореден път обяви война на арменския народ“, заяви каза Пашинян и добави: „Ние сме на ръба на мащабна война в Южен Кавказ, която може да има непредсказуеми последици“.
От Нагорни Карабах изтече информация, че са атакувани над 50 населени места. Това стана повод Армения да призове Европейския съд по правата на човека да задължи Азербайджан да спре да бомбардира граждански обекти.