„Рикошет.орг“ препубликува от „Дойче веле“ интервю с бившия лидер на ДПС.
Колко ползи и вреди донесе на България ДПС от създаването си досега? Питам, защото доскоро бяхте част от тази партия, а и неин лидер?
– Отговорът на този въпрос предполага най-сетне да бъде направен анализ на ДПС. Защото ДПС е не просто партия с две лица, тя е откровено двулична партия. Първото лице е лустрото – лустрото „Права и свободи“ и после лустрото „партия на евроатлантизма“ в България. Зад това лустро обаче се крие реалното, грозно лице на ДПС: руски зависимости и корупционни интереси, организирани в олигархична мрежа. През 90-те години ДПС беше надежда на над 1 милион турци и мюсюлмани, пострадали от „Възродителния процес“ , които спонтанно дадоха подкрепа за тази партия заради лустрото, заради името „Права и свободи“. Само че много бързо този политически субект се изроди от политическа партия в откровена корупционно-корпоративна структура. Този процес бе завършен през последните 4-5 години.
Още в зародиша си тази партия, вън от заблудата, в която бяха въведени стотици хиляди избиратели, е била замислена точно като корупционно-корпоративен субект, чрез който да се контролират политическите процеси в страната от страна на Кремъл и от структурите на бившата комунистическа държава. След падането на Берлинската стена беше ясно, че и другите страни от бившия социалистически блок и Варшавския договор ще тръгнат по пътя на демократичните промени.
Тогава анализаторите от Кремъл са си давали ясна сметка, че предвид редица дадености, дори и само културологични и исторически, трудно ще могат да задържат в сферата на руско влияние страни като Чехия, Полша и Унгария. Но България представлява изключителен геополитически интерес заради своето географско разположение и съседството си с Турция. За Кремъл е бил от изключително важно значение контролът на процесите в условия на демокрация именно в България.
Вие на какво бяхте свидетел тогава?
– Аз съм в ДПС от 1993 г., знаете биографията ми. Но тогава Кремъл си е дал сметка, че единствено в България е проведена асимилаторска политика, дадени са човешки жертви и е бил наясно, че над 1 млн. турци няма да подкрепят неговите хора от БСП като наследница на компартията. И тогава на принципа – ако турците няма да гласуват за нашите, как да направим така, че да не гласуват и за враговете ни от СДС, защото при консолидирана подкрепа от турците и мюсюлманите СДС биха спечелили първите избори за Велико Народно събрание, въпреки манипулациите и тогава би се изпуснал контролът върху целия процес на прехода.
Тогава на този принцип се създава контролиран от Кремъл политически субект и неслучайно Доган е изведен от затвора месеци преди реалните политзатворници, които са били освободени едва през лятото на 1990 г. А на него му казват: „Сега ти ще основеш една партия, за да отклониш турските гласове, като ги прибереш при себе си, но ти поставяме няколко условия. Ти от тази партия може да станеш милионер, а и милиардер. Ние ще ти позволим това, но имаме няколко условия: първо, в критични ситуации ще правиш това, което ти наредим“. Потвърждение – ДПС свали кабинета на Филип Димитров.
„Второ – забранена е темата за възмездие за престъплението на „Възродителния процес“. Тази партия, вместо да иска съд, заговори за етнически мир, няма лошо. Но няма нито един наказан. Вместо да иска съд за диктатора Тодор Живков, Доган отиде да пие кафе при него в Бояна и да му каже „спокойно, косъм няма да падне от главата ти“.
Тогава Ахмед Доган разгърна митологемата за етническия мир, обеща гаранции за гражданския мир, но с условието да го оставят да прави, каквото си иска. Корупционни пари срещу граждански мир.
И заграбена държавна граница с незаконен сарай. Как стана така, че страната де факто се управлява от Сараите и те са незаобиколим фактор?
– Именно заради монопола върху етнорелигиозния вот на турците и мюсюлманите в България ДПС придоби служебно огромна политическа тежест, с която става незаобиколим фактор в почти всички издания на Народното събрание. Но тази тежест по-късно се трансформира в корупционен ресурс по формулата „монополизиран етнически вот – политическа власт; политическа власт – корупционни пари“. Тези пари създават условия за увеличаване на политическата тежест и чрез купуване на гласове. Те пораждат политическа власт, от която следват още повече пари. Това е развитието на ДПС.
Но ДПС разшири географията на влиянието си. Само с пари ли ставаше това?
– Това е митологема, която и аз съм използвал, преди да видя някои горчиви истини. Вижте, на първите избори през 1990 година, на следващите 1991, после 1994, 1997, дори и 2001 г. гласовете за ДПС в определени области на Северозападна България са символични – в Монтана са няколко десетки гласа, често клонят към нула, във Враца са константа от около 300-350, до един от изселници и тютюнопроизводители от община Кирково (Кърджалийско).
Същата е картината в Кюстендил, София област, Видин има няколко гласа, знам ги поименно. В тези райони не живеят традиционно избиратели на ДПС. Но след 8 години участие на ДПС в управлението на страната гласовете във Враца от няколкостотин до 2001 г., когато вече ДПС влезе пряко във властта, достигат грандиозните 12 600. В Монтана от няколко гласа до последните парламентарни избори станаха близо 8 500. Ако някой ви каже, че това е политически ръст
Това е само илюстрация на опасната тенденция на трансформирането на една политическа партия, каквато тя никога не е била като замисъл, в откровено корпоративен субект. За да поддържа този субект политическа тежест, без която няма как да се разгърнат и схемите за корупционно забогатяване, се стига и до закупуване на гласове. С този монопол върху етновота ДПС обективно придобива огромна, несъразмерна сила, поради което редица български правителства и министър-председатели изпадат в обективна тежка зависимост от ДПС.
За да се прекрати тази зависимост, няма по-важна политическа задача от това да се разбие монополcj на ДПС. С проекта ДОСТ ние направихме първия радикален, успешен опит за разбиването на този монопол, но не бяхме разбрани. Образува се антидемократичен съюз между ДПС, крайни националисти, премиер и президент с участието на силовите структури, които изградиха образа на Местан като национален предател.
Изтърван е исторически шанс монополът на ДПС да бъде сринат. Докато този въпрос не се реши, дори протестите да бъдат успешни и да успеят да свалят кабинета на Борисов с абсолютно справедливия упрек за зависимостта му от Сарайския кръг, и следващите правителства ще бъдат зависими от него. Борисов не заслужава нито снизхождение, нито смекчаващи отговорността му изречения, защото дойде на власт с категоричното обещание, че ще разгради системата на Сараите, но излъга избирателите си и вместо да я разгради, стана част от нея. Той допусна Сараите да станат част от системата на властта му.
Това е предупреждение към опозиционните сили?
– И към протестиращите, и към партиите, които се изграждат като алтернатива на Борисов. Политическата им стойност и реформаторската им концепция няма да се реализират и разгърнат, докато не се реши проблемът с монопола на ДПС върху гласовете на 1 милион турци български граждани у нас и в чужбина. Отправям това предупреждение, за да призова към национално съгласие за решаването на този фундаментален проблем за демокрацията.
А лицето Делян Пеевски в контекста на демокрацията? Кой го избра за лидер на империя? Проект на Доган ли е той, Доган ли начерта пътя му в големия бизнес?
– Нормалното е, един председател на партия, който е имал достатъчно широки правомощия и компетенции, да е бил информиран за всичко. Обаче, когато говорим за ДПС, това въобще не е задължително, именно защото тази партия е двустепенна. Освен две лица – лустро и реална същност, организацията има и две крила в структурата си. Вие сте първият журналист, пред когото казвам това.
Едното е политическото – с местните структури, общински, областни, национално ръководство, върхът на което е председателят, говоря за периода след Доган. Но има и бизнес крило. Крайно време е да се разбере, че политическото крило – дори на ниво председател на партията – не е част от бизнес кръга, дори няма стъпка там. Но тези крила дори не са равнопоставени, те са в йерархическа зависимост.
Истинската тежест, властта, е в бизнес кръга. Естествено, че връхната точка и на двете крила е почетният председател Ахмед Доган. Вождът. И това е една съвършена система, при която политическото крило става изпълнител на бизнес волята, без да е част от нея. И точно затова е разбираемо, че дори онзи, който е председател на партията, не знае всичко. Но е вън от всякакво съмнение, че разговорът за бизнес крилото не е разговор за конкретните персони. Разговорът е за системата ДПС, за Доган. Защо? Защото, ако не е Пеевски, ще е някой друг. Важна е системата.
Т.е. Пеевски е изпълнител на системата, създадена от Ахмед Доган, така ли?
– Да речем, че подборът на бизнес кръга все пак се подчинява на определени критерии, явно това са хора, които могат да движат бизнес делата, имат съответните дадености за това. Не казвам качества, защото това е дума, натоварена с положителен знак. Но разговорът не е за Пеевски, а за системата, изградена от Доган.
Аз съм огорчен, че очевадни публични факти още не са систематизирани, а за ДПС и за корупцията в България се говори абсолютно абстрактно. България е уникална държава, за която в последния доклад на Държавния департамент се казва, че е страна с ендемична корупция, а Европейският парламент ни обсъжда като държава без върховенство на закона. Уникалното е, че е ясно, че има корупция, но няма корумпирани. А трябва само да се проследи пътят на парите.
За 10 години власт на Бойко Борисов общините, управлявани от ГЕРБ и ДПС, са изразходвали милиарди по обществени поръчки. Ако ДПС е опозиционна партия, как е възможно фирмите да консумират чувствителен дял от този публичен ресурс в размер на 40-50 милиарда? За да се разгърне една корупционна схема, трябва първо да се овладее политическата власт, после с подходящи политически назначения и всички регулатори – КЗК, съдебният орган, а ако някой си позволи да се жалва на прокуратурата, трябва и тя да е в играта
Затова са толкова тежки съмненията за независимостта на българската прокуратура, че е част от политиката. И когато Борисов казва, че не знае имената на членовете на ВСС, може би не лъже, защото е отстъпил това на Сараите. От тази гледна точка ДПС въобще не е опозиция на управлението на Борисов. Митът, че ДПС е опозиция, устройва и самия Борисов, иначе властта му би била вече директно дискредитирана. Това устройва и ДПС, защото ще трябва да отговорят как са част от управлението заедно с крайните им врагове -националистите. Много е важно да се проследи позицията на ДПС, когато става дума за съдебната реформа.
Да разбираме, че ДПС и ГЕРБ са коалиционни и бизнес партньори зад кулисите?
– В името на бизнеса те са съдружници, категорично. Интересно обаче какво става с прословутия инстинкт на Борисов. Той много добре знае, че част от мотивацията на протеста е точно зависимостта му от Сараите. В такива ситуации той има устойчив рефлекс – освобождава се от зависимости, маха министри, областни управители, в това число и дясната си ръка Цветан Цветанов.
Но в случая, независимо че инстинктът му подсказва, че политическото му оцеляване минава през ритуалното скъсване със зависимостите му от Сараите, той няма волята. И да иска, не може да скъса със Сараите и точно затова вече е политик от миналото. През 2009 г. дойде на власт с позициите си срещу Доган, 2020-та, най-късно 2021 г. ще си отиде от политиката заради зависимостта си от Доган.
Политическото време на корпоративния тип партии изтича. Но този процес ще бъде доста тягостен и непоносимо дълъг за гражданското общество, ако не се реши основният въпрос за честността на изборите. Аз съм твърдо за безалтернативно машинно и дистанционно гласуване, за да се елиминира контролираният вот.