Не е само, че Борисов не обичал младите, защото не го обичали. Той си има млади, които го обичат – тези от младежкото ГЕРБ, които бързо са се адаптирали към възможностите да прогресират и станат богати, дори някои от тях милионери, на 30 години с целуване на ръка на Вожда.

Другият път, трънливия не е за тях. Асансьорът на властта в корумпираната държава ги изтласква там „горе“, там където има поръчки, субсидии, постове. Без труд, без образование, без квалификация. Богати и послушни. Не се заблуждавайте, те са истинските преторианци на режима, защото идеята, че ще останат без достъп до лесни бюджетни пари ги превръща в мутри, готови на всякакво престъпление.

Проблемът на тази психопатология при Борисов е, че той вече е режим на окопна война, оцеляване без оглед на последствията в дългосрочен аспект за българската нация и държавност. Освен младите, той презира и предприемчивите, не само и толкова големите бизнесмени, но и тези които остават прави и независими, много от които протестират и не преклоняват глава и искам смяната му. Средната класа е трън в очите му, малкия бизнес заплаха. Именно за това не предприема и мерки за тяхното спасение и остава Ковидкризата и паниката да ги довърши и изпрати с протегната ръка към него.

В същото време демонстративно увеличава заплатите на държавни служители, и то по време на чума, не само да осигури полицията и жандармерията, които го пазят от народната любов и гласове за изборите, но и за да демонстрира презрението си към частния бизнес. Ако не фалира под ударите на синергията между различните кризи – икономическа, медицинска и социална, то поне голяма част свива коланите и намалява заплатите. Така пропастта между „сигурния“ и „доходоносен“ държавен и рисковия частен бизнес, оставен на произвола на съдбата, се увеличава. И то във време в което той като дойна крава на бюджета е именно последния и продължава да генерира приходи в бюджета и по-високи заплати, повече пари за крадене и корупция. Ако може да го натовари с излишни административни разходи ще го натовари, ако може да не му ги спести чрез електронни услуги и намаляване на данъците, също. Сега е именно време за намаляване на данъците, особено на ДДС на 15 процента, като мярка за всички.

Елементарна солидарност и здрав фискален разум в тези времена е да се замразяват дори свият всички заплати на бюджетниците, до един. Изключение само във връзка с извънреден труд – но за това няма нужда от решения, той и така се заплаща. Този пост е моят израз на респект и поклон към всички мои колеги, милионите в частния сектор върху които се крепи България, в пряк и преносен смисъл. Пряк заради материалните измерения, преносен заради това че подкрепят независимостта на духа в българското обществото.

Поклон и към работещите в държавния сектор и държавните предприятия, които разбират, че в такива времена е недостойно да бъдат подкупвани с пари, които след това стават наш общ солидарен дълг. Ако се съгласим с Борисовото разделяне на две Българии – едната, с по-високи приходи чрез пари на назаем от всички, и друга която не смогва да оцелее, утре няма да можем да ги съберем.

Борисов съзнателно разделя нацията, на млади и не толкова млади, на привилегировани и презрени, на олигарси и частни бизнесмени – НЕ МУ ПОЗВОЛЯВАЙТЕ.

Разделението ни прави по уязвими към тяхната корупция и корист.

 Илиян Василев, Facebook

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *