През следващите години държавата ще трупа дългове и дефицити
В условията на пандемия правителството подготви бюджет за следващата година, който – за разлика от Реймънд в популярния сериал – никой не одобрява и не обича.
В предишните години все се намираше някой да каже добра дума при подготовката на основния финансов документ на държавата. Сега това не се случва, защото и през следващата година не става дума за необходимата реформа на данъчната система, за промяна на регулаторната рамка за бизнеса и стимулиране на инвестиционната активност. Трябва да изключим, разбира се, уж временното намаление на ДДС за храни и напитки в заведенията, но това е мярка, въведена през тази година. За следващата все още не се предвижда никакво сваляне на данъци. Единствените реформи, които правителството предвижда, са такива, които биха му позволили да харчи повече. По отношение на фискалните правила вече са предложени две ключови промени.
Първата засяга Закона за публичните финанси в частта, която регулира какъв е максималният допустим размер на бюджетния дефицит. Досега той беше 2% от БВП, но кабинетът предлага да се увеличи на 3%. Предлага се и разходването на средства от Европейския съюз да се извади от разходната част на консолидираната фискална програма. Целта е така да се заобиколи правилото, че държавата не може да харчи повече от 40% от БВП.
Новият бюджет е ипотекиране на бъдещето
Това е общото мнение на Георги Вулджев от Експертен клуб за икономика и на преподавателя в УНСС проф. Боян Дуранкев. „В момента има спад на брутния продукт навсякъде и увеличаване на безработните, което е тотален провал с коронакризата. Имаме дълг от 17 млрд. долара при население от 7 милиона души, като работещи са само 3 милиона“, коментира проф. Дуранкев. Той определи това като бюджет на страха. „В момента се надуват разходите като индулгенция за печелене на изборите. Бюджетният дефицит се усещаше и преди коронавируса. България започна да прилича на провалена държава“, добавя той.
Проектът на бюджет е изцяло политизиран, коментира Любомир Дацов, бивш зам.-министър на финансите. „В бюджета се предлага някой да харчи едни огромни пари от нашите данъци, както и да се направят дългове, които да плащаме в бъдеще – за неща, които или са спорни, или противоречат на здравата логика“, смята той. „Това, което най-много дразни в бюджета, е изливането на средства, замаскирано като борба с КОВИД-кризата“, казва Дацов. Според бившия вицепремиер Ивайло Калфин правителството се опитва да създаде „стокхолмски синдром“ у гражданите с
изливането на калпак
така че да внуши, че ако на власт дойдат други, няма да има такива пари.
„Дават се пари за няколко месеца с цел да се стигне до избори. Не са предвидени никакви буфери, които да поемат удара, ако се наложи част от икономиката отново да бъде затворена заради вируса“, коментира дори финансовият министър в първото правителство на ГЕРБ Симеон Дянков. Той критикува проекта за това, че раздува разходите в социалната сфера с мотива, че така се помага в коронакризата, но не прави нищо за най-силно засегнатите икономически сектори и запазването на работните места. Според него предвиденото увеличение на разходите за отбрана догодина трябва да се отложи, защото „не ни помагат във време на криза“. За Дянков свалянето на ДДС за определени сектори и стоки не е дало никакъв смислен резултат.
„С този бюджет в края на третия кабинет на Борисов това управление се превръща със сигурност в най-популисткото от въвеждането на валутния борд досега.
Без никаква конкретна връзка с КОВИД-кризата през последната година се раздават изключително много милиарди, които не са покрити в бюджета. Така правят хора, които нямат намерение повече да управляват и смятат да оставят на следващите празна хазна“, смята бившият вицепремиер Николай Василев. „Това за мен е антиреформаторски, луд, разочароващ бюджет. Чувствам се предаден като икономист. Подкрепял съм всички бюджети от 1997 г. досега, за първи път правя такива изказвания. Този бюджет е предизборен, не виждам нищо антикризисно и нищо разумно в него“, обобщи финансистът.
Параметрите
Увеличение на приходите от 9,5%, разходи за 52,5 млрд. лв. и дефицит от почти 4,9 млрд. лв. Това са основните параметри на проекта за Бюджет 2021. В него управляващите не залагат на конкретна визия за следващите три години, а по-скоро се надяват да изкарат кризата, без да се налага да свиват каквито и да е разходи. Хазната ще бъде на червено до 2023 г., а държавният дълг ще нараства със 77% – от 22 млрд. лв. през 2019 г. до 38,9 млрд. лв. към края на периода.
Бюджетната рамка е направена при оптимистични очаквания за спад на БВП от 3% т.г. и ръст от 2,5% през идната година. 2021-ва ще е последната, в която се планира увеличение на минималната работна заплата или на възнагражденията на учители, поне в средносрочен план. Данъчните ставки през 2021 г. се запазват на нивата от тази година, осигуровките и акцизите – също. За догодина е заложен ръст на постъпленията от 9,5% до 47,6 млрд. лв. В същото време очакванията са за едва 5% номинален ръст на БВП.
Според прогнозата увеличението отчасти ще се дължи на ръст на приходите от данъци и осигуровки и усилията на данъчната агенция да повишава събираемостта (плюс от 2,2 млрд. лв.), но в сметката може да са и постъпления от европейския Механизъм за възстановяване и устойчивост. Залага се увеличение и на неданъчните приходи през 2021 г., но то е в резултат на прехвърляне на първоначалното концесионно плащане от 660 млн. лв. за Летище София, което трябваше да стане тази година. При данъчните приходи има един минус – от понижената ДДС-ставка от 20 на 9% за ресторанти, заведения, книги, бебешки продукти, фитнеси и др. Въпреки уверенията на премиера, че при намаления данък ще има ръст на приходите, финансовото ведомство е пресметнало, че мярката ще струва на бюджета 234 млн. лв. през 2021 г.
Разходите нарастват със 7,8 млрд. лв. до 52,5 млрд. Това е с 3,8 млрд. над нивото, което правителството предвиждаше в актуализацията на тазгодишния бюджет и макрорамката. Най-големият двигател на увеличението на разходите през 2021 г. е повишението на заплатите в бюджетната сфера с 10% и ръстът на минималната работна заплата, които ще струват на бюджета общо 658 млн. лв. Осигуровките на държавните служители обаче продължават да се плащат от хазната.
Увеличението на минималната пенсия до 300 лв. от 1 януари се оценява на 545 млн. лв., а отпадането на доходния критерий от месечните помощи за отглеждане на деца до 1 г. коства още 390 млн. лв. през 2021 г. В графата влизат също увеличението на заплатите на учителите (360 млн. лв.), добавката от 50 лв. към пенсиите на пенсионерите през януари-март (318 млн. лв.), машинното електронно гласуване (155 млн. лв.).
А през 2023 г. България ще направи още едно голямо плащане за „придобиването на нов тип боен самолет и основна бойна техника“ – този път от 1,37 млрд. лв. Преди това обаче по това перо ще бъдат изплатени 120 млн. лв. догодина и 70 млн. лв. през 2022 г. Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада остава за 2022 и 2023 г. с планирани разходи съответно 134 и 200 млн. лв.
Задава се втора актуализация
Правителството смята да изхарчи допълнителни 840 млн. лв. до края на годината за пътища и магистрали на фона на прогнозирано неизпълнение на приходите от близо 900 млн. лв. То дава карт бланш на министъра на регионалното развитие Петя Аврамова да подписва договори за над 2 млрд. лв., които ще бъдат плащани от следващия кабинет. Това става ясно от проекта за втората поредна актуализация на бюджета за тази година. Той е промушен в преходните и заключителните разпоредби на публикувания законопроект за държавния бюджет за 2021 г.!
Правителството има намерение да вдигне още повече дефицита за тази година и от планираните към момента 3,5 млрд. лв. той да скочи до 5,2 млрд. лв. Пандемията отлага плащането на първоначалното концесионно възнаграждение от Летище София в размер на 660 млн. лв. Няма да постъпят в пълен размер и очакваните приходи от тол-такси. За цялата година се очаква те да са едва под 25% от планираните 450 млн. лв. Донякъде този недостиг ще бъде компенсиран от преизпълнение на винетните такси с 89 млн. лв.
В същото време кабинетът се кани да похарчи над 841 млн. лв. повече за пътища и магистрали. Нови 367 млн. лв. се планират за текущ ремонт на пътища, а други 107 млн. лв. – за авансови плащания за изграждане на магистрала „Струма“, въпреки че за нея уж беше осигурено еврофинансиране. Още 114,3 млн. лв. допълнителни харчове са за разплащане на вече извършени ремонти по „Струма“, „Тракия“, „Хемус“ и „Люлин“, а 90 млн. лв. – по започнал неотложен ремонт на „Тракия“.
За неотложни дейности по укрепване на свлачища ще се отпуснат нови 49,5 млн. лв., а за трасето „Калотина-Софийски околовръстен път“ – 30 млн. лв. Заедно с това таванът на новите разходи, които регионалното министерство може да поеме през тази година, се завишава от 425 млн. лв. на 2,12 млрд. лв. Не е обяснено защо се налага това. Според Калоян Стайков от ИПИ сега се подписват договори, поемат се ангажименти, а как ще се изпълняват – да му мисли следващото правителство.
Ако има нещо положително в цялата история, то е, че, за разлика от предни години, допълнителните разходи минават през актуализация на бюджета за годината, а не се приемат в последните три седмици на декември с постановление на Министерски съвет. По този начин има поне възможността те да станат обект на обществено обсъждане, коментира Стайков.
Евгени Гаврилов, Дума