„Преговорите трябва да продължат, но с променен фокус. Не трябва да поставяме условие за изпълнение. Трябва да поискаме създаването на пътната карта в отделна глава, която Македония ще се задължи да изпълни като условие за членство в ЕС. В Скопие имат проблем с ЕС, а не с нас, и те трябва да го решат, ако искат да бъдат приети. България имаше същите проблеми с реформите. Тези проблеми бяха решени въпреки силната съпротива на посткомунистическото мнозинство.
„В Брюксел са тези, които трябва да поискат от Скопие да приеме 35-та глава с пътна карта. Брюксел трябва да гарантира това изпълнение“, каза Иван Костов.
По думите му – буксуването на преговорите между Скопие, София и Брюксел се дължи на неспособността на македонското общество и политически елит да преодолее „тежките дефицити и зависимости“, създадени с десетилетната крайно националистическа индоктринация.
„Едно значително мнозинство в Република Северна Македония е тежко индоктринирано. Повече от 40 години югославската и сръбската служби за сигурност втълпяват архаични убеждения и нагласи, гарнирани с омраза на българската държава. Същата, с която се индоктринира сръбският народ. Зависими от службите хора са на ключови места в администрацията, образованието и хуманитарните науки“, предупреждава Иван Костов.
Пример за нежеланието на съседната страна да преодолее тези зависимости той посочи във факта, че от 30 години Скопие и София подписват договори и меморандуми за изграждана на ЖП линия между двете столици и въпреки това – такава няма.
„Ще останем единствените 2 столици в ЕС, които не са свързани нито с магистрала, нито с жп линия, което е абсурдно“, каза Иван Костов. Друг проблем на отношенията между двете страни са трудностите, с които българските инвеститори се сблъскват при опита си за работа в Северна Македония.
„Те не напредват. Защо не го правят? Трябва да има дълбоко обяснение – то не е мое, но съм абсолютно убеден в него, това ми говори моят опит в политиката. Това е същата индоктринация, която има в българското посткомунистическо общество. По същия начин не иска да приеме новото, европейското, върховенството на закона. Не иска да приеме много неща“, каза Костов.
ой разкритикува позицията на Германия (председателстваща Съвета на ЕС във втората половина на 2020 г.) и на администрацията в Брюксел за това, че проявяват „незаинтересовано безразличие и неразбиране на проблемите в Източна Европа“.
Костов укори и поведението на вицепремиера Красимир Каракачанов, който „печели популярност с примитивен национализъм“ и нарече опитите му да се кара на Скопие „перчене и пъчене“. Насочи критики и към бившия председател на ДСБ и настоящ евродепутат Радан Кънев за досегашната му позиция по темата за македонското членство на ЕС за това, че „не вижда“ къде са проблемите („За ДСБ това е поръчение от техен избирател“, каза Костов по повод интервюто си).
Той призова МВнР да започне да развива много активна дейност сред партньорите в ЕС, за да спечели подкрепа за българската позиция.
„Дотук сме били братски настроени. За да продължим да бъдем такива, трябва да сме амбициозни и неотстъпчиви. Заедно с нас македонците трябва да изработят преговорна рамка. Ако не я съгласуват и тя не залегне в специална глава както с Република Сърбия в условията за започване на преговори, правителството трябва да заяви, че ще отлага одобрението за начало на преговорите на Северна Македония за членство в ЕС. Това е причината да отложим и сега“, каза Костов.
Иван Костов се обърна и към управляващите в Скопие с призив за политическа смелост.