Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш призова света да обяви извънредно климатично положение. Този призив той отправи на виртуалната среща на върха, провеждаща се на петата годишнина от подписването на Парижкото споразумение за климата, предаде Франс прес.
„Призовавам днес всички отговорни лица по света да обявят извънредно климатично положение в техните страни, докато въглеродната неутралност бъде постигната“, каза Гутериш.
Той подчерта, че се налага още от сега да бъдат положени огромни усилия, за да се намалят световните емисии на парникови газове с 45 процента до 2030 г. в сравнение с нивата от 2010 г.
Генералният секретар на ООН добави, че пакетите за възстановяване на икономиката, предвидени в разгара на коронавирусната пандемия, представляват възможност за ускоряване на прехода към нисковъглеродно бъдеще. Той обаче предупреди, че този преход не става достатъчно бързо, предаде Ройтерс.
„Досега членовете на Г-20 харчат над 50 процента от техните пакети за стимули и за възстановяване в сектори, свързани с производството на изкопаеми горива и потреблението, отколкото в нисковъглеродната енергетика“, заяви Гутериш.
„Това е неприемливо. Трилионите долари, нужни за възстановяването от Ковид, са пари, които се взимат назаем от бъдещите поколения“, допълни той.
„Не можем да използваме тези ресурси, за да не се отказваме от политики, които обременяват нашите бъдещи поколения с камара от дългове на една разбита планета“, подчерта Гутериш.
На виртуалната среща на върха, която е само един ден, изказвания ще направят над 70 лидери.
Урсула фон дер Лайен: ЕС възнамерява да стане лидер
Европейският съюз възнамерява да оглави световните усилия за намаляване на въглеродните емисии, като ги намали до 2030 година с 55 процента спрямо 1990 година, а до 2050 година да ги сведе до нула. Това заяви председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, цитирана от ТАСС, на видеосрещата на върха за климата под председателството на ООН.
„55 процента – занапред това е визитната картичка на Европа, която е лидер в движението за климата“, изтъкна Фон дер Лайен. Тя изрази задоволство от приетото на Европейския съвет предложение на ЕК за ново равнище на европейските действия в защита на климата.
Председателят на ЕК посочи, че ЕС възнамерява да преобрази цялата си икономика, за да съответства на климатичните цели на общността. По-специално, ЕС ускорено развива алтернативната енергетика, разработва водородни проекти и акумулатори от ново поколение, както и обновяване на жилищата за повишаване на енергийната ефективност.
По думите ѝ обаче климатичната задача не е само за Европа – на която се падат по-малко от 10 процента от глобалните емисии. Това е задача на цялото човечество и в нея трябва да се включат не само големите държави, но и градовете, неправителствените организации и всички хора с добра воля, заяви Урсула фон дер Лайен.
Макрон приветства американците с „Добре дошли“
Френският президент Еманюел Макрон приветства завръщането на САЩ в Парижкото споразумение за климата. За завръщането обяви новоизбраният президент на САЩ Джо Байдън, след като настоящият държавен глава Доналд Тръмп изтегли страната си от него, предаде Франс прес.
На виртуалната среща на върха за климата Макрон каза на английски: „Добре дошли, добре дошли у дома!“, обръщайки се към САЩ и към „американските приятели“.
Той припомни, че страните по споразумението продължиха да напредват въпреки американския избор за изтегляне от него. Макрон обаче припомни трудностите, които предстоят да се преодолеят, за да се отговори на целите от това споразумение, сключеното преди пет години точно на тази дата.
„Нямаме много време пред нас и действията трябва да са незабавни, ние знаем това“, каза Макрон. Той изтъкна необходимостта да се „даде надеждна траектория и средства за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г.“
Германия отпуска още близо 500 милиона евро за борба с климатичните промени
Капацитетите за производство на възобновяема енергия ще достигнат 175 гигавата преди 2022 година, а Германия ще отпусне още близо 500 милиона евро за мерки в помощ на други страни за борба с климатичните промени, обяви канцлерът Ангела Меркел, цитирана от ТАСС.
„Всички държави трябва да бъдат в състояние да финансират необходимите инвестиции в сферата на защитата на климата“, заяви Меркел. Тя уточни, че средствата ще постъпят от бюджета на Министерството на икономическото сътрудничество и развитие.
Меркел призова на международно равнище да се задейства процес на финансиране на мерки за борба с климатичните промени след 2020 г. и това да продължи до 26-ата конференция за климата, насрочена за ноември 2021 г.
Канцлерът допълни, че Германия ще изпълни обещанието си да увеличи отпусканите от бюджета средства за финансиране на мерки за борба с климатичните промени до 4 милиарда евро годишно.
Папата се ангажира въглеродните емисии на Ватикана да станат нулеви до 2050 г.
Папа Франциск призова днес страните да действат за постигане на нулеви въглеродни емисии и обеща Ватикана – най-малката държава в света, да постигне целта до 2050 г., предаде Ройтерс.
Светият отец, който отстоява природозащитници каузи от избирането си през 2013 г., заяви на срещата на върха на ООН за климата, че градът държава с площ от 44 хектара, заобиколен от Рим, ще даде своя принос за борбата с климатичните промени.
Китай ще намали с 65% емисиите на въглероден диоксид до 2030 г.
Китай ще увеличи капацитетите си за производство на вятърна и слънчева енергия до над 1200 гигавата до 2030 г., заяви китайският президент Си Цзинпин, цитиран от Ройтерс.
Китай има важен принос в осъществяването на Парижкото споразумение за климата, изтъкна той на виртуалната среща на върха, провеждаща се на петата годишнина от подписването на климатичното споразумение, допълва ТАСС.
До 2030 г. динамиката на отделяне на въглероден диоксид на единица брутен вътрешен продукт в Китай ще намалее с над 65 процента спрямо 2005 г., каза още Си Цзинпин.
По думите на китайския държавен глава след 10 години делът на потребяваната енергия от първични неизкопаеми източници в Китай ще достигне 25 процента.
Индия обеща да изпълни заложените цели
Индийският премиер Нарендра Моди каза, че страната му удвоява усилията си във връзка с чистите източници на енергия и е на път да постигне нормите за отделяните вредни газове, определени от Парижкото споразумение за климата от 2015 г., предаде Ройтерс.
Индия, която е една от страните, отделящи най-много емисии на парникови газове, цели да постигне 450 гигавата капацитети за производство на възобновяема енергия до 2030 г., каза Моди в обръщение на днешната среща.