Както каза анализаторът Иван Костов – тази година България ще постави световен рекорд по смъртност.
Вече видяхме, че правото на живот не е поголовно, тъй като натискът върху здравната система не дава възможност да се спасят всички – въпреки че Нашият лидер още в началото на пандемията заяви категорично: моята задача е да ви опазя живички!
Най-неприятното е, че няма как да се погрижи за всички. Здравният министър каза в прав текст, че премиерът му се обаждал за конкретни пациенти, на които да се обърне по-специално внимание. Пациент, който е спасен по този начин, е Георги Георгиев от гражданско сдружение БОЕЦ – яростен изобличител и противник на премиера. Това е много мило – животът ти да зависи от това колко голям скандал би предизвикала смъртта ти.
То е хубаво да си поставяме високи цели, ама пък човек не може винаги да е съсредоточен да вземе най-доброто управленско решение в такава напрегната обстановка. И тоя път проблемите не можаха да се решат с обичайните инструменти – благопожелание, държавническа въздишка и полуадекватно разпореждане.
Въпреки че 3-4 пъти през годината премиерът „отменяше“ еднолично корона-кризата – тя все още свирепства и отнема животи.
Така че нека изготвим един списък с хора, за които всички да се застъпим, ако трябва да им се търси място в препълнените болници. Или по-лошо – ако трябва да се търси за тях лекар – същество от изчезващ в България вид.
***
1. Лили Иванова. Вечната Лили, жената на всички времена! Тя вече е на повече от внушителна възраст, но продължава да се бори с живота и да се гледат строго под вежди. По-важното, Лили продължава и по-тежката борба на самотния връх – надпреварата със себе си в името на изкуството. Всички като един ще я подкрепим в трудна минута.
2. Дани Кирилов Мисловник. Него го искаме не просто жив, искаме го в първите редици на обществото. Каквото искат да правят политическите сили в страната, но Дани да се върне на бял кон и на висока позиция, непременно! Ако трябва – в ДПС да го вземат, там винаги са прибирали перспективни кадри от другите партии! Или при републиканците на Цецерон – идеално ще се впише интонационно и там.
3. Ахмед Доган. Човек-легенда, който се обвива във все по-мистериозни воали. Той живее изолиран и в приказно охолство, дърпа невидими конци, край него мистериозно падат трупове. Командва (или убедително дава вид, че е така) държавни служби, разпределя порции, огъва обръчи, завзема акватории, парчета от крайбрежието… Колкото повече съществува, толкова повече ще се уголемява националният мит за неговата личност. А какво е една нация без митовете си!
4. Делян Пеевски. Също полумитично чудовище, за което периодично се съмняваме дали съществува. Депутат – ама в парламента го няма. Медиен магнат – в информационно затъмнение. Опозиционер – ама контекстов. Бизнесакула – ама с помощ от прокуратурата. Трябват ни повече доказателства, че е жив и здрав!
5. Корнелия Нинова. Царица на апарата, Повелителка на празната фраза, Укротителка на Столетницата. Тя вече изкара една корона и дори ходи доброволец по болниците. Така че заслужава подкрепа, ако пак я нагъне короната или друга някаква беда я подгони по петите.
6. Валери Симеонов. Той е същество в риск, заплашвал ни е публично със самоубийство. Ако видим Валери Симеонов да краде релси от НКЖИ, не трябва да го преследваме за наказателна отговорност, а трябва да се борим за живота му!
7. Прокурор Франтишек. Голям български педагог и възпитател на канчета. Българската младеж е много разхайтена и на нас ни трябва човек, който да символизира телесното възпитание и дисциплина на опашките пред лавките, когато отворят училищата.
8. Ангел Джамбазки. Най-европеидният ни патриот – в Брюксел си имат пикливкото Манекен Пис, ние си имаме Манекен Маркуч, който ни представя в Брюксел. Маркучът се прилепи към публичния му образ след една обсада на ВМРО, при която Джамбо отблъсна нападението с пожарен шланг и пиратки.
9. Красимир Каракачанов. Шишко Войвода, Шкембе Чорбаджия, Торбалан от Била, Бай Каракочан. Няма дисаги с розово масло, но има торбичка от супера, а терасите му стават за военен парад. Не човек, а злато.
10. Цвета Караянчева. Умна, шетлива, гиздава аламинутка. Килимарка и раздавачка на стари календари. Политически съществува, докато съществува Борисов, след това я губим. А би трябвало да я измислим, ако не съществуваше!
Иво Балев