От 140 г. в България се поставят ваксини, а обществената нагласа към препаратите е била позитивна преди появата на интернет, разказа директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев в неделя, първия ден от започналото ваксиниране на българите срещу Covid-19.
Нежеланите реакции при ваксинация през изминалата година са били 16, а имунизираните са хиляди, каза проф. Кантарджиев пред бТВ. Обясни, че целта днес ваксинацията да бъде излъчена на живо по телевизиите е да се даде пример и да се докаже, че препаратът на Pfizer-BioNTech е безопасен и ефективен.
“Ваксината, която дойде в нашата страна е от групата на РНК-овите ваксини. Те съдържат информационна РНК, която е синтезирана по модел, така че влизайки през нашите рибозоми, започва да синтезира белтък, който изгражда имунитет. Тя е изпитвана на над 400 хил. души. В САЩ – милион са имунизирани“, каза той.
Относно бързата реакция на световните фармацевтични компании при създаването на препаратите, проф. Кантарджиев посочи, че от години се работи по този вид ваксини и това е бъдещето при имунизацията.
“Няма да ни чипират. Това, което се вкарва в организма, изобщо не стига до нашето ДНК и генетична информация. Ваксината влиза в човешките клетки, но не достига до ядрото им“, обясни той.
Директорът на НЦПЗПБ уточни, че медиците, които се ваксинираха днес с препарата на Pfizer-BioNTech, ще получат втора доза от него след три седмици: “Не са безсмъртни, докато се създаде имунитет трябва да минат 20-тина дни, трябва да се пазят. Ваксините са еднакви, но при поставянето на първата реакцията е по-слаба и затова се поставя втора доза“.
Проф. Кантарджиев посочи, че при изкарана коронавирусна инфекция, първите два месеца след това имунната система на съответния човек е подтисната и ефектът на ваксината ще бъде малък.