Хората трябва да разберат, че демокрацията не е да гласуваш веднъж на 4 години. Демокрация е когато всеки ден искаш, говориш, настояваш, да протестираш ако трябва, да притискаш политиците да си вършат работата и да изпълняват обещанията си.
Covid кризата е може би най-отличителната черта на годината, която изпращаме – с локдауна, с невъзможността да пътуваме, със затворените бизнеси. Ако преди влизахме от криза в криза, през 2020 кризата беше глобална и непрекъсната. На второ място в България ще запомним протестите, чиито ефекти са спорни. Това е оценката на Аламанов.
По думите му през пролетта беше факт добрият подход към информиране на населението по въпросите на настъпилата епидемия. И това се доказа с високото доверие към мерките.
След това обаче приеманите предписания за безопасност често се отменяха и бързо се заместваха с други. Това доведе до намаляване на доверието и сриване рейтинга на оперативния щаб.
През лятото се изгуби време в политическото оцеляване. Тогава и настъпи пречупването във вярата и следването на лидерите от гражданите.
На протестите хората, които не харесват това управление, видяха, че не са сами. Фирма, която обяви подкрепа на протестиращи, бързо беше нападната от проверяващи институции. Но очевидно хората спряха да се страхуват да изразяват недоволството си.
Смяната на министри също донякъде е победа на протестите, допълни Аламанов. Много маски паднаха. Евроинституциите научиха повече за процесите в България.
Когато ваксината стана факт, в други страни първите, на които беше поставена, се оказаха възрастни хора, а в България – министър и шефове на болници. Това обаче беше правилен ход за българските реалности, смята експертът. Макар и позакъсняла, разяснителната кампания за ваксинирането наистина е необходима.