Дипломатът и бивш външен министър на България Николай Младенов бе обявен за най-успешния умиротворител на напрежението в Близкия Изток от престижното издание „Ню Йорк Таймс“. Но от материала в интернет страницата на вестника става ясна и причината той да откаже да стане специален пратеник на ООН в Либия – „тежък здравословен проблем“.
Миналата седмица изненадващо стана ясно, че Младенов няма да замине за Триполи, въпреки че получи „зелена светлина“ от Съвета за сигурност на ООН. Решението си той обоснова като лично, без да упомене конкретните причини.
„Младенов, на 48 г., чийто последен работен ден бе миналия четвъртък, се връща в родна България, след като отказа следващата си високопоставена дипломатическа мисия – в Либия, за да се справи със свой сериозен здравословен проблем“, пише „Ню Йорк Таймс“.
„В своите почти шест години като върховен пратеник на ООН в израелско-палестинския конфликт, Младенов работи тихо зад кулисите и успява да запази Ивицата Газа от поредно избухване“, пише авторът на поместената на цялата страница хвалебствена статия Дейвид Хабфингър.
И доказателството за неговото заглавие идва от бившия премиер на Палестина Рами Хамдала, който нарича Младенов „Много честен играч“, а екс финансовият министър на Израел Моше Кахлон добавя: „Лично разчитах на него“, докато Джейсън Грийнблат от администрацията на Тръмп го определя като „мъж на честта“.
Самият Младенов обяснява, че мисията му през последните години до голяма степен е била невъзможна, защото никой не я е възприемал в началото като сериозна. „Едни очакваха просто да повтарям това, което казваха, а другите смятаха, че ще се откажа“, казва той. Но нищо от това не се случва. През 2016 г. той събира квартет за медиация за Близкия Изток – САЩ, Русия, ЕС и ООН, за да начертаят заедно конкретни стъпки за пробив в конфликта с цел да се постигне решение. През 2018 г., когато той отново се задълбочава след серия атаки от Газа срещу Израел, Младенов също продължава преговорите. Но признава, че е бил много предпазлив и се е страхувал, че още една война на Ивицата просто би била възприета от света като връщане към стария му поглед върху това място – на военни действия и липса на диалог.
„Но аз идвам от Балканите. Балканите, които са променяли граници, били са се за свещените места, за езиците, за църквите. Балканите с толкова омесени етноси. И когато носиш такъв багаж на раменете си, той ти помага да виждаш ситуациите по по-различен начин. Това не е конфликт, в който просто се озоваваш и започваш да чертаеш линии. Доста по-емоционално е“, признава в разговора си с Ню Йорк Таймс Младенов.
„Сега имаме споразумение. Това е голямо постижение. И нито Израел, нито арабските страни биха го нарушили“, убеден е той.