Двата вота тази година предопределят и двата големи въпроса – ще управлява ли още веднъж Бойко Борисов и ще има ли Румен Радев втори президентски мандат. А от резултата от парламентарния вот напролет до голяма степен зависи дали Радев ще остане на “Дондуков” 2 за още пет години.
Още е рано да се шуми около изборите за държавен глава, но някой вече е създал статия в Уикипедия, където като възможни кандидати са посочени Румен Радев, Бойко Борисов и Веселин Марешки. Първият е назован по подразбиране, вторият – по навик (от години все питат Борисов ще става ли президент), третият – по инерция.
„Ако реша да се кандидатирам за президент“
Макар публично да не казва дали ще се яви за втори мандат, не е трудно да се предвиди, че Румен Радев ще е сред кандидатите. Но коя ще е ракетата-носител?
“Ако реша да се кандидатирам за президент, няма нито да се моля, нито да влизам в задкулисни договорки с партийни централи”, заяви той наскоро по Дарик радио.
Доста високомерно изказване предвид незаобиколимия факт, че никой не е печелил президентски избори без системна партия зад гърба си – плюс гласовете на ДПС в урните.
“Моят диалог е с честните хора, с хората отляво, които са от моето политическо семейство, и с хората от всички други политически хоризонти. Хора, които имаха куража да излязат по улиците и площадите и да отстояват свободата, справедливостта и демокрацията”, каза Радев в същото предаване.
Анти-ГЕРБ коалиция по ключови теми в следващия парламент е едно, но този формат едва ли е приложим при кандидатура за втори президентски мандат. БСП е в трудна позиция – социалистите хем са против ГЕРБ, хем не бяха сред видимите участници на миналогодишните протести. А не подкрепят ли Радев за втори мандат, излиза, че Корнелия Нинова е сгрешила с номинацията му за първия.
Така че независимо от известното раздалечаване между Радев и Нинова, те си остават скачени съдове. Дори да се намерят няколко дребни политически формации от център-лявото, тази зависимост не може да бъде минимизирана. А ако Румен Радев реши да заложи на някоя изгряваща партия, избирателите на БСП няма да му го простят. Не е по силите на “Позитано” 20 да се заяви като алтернатива на ГЕРБ, но за мащабите на една президентска кампания структурите са от значение. За политическото бъдеще на Радев е важно колко ще спечелят социалистите на парламентарните избори, а със сигурност той ще следи бдително и съвместното представяне на бившата социалистка Мая Манолова и “Отровното трио”.
Има ли политик зад генерала
Подобно на Манолова, Радев също направи опит да се ребрандира като “граждански” и “надпартиен” в опит да разшири подкрепата си, но тези му усилия станаха видими след прокурорските акции срещу негови съветници, свързани с тях бизнесмени и самия него. Една от тези акции – нахлуването в президентството, предизвика и първите протести. Изглежда, че Румен Радев е възприел гласовете в защита на президентската институция като гласове за себе си.
Само че вече се е разсеяло онова, което харесаха над 2 милиона избиратели преди първия му мандат – не-интелектуалец, генерал, под 60-те, с гръбнак, некорумпиран. (Тоест, покриващ критериите в изследване, поръчано от руския генерал и бивш разузнавач Леонид Решетников.) Какво демонстрира Радев за втория мандат след свалянето на генералската униформа? Нескопосан опит за визионерство чрез т.нар. Национален стратегически документ, който безславно мина и замина. Обещание да внесе в следващия парламент предложенията си за промени в конституцията, които се консултират и подготвят вече от година. Гласовитост в противопоставянето срещу “порочния управленски модел” и “мафиотската държава”. Да не забравяме и това: в последната година Радев значително намали проруската реторика, но като президент на страна-членка на ЕС и НАТО не изпъкна с особени проевропейски и евроатлантически позиции.
Легитимацията на Радев чрез протестите като противник на статуквото не му носи допълнителни точки за президентските избори наесен. Предвид пандемията и последиците от нея е много трудно гражданите да бъдат “събудени” в защита на правовата държава. “Мутри, вън!” одраска ореола на Борисов, но не го събори предсрочно – вече има нужда от нов слоган. Предстоят избори, социолозите прогнозират шарен парламент и трудно родено правителство, а заедно с това вървят ваксинация и мерки, съобразени с развитието на пандемията. И дори вотът напролет да сложи край на Бойковиадата, това не гарантира автоматично победа за Радев. Напротив – лишава го от съразмерен противник.
Има и друго. На следващите президентски избори Радев едва ли ще изглежда така безалтернативен както на предишните, когато ГЕРБ изправи срещу него партийната функционерка Цецка Цачева. Залозите започват още от парламентарния вот.
Б. ред. – Анализът на Емилия Милчева е от Дойче веле.