Стане ли премиер, Нинова няма нужда от нов Първанов
Димитър Попов
Наскоро писах, че Румен Радев по много показатели прилича на Тръмп – арогантно поведение към демокрацията, към държавните институции, към всички избиратели, които не са негови фенове, към обвиненията, че служи на чужда държава и т.н. Писах също, че такива като Радев и Тръмп не бива да се подценяват, защото са
опасни
С авторитарните си инстинкти и с амбициозната си глупост те могат да объркат много сметки, особено на тези, които си мислят, че ги контролират.
Със заявката за втори мандат, Радев отново влезе в коловоза на Тръмп, показвайки презрението си към партията, която го направи президент. Решил е просто да застави червените да се наредят зад него и толкова. Дори заплаши като Тръмп, че може и без тях да мине…
Стана ясно, че не се е договарял предварително с Нинова за подкрепа и въпреки това поде предизборната си кампания с послания, които са ориентирани директно към червените избиратели. Тези послания звучат глупашки и ще послужат за много карикатури в самата президентска кампания, но на червения електорат може да му се струват и героични.
Например Радев се гордее, че не е позволил протестите срещу правителството да затихнат, като ги е оглавил. Няколко пъти юристи му напомняха, че е
оглавил улични метежи
срещу законно избрано правителство, противопоставяйки президентството на парламента, което е недопустимо от гледна точка на Конституцията и демокрацията, защото прилича на призив за гражданска война. Той обаче така и не прочете конституцията, надявайки се, че и тези на улицата, както и червените му избиратели не са я чели.
Като резултат от конституционното си невежество той обеща да смени управленския модел, който давал голяма власт на премиера и правителството, като водел до разпад на държавата. Моделът бил създаден от Борисов. Падне ли Борисов – пада премиерската република!
Обаче според българската конституция 80% от властта в страната е в ръцете на който и да е български премиер, няма значение как се казва той. Правомощията на изпълнителната власт са големи и са част от баланса на разделените власти. Знае се, че над премиера е парламентът, който може да го контролира. За да се промени това статукво, трябва да се промени конституцията, а Радев с гордост заявява, че е провалил опит на самия ГЕРБ да направи Велико народно събрание.
Особено нахалство представлява и хвалбата му, че има заслуги в борбата срещу коронавируса. Всички помним, че по време на кампанията, докато правителството налагаше мерки и се опитваше да спре епидемията, Радев обясняваше, че няма вирус, а само конспирация и измама. Отгоре на всичкото поощряваше протестиращите да горят маски, за да докаже че никакви мерки не са необходими. Сега се хвали, че предлагал специализирани болници…Едно време Хитлер казвал на новоназначените германски дипломати да се държат нагло в страните, където работят.
„Само наглостта прави впечатление“,
учел ги той. Не знам къде се е учил Радев, но този урок го е усвоил.
Е, хората на БСП сигурно харесват такива послания, обаче не ми се вярва Нинова да е щастлива, че Радев през нейната глава си плете кошницата с нейния електорат. За последните години и тя понесе доста удари, натрупала е някакъв опит с хора като Гергов например и знае, че най-опасни са онези с личните амбиции, които са готови да прескочат лидера, както и тези, които го поставят пред свършени факти.
Сега Нинова е пред свършения факт, че
Радев си е присвоил правото на втори мандат от нейно име
На пръв поглед тя няма много варианти – или ще оповести, че не подкрепя Радев и ще издигне свой кандидат срещу него, което ще разцепи червените избиратели, или пък ще го подкрепи, като направи от Радев мощна политическа фигура със собствени амбиции, които се разминават с нейните.
В тази дилема тя избра третия път – да изчака с решението. На специална пресконференция обеща да каже дали е зад Радев след изборите на 4 април. Излъга, че е знаела предварително за заявката му, но го направи с половин уста и не се ангажира с обещание за подкрепа. Което означава само едно – изчакването не е формалност, може да е сигнал за всякакво решение, дори негативно за президента.
А това означава, че Радев направи грешка с времето на своята заявка – просто много избърза, прекалено много. Не прецени изключителната важност на парламентарните избори за БСП, а от гледна точка на техния резултат са възможни варианти, при които Нинова да го изпрати в миманса.
Първият от тях е ако БСП спечели изборите и тя стане премиер. Един президент като Радев с втори мандат може да обърне в бъдеще вдигнатия юмрук срещу нея. Да припомним Желев – Димитров, Костов – Стоянов, Станишев – Първанов, Борисов – Радев…В българската политика президент и премиер не се понасят особено. За какво и е на Нинова такъв таралеж като независимия Радев, след като тя ще е на гребена на вълната и може да избере послушен човек, който няма амбициите да управлява държавата вместо нея.
Освен това Радев вече се обвърза с обещания срещу корупцията и смяна на модели, които със сигурност няма да изпълнява той, а бъдещо правителство на БСП. Дали Нинова ще пребори корупцията, как смятате? И ако не успее директния Радев няма ли да снеме доверието си и от нея, надявайки се така да спаси своята политическа кариера. Още повече, че БСП не му трябва за трети мандат и е близо до ума, че негова президентска партия е добра алтернатива. До такъв извод стигна и Първанов в края на мандата си.
И накрая, като премиер Нинова ще трябва да подобрява отношенията със САЩ, от където Байдън очевидно иска нова политика към Русия. Ако подкрепи кандидатурата на проруския Радев, Нинова ще даде сигнал, че
България изцяло потъва в руската зона,
извън НАТО, а без американска подкрепа нито един български премиер не може да изкара дори половин мандат. От геополитическа гледна точка втори мандат на Радев ще бъде като камък за шията за премиера – русофил Нинова.
Да предположим обаче, че БСП загуби изборите, но все пак успее да състави някакво правителство, доминирана от червените. То ще бъде слабо правителство, коалиционно, с деликатни баланси и договорки, включително за президентската кандидатура. Сред потенциалните коалиционни партньори на БСП има такива, които не биха одобрили Радев. Да не говорим, че е възможна дори коалиция на червените с ГЕРБ…
Та, логиката казва, че единственият вариант, при който Радев ще получи твърда подкрепа от БСП, е Нинова да загуби парламентарните избори и да остане в опозиция. Тогава тя ще има нужда от блока „анти Борисов”, чието лице определено е президентът.
Излиза, че Радев има полза от загуба на БСП на парламентарните избори. Такъв е неговият интерес. И ако Нинова правилно разчете неговите интереси, бъдещето на президента може да се окаже в черни, а не в червени краски.
Разбира се, шансовете на Радев за подкрепа от БСП засега са големи. Социолозите прогнозират победа на ГЕРБ и възможност за съставяне на правителство с патриотите и трети партньор – или скрита подкрепа от ДПС в парламента, или открито коалиране с партията на Слави Трифонов. В момента Трифонов се кълне, че няма да прави коалиция с никого, но като аматьор в политиката на него му предстои да научи някои уроци. Например този, че депутатите, които ще нарече своя парламентарна група, са всъщност фенове на други политически партии. Този урок преди време го научиха и Бареков, и Яне Янев. Ако се случи пак, Нинова и Радев след изборите ще имат нужда един от друг срещу правителство на Борисов 4.
Що се отнася до реалната възможност за втори мандат на Радев без БСП, мисля че тя е минимална. От тези 45% рейтинг, който му дават агенциите сега, личните му фенове едва ли са повече от 10%. Другото е рейтинг на БСП и на институцията президентство, чиято важност той така и не успя да осъзнае.