България ще има и нещо като втори главен прокурор – специален обвинител, който ще работи единствено да разследва главния и неговите заместници. ГЕРБ и „Обединени патриоти“ преодоляха президентското вето върху промените в НПК, с които бе създадена тази екстравагантна фигура. Не е изключено БСП да атакуват закона в Конституционния съд.
Според промените в НПК всеки прокурор с поне 12 години стаж може да се кандидатира за поста на специален прокурор. Номинации могат да правят и шестима членове на контролирания от главния прокурор Висш съдебен съвет. За да бъде спецпрокурорът, за него трябва да гласуват поне 15 души от 25-членния Висш съдебен съвет. Мандатът на новата фигура е 5 години и след края му, прокурорът ще може да избере дали да се върне в прокуратурата или да стане съдия.
Обвиненията срещу главния прокурор и заместниците му ще се внасят в Специализирания наказателен съд (СНС). Новият прокурор ще може да възлага отделни действия по разследването на следовател към спецпрокуратурата, а когато е във фактическа невъзможност сам да извърши дадено действие, шефът на спецпрокуратурата ще определя един от подчинените му обвинители, който да го направи. Отказите да се образува дело срещу главния прокурор, ще могат да се обжалват в съда.
Дискусията в пленарната зала
Президентското вето бе защитено от БСП. Крум Зарков обяви, че върховенството на правото е концепция. „В държава с върховенството на закона, няма оголени кабели и всеки носи отговорност за действията си“, започна изказването си той, препращайки към фаталния инцидент, отнел живота на 16-годишно дете в София. Той припомни на ГЕРБ, че предложението им за спецпрокурор е оценено като абсурд и екстравагантност от правната общност в България и от Европа. И допълни, че комуникацията на управляващите с Венецианската комисия е била срамна.
„Това (спецпрокурорът, б.а.) ще е неефективно и по погледите ви личи, че и вие много добре го разбирате. Големият проблем е, че прокуратурата функционира по начин, който позволява намеса във вътрешното убеждение на магистратите“, посочи Зарков от парламентарната трибуна. Каза още, че не е регламентирано какво означава, че главният прокурор осъществява „методическо ръководство“ върху дейността на всички прокурори. Допълни и че уж е ясна рамката докъде се простира прокурорският надзор за законност, а прокуратурата се произнася по всякакви теми – от цената на водата до пешеходните пътеки.
Зарков подчерта и че трябва да се прекрати фактическото влияние на главния прокурор във Висшия съдебен съвет и прокурорската му колегия.
Колегата му Филип Попов добави, че „в този законопроект за пореден път проличават ясно уродливите контури на срутището ГЕРБ“. А Явор Божанков обясни, че „станахме експерти в замазване на очите на Венецианската комисия. С 200 ги излъгахте“. Той нарече новия спецпрокурор куха фигура, която няма да върши работа, а ще помогне на статуквото да запази сигурността си.
Христиан Митев от „Обединени патриоти“ защити проекта и определи мотивите на президента като неоснователни, непълни и противоречиви“.
От името на ГЕРБ се изказа Красимир Ципов. „За първи път след постановяването на решението на съда в Страсбург по делото „Колеви срещу България“ дебатираме сериозни промени в НПК. Тази тема наистина от 10 години стои на фокуса на вниманието на парламента, но едва днес се стигна до приемането на закон, който предлага решение“, посочи той, игнорирайки, че през всичките тези години партията му е била на власт.
„Да, получихме много препоръки и от Венецианската комисия и от Съвета на Европа. Но всички те касаеха сериозни промени в конституционния модел. За да се постигне желаната от всички нас съдебна реформа, дебатът трябва да се води в рамките на промени в Конституцията. Но може ли днес да кажем, че ще постигнем този консенсус“, каза той и така косвено призна безсмислието на промените, прокарани от ГЕРБ.
Ципов допълни и че от 2016 г. прокуратурата не е централизирана структура. „Тя запази своята единност. Но се раздели със своята пирамидална структура, при която всеки прокурор беше подчинен на горестоящ, а всички – на главния. Така бе осигурена независимостта на прокурорите. В момента няма възможност за даване на указания извън случаите за прилагането на закона. Това е гаранция за вътрешното убеждение“, обясни Ципов.
В крайна сметка със 125 гласа „за“, 77 „против“ и 3 „въздържал се“ управляващите повторно приеха промените в НПК за надглавния прокурор.