Най-сериозният и скандален гаф, който сътвориха чиновниците на културния министър Боил Банов е, че поради некомпетентност и безхаберие провалиха делото за неустойките за столичното Ларго. Юристите в културното министерство проявиха нечувано нехайство и пропуснаха последния срок за да обжалват съдебното решение, с което бе отхвърлена претенцията на ведомството за неустойка към изпълнителя на проекта „Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“, напомнят от сдружение „Зограф“. След като делото за Ларгото бе окончателно приключено, Министерство на културата пропусна възможността да получи 753 хил. лв. неустойка за забавения ремонт на античния комплекс в центъра на София, като на ведомството се наложи да плати и над 73 хил. лв. разноски по въпросното дело, посочват от „Зограф“.
Серията с гафове на екипа на министър Банов включва и липсата на бърза и адекватна реакция при пандемията от COVID-19. Чиновниците в Министерство на културата и до ден днешен още не могат да изготвят и съставят Регистър на творците и артистите на свободна практика, а по тази причина символична парична подкрепа от страна на държавата в месеците на пандемията получиха само малка част от свободните артисти и представители на независимя културен сектор у нас, констатират от сдружение „Зограф“.
Един от най-сериозните и непростими гафове на екипа на министър Банов бе отказът им да одобрят молбата на големия и много обичан български актьор Филип Трифонов (1947 – 2021) за отпускането му на скромна държавна парична награда за заслуги към българската държава и нацията, припомнят от гражданското сдружение.
Скандален пример за непрозрачно харчене и разхищение на парите на данъкоплатците по време на мандата на г-н Банов е и стряскащата сума от няколко десетки хиляди лева, изхарчена за командироването през 2019 г. на голяма група чиновници от Министерство на културата за официалното откриване на 58-то международно Биенале за изкуство във Венеция, подчертават от сдружение „Зограф“. Най-възмутителното е, че за откриването на българския павилион на Венецианското биенале бяха служебно командировани и пиарите на министър Банов, които летяха до Италия с възможно най-скъпи самолетни билети, нощуваха в суперлуксозни хотели и разполагаха с щедри дневни пари, но не изпратиха до българските медии нито една информация за събитието, с което пътуването им се превърна в екскурзия на държавни разноски, напомнят от „Зограф“.
Нeизпълнeнo остана и даденото пред медиите обeщaние от министър Бoил Бaнoв дa нaпрaви худoжecтвeнa гaлeрия или нов музeй в нaй-гoлямaтa oт cгрaдитe нa зaбeлeжитeлния aрхитeктурeн кoмплeкc „Цaрcкитe кoнюшни“ между столичните булеварди „Дондуков“ и „Васил Левски“, които пострадаха от пожар през 2018 г., посочват oт cдружeниe „Зoгрaф“. Миниcтeрcтвoто нa културaтa така и не oбяви бившитe „Цaрcки кoнюшни“ зa нeдвижимa културнa цeннocт c кaтeгoрия „нaциoнaлнo знaчeниe“ c цeл те дa бъдaт oпaзeни и cъхрaнeни, а кaтo рeзултaт oт чинoвничecкoто нехайство те прoдължaвaт дa ce caмoрaзрушaвaт и пoрaди бeзcтoпaнcтвeнocт има риск в тoзи знaкoв иcтoричecки oбeкт пак дa избухнe пoжaр, причинeн oт нeизвecтeн извършитeл, предупреждават oт гражданското cдружeниe.
През целия си престой в министерското кресло Боил Банов не направи опит да довърши изграждането на „Българския Лувър“, констатират от „Зограф“. Изоставеното южно крило на галерия „Квадрат 500″ откъм столичната улица „Оборище“, предвидено по проект за престижни гостуващи изложби, отдавна е с рушаща се и много опасна за минувачите фасада, алармират от сдружението.
Сред сериозните гафове на Боил Банов е и развитието на случая с публично даденото от министъра обещание сградата на прочутата „Двойна къща“ на бул. „Васил Левски“ в столицата да бъде възстановена в автентичния си вид. Емблематичната сграда бе съборена през 2017 г., а министър Банов заяви тогава в интервю за голяма национална телевизия , че ще изиска паметникът на културата „Двойна къща“ да бъде възстановена именно във вида, в който е била. Днес обаче виждаме, че на бул. „В. Левски“ на мястото на съборената 110-годишна къща се издигна нова осеметажна административна сграда, отбелязват от „Зограф“.
Сред „видимите резултати“ от дейността на Министерство на културата в края на мандата на г-н Банов са и изгорелите и невъзстановени и до днес Тютюневи складове в Пловдив, посочват от гражданското сдружение. Културното ведомство за последните 4 години не предприе абсолютно нищо и за спасяването на прочутата Къща на Гешов на бул. „Патриарх Евтимий“ 7 в центъра на София – паметник на културата, оставен да се руши от природните стихии. B още по-oĸaянo cъcтoяниe е и гoлямaтa фaбpичнa cгpaдa в ĸoмплeĸca „Зaxapнa фaбpиĸa“ – един от емблематичните за столицата архитектурно-строителни паметници на културата от национално значение, за съдбата на който чиновниците на Боил Банов нехаят, припомнят от „Зограф“. Историческата сграда в центъра на София с оригиналната червена фасада на някогашното кино „Възраждане“ (бивш театър „Ренесанс“, известна по-късно и като Профсъюзен дом на културата) също е в трагично състояние заради бездействието на Министерство на културата и въпреки че е със статут на паметник на културата, е оставена да се саморазрушава, а преди време я сполетя и пожар, допълват от „Зограф“. В началото на февруари 2021 г. парчета от напуканата фасада на сградата, която е един от архитектурните символи на столичния град, се откъртиха посред бял ден и се стовариха върху автомобила на млада жена, а инцидентът по чудо не доведе до трагедия.
Министър Банов не предприе абсолютно нищо и за цялостното разкриване, експониране и опазване на рушащия се Амфитеатър на древна Сердика – великолепното антично съоръжение, което навремето е било второто по големина след Колизеума в Рим в европейската част на империята, заявяват от сдружение „Зограф“. Откритите археологически останки от уникалния и датиран от края на III век амфитеатър на римска Сердика, намиращи се на ъгъла на столичния бул. „Княз Ал. Дондуков“ и ул. „Будапеща“, продължават да се съсипват от природните стихии и се наводняват при всеки силен дъжд, но институциите не предприемат действия по опазване на разкритите фрагменти на Амфитеатъра на Сердика, който е обявен за паметник на културата с национално значение, алармират от сдружението.
Сред най-сериозните гафове на Министерство на културата по международна линия е публикуваната през 2019 г. скандална конкурсна обява с абсурдното изискване кандидатите да оглавят Културно-информационния център на Република България в Скопие да владеят задължително т.нар. „македонски език“, посочват от „Зограф“. В обнародваната на сайта на Министерство на културата обява се изискваше всички участници в обявения конкурс за длъжността „директор“ на Културния ни институт в столицата на Република Северна Македония „да владеят писмено и говоримо официалния език на страната-домакин“, като те трябваше да представят и документ, удостоверяващ неговото владеене, напомнят от „Зограф“. Провинилите се чиновници, сътворили нелепата министерска заповед за провеждането на конкурс за директор на Културния ни център в Скопие, която бе изпратена за публикуване и в национални всекидневници едновременно с качването й на сайта на културното ведомство, забравиха, че позицията на Българската академия на науките е, че официалният език в Република Северна Македония е писмено-регионална норма на българския език, подчертават от гражданското сдружение.
Списъкът с гафове на Министерство на културата включва и липсата на изготвена и приета Стратегия за развитие на българската култура, допълват от „Зограф“. От сдружението изтъкват, че в културното министерство така и не поеха отговорността за проекта на неграмотно написаната Стратегия за развитие на българската култура 2019-2029 г., която бе публикувана с десетки груби правописни и пунктуационни грешки в Портала за обществени консултации на Министерски съвет, както и на официалния сайт на Министерство на културата. Учудващо неграмотно написаният текст на въпросната Стратегия говори за непознаване на правилата за употреба на пълен и кратък член от авторите на документа, констатират от „Зограф“. От сдружението изразяват и огорчение, че ръководството на Министерство на културата така и не пожела да инициира политики в подкрепа и насърчаване на четенето. Екипът на г-н Банов се отказа да се бори и за 1 % от Брутния вътрешен продукт (БВП), който да бъде заделян за културата у нас, отбелязват от „Зограф“.
По време на мандата си министър Банов успя да нанесе сериозна обида и на ценителите на книгата, като закри най-известната и емблематична софийска книжарница на бул. „Ал. Стамболийски“ №17 с над 20-годишна история с абсурдния мотив да ползва нейните помещения за нуждите на чиновниците от Националния институт за недвижимо културно наследство, изтъкват от „Зограф“.