ГЕРБ се мобилизира и увеличава разликата с БСП, показва последното социологическо проучване на „Алфа рисърч“. С обявяването на кандидатдепутатските листи се увеличава и нагласата за участие в парламентарните избори. Това коментира пред Би Ти Ви управляващият партньор в агенцията Боряна Димитрова. Изследването е проведено между 26 февруари и 1 март и според анкетираните 52.5% са казали, че със сигурност ще гласуват на 4 април.
Голямата неизвестност е в онези 15.3%, които казват, че ще гласуват, но не са решили за кого, коментира социологът. Това са около 400 хил. души, които ще вземат решение в хода на предизборната кампания. При сближени позиции на редица от партиите, то може да наклони везните в една или друга посока буквално до последния момент, сочи анализът на „Алфа рисърч“. При сближени позиции при голяма част от партиите този вот може да окаже сериозно разместване върху електоралните нагласи, предупреди Димитрова с уговорката, че колебанието обикновено означава отказ от гласуване.
Вероятност за шест или седем партиен парламент
Тя определи като оспорвана битката за третото място, заради максималната мобилизация на ДПС – те разчитат на гласове на твърдия електорат, няма разпиляване и заради отсъствието на ДОСТ, отнела на предишния вот около 100 хил. гласа. Движението разчита на твърди избиратели и устойчива подкрепа, а темпът на нарастването й показва, че до изборите подкрепата може да се увеличи още.
„Има такъв народ“ се характеризира с по-големи амплитуди, тъй като разчита на разочаровани от другите политически сили и на младежкия вот, който, за разлика от избирателите на ДПС, е твърде несигурен и изменчив, поясни Димитрова.
„Демократична България“ (5.7%) отчита лек спад на привържениците от пика при протеста на „Росенец“ (8.5%) според данните на агенцията. Тази коалиция съчетава 2 фактора – твърдо ядро и достатъчна подкрепа на симпатизанти, които се мобилизират в последния момент, разчита и на вот от чужбина. По принцип тези фактори действат в полза на Демократична България, но при настоящите парламентарни избори са рискови. На коалицията е нужна силна кампания и силна мобилизация, за да бъде сигурна в преминаването на 4- процентовата бариера, показва социологическият анализ.
ВМРО увеличава подкрепата с обявяването на листите, постигайки 3.7%. За формациите на Красимир Каракачанов и на Мая Манолова кампанията е решителна, добави тя.
Към момента коалицията около Мая Манолова също преминава прага за влизане в парламента, но степента на несигурност за нея е по-висока. Както поради по-ниската електорална подкрепа, така и поради отсъствието на устойчиво ядро и идентификация с тази партия, е обяснението на „Алфа Рисърч“.
След разединението на „обединените патриоти“ ВМРО се очертава като партията с най-висок шанс да представлява тази ниша в следващия парламент. В началото на кампанията тя все още е под прага от 4%, но по-силната кампания и по-слабата избирателна активност може да се окажат решаващи за крайния й резултат.
.
Потенциалът на протестния вот, катализиран през лятото на 2020г., се разпилява в поне три субекта с шанс за политическо представителство и в още 3-4 по-малки партии, показват социологическите данни. Допълнителна трудност за тях е обстоятелството, че макар и Има такъв народ да „тегли“ избиратели от всички партии, разбираемо, най-пагубен е ефектът от този процес върху по-малките, за които всеки глас е от решаващо значение, коментира „Алфа Рисърч“.
Възможности за коалиция
Ако ситуацията се запази, ГЕРБ има шанс да постигне около 85 мандата – една трета от всички, а това го прави лидиращ претендент за съставяне на правителството, каза Димитрова. Тя обясни ръста с мобилизацията на структурите на ГЕРБ, започнала от летните протести и недоброто организационно състояние на БСП. Не толкова е висок ръстът при ГЕРБ, колкото е слаба мобилизацията на БСП, поясни социологът. Според социологическата агенция разликата между първите две формации е комфортна за ГЕРБ.
Ако се реализира вариантът за шест до седем партиен парламент, това би дало шанс за повече коалиционни комбинации и излъчване на макар и трудно съставено правителство, коментират социолозите. Същевременно е ясно, че раздробяването пречи на появата на ясна и убедителна алтернатива.
При прилагане на формулата „Всички срещу ГЕРБ“, с една трета от депутатите партията ще бъде силна опозиция, коментира Димитрова. „Алфа Рисърч“ обаче оценява шансовете за устойчиво мнозинство с участието на три до четири от останалите партии, като не особено високи.
Въпреки че след изборите несъмнено ще доминира желанието да се излъчи правителство, което да се бори със здравната и икономическа криза, „Алфа Рисърч“ не изключва и и варианта с нестабилен парламент и нови парламентарни избори.
Ключът в избирателната активност
Въпросът с избирателната активност е сред големите неизвестни и ключов за резултата, коментира Димитрова. В проучването 52.5% са казали, че със сигурност ще гласуват, докато при предишното делът им е бил 49%, а ръстът е отчетен от момента на обявяването на листите. Нараства интересът към отделните двубои, поясни Димитрова.
Ходът на пандемията може да отнеме от активността, и ако тя падне под 2.5 млн. души, това би имало два ефекта върху изборите: да се сведат до битка между твърдите ядра, да се увеличи неимоверно тежестта на някои партии, а трудното съставяне на правителство да понижи легитимността на парламента, коментира Димитрова.
Към момента не може да се предвиди ходът на пандемията, нито психологическите реакции на хората към датата 4-ти април. Настоящото проучване показва обаче, че въпреки умората от близо едногодишните ограничения, в една значителна част от хората страховете от вируса са все още живи. Позитивният факт е, че опасността от зараза специално в изборните помещения се поставя от анкетираните на последно място по степен на вероятност (6.6%). Общата тревожност остава висока – 54% от анкетираните са на мнение, че риск от зараза има навсякъде, а шест пъти по-малко са тези (9%), които смятат, че никъде няма сериозен шанс за зараза. Именно поради това, при рязко влошаване на епидемиологична обстановка, не е ясно накъде ще се задвижат емоционално-психологическите нагласи на хората, коментира „Алфа Рисърч“.
Партиите, които не минават засега 4-процентната бариера – коалицията между Воля и НФСБ, АБВ и други, имат силно различими лидери, но ниска електорална тежест. При нестабилен парламент те могат да се борят за представяне в следващ парламент, прогнозира социологът.
„Алфа рисърч“ обобщава така основните резултати:
Значима преднина от пет пункта на ГЕРБ (28.5%) пред основния конкурент БСП (23.2%) Оспорвана надпревара между ДПС (12.5%) и Има такъв народ (13.3%) за третото място Висока вероятност за шест и дори седем партиен парламент, ако кампанията затвърди подкрепата за Демократична България (5.7%), Коалицията на Мая Манолова (4.5%) и ВМРО (3.7%). |
Изследването е проведено сред 1013 души между 26 февруари и 1 март в реално време с таблети по поръчка на „Алфа рисърч“ и Би Ти Ви.