Върховният съд на ЕС постанови, че Европейската комисия правилно е класифицирала като незаконна привилегия в испанския данъчен режим, която е облагодетелствала футболен клуб „Барселона“. И отмени решението на по-долната инстанция.
Съдът приема, че Брюксел правилно счита освобождаването на испански клубове от задължението да променят своя правен статут за нарушение на правилата на ЕС за държавна помощ. Обжалването на „Барселона“ срещу решението на Еврокомисията е окончателно отхвърлено.
Общо 4 испански клуба – „Барселона“, „Осасуна“, „Атлетик“ (Билбао) и „Реал“ (Мадрид), са били освободени от законовото изискване всички клубове да се реорганиират в „спортни акционерни дружества“. И това им е позволило да плащат по намалена данъчна ставка в продължение на 20 години – вместо налог от 30%, те са внасяли в хазната по 25%, което „им е давало несправедливо преимущество спрямо другите клубове“.
Четирите клуба са останали „нетърговски организации“ и затова са плащали с по 5% по-малко. Сега ще им се наложи да довнесат до 5 млн. евро всеки, като стари данъчни задължения.
Още през 2016 г. еврокомисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер разпореди Испания да възстанови невзетите пари от общо 7 клуба (установено бе, че извън четирите с по-ниска данъчна ставка, „Валенсия“, „Елче“ и „Еркулес“ са получили гаранции за държавен заем).
Единствен от всички обжалва „Барселона“. През 2019 г. долната инстанция – Общият съд на ЕС, постанови, че Еврокомисията не може да отнема това предимство на „Барселона“, след като не е взела под внимание факта, че останалалите испански клубове, които са се преобазували в акционерни дружества, са се облагодетелствали от друго данъчно предимство, а именно по-голямото приспадане за реинвестиране на извънредните печалби.
Но сега Върховният съд на ЕС, следвайки препоръката на Генералния адвокат Джовани Питруцела, отхвърли този аргумент, като заяви, че „Общият съд е допуснал грешка при прилагане на закона“, като е постановил, че Комисията е длъжна да разгледа ефекта от приспадането. Въховният съд също така отхвърли и констатацията на долната инстанция, че служителите на Еврокомисията е трябвало да анализират както общото предимство (на всички клубове), така и предимството на всеки отделен клуб.
Указанието на съда за разликата между схема за помощ и индивидуална мярка биха могли да имат и по-широко значение извън конкретния случай, се казва още в решението.