Чорапите на семейство Марешки били произведени във фабрика „Фазан“, Русе някога си през 80-е години на ХХ век.
Техен дизайнер била млада влюбчива художничка от школата на социалистическия сюрреализъм.
Чорапите били с твърде напредничав за времето си дизайн и партидата с тази експериментална разцветка дълго време се търкаляла по складове и витрини, когато един ден чифт от тези удивителни чорапи попаднал в ръцете на Веселин Марешки – беден монах от Ордена на Таксиметрите.
Как точно се е сдобил с чифта изостанали чорапи, не е достоверно ясно.
Едни летописци твърдят, че Марешки ги получил като помощи от благотворителна организация, някои назовават конкретно и Червения кръст.
Други историци са категорични, че Марешки не е първият собственик на чорапите – всъщност ги свалил от краката на свой опонент, защото по него време борбата за оцеляване била много жестока.
Марешки опрал чорапите в началото на 90-е и ги ползвал много внимателно. Често пренасял в чорапите изпросен боб или корички хляб от кухните. Добри лелички, кухненски работнички с големи бицепси, подавали милостиня и храна за бедстващото семейство на г-н Марешки, който вече имал няколко аптеки, но продължавал да живее повече от скромно, защото се страхувал да не се върнат пак най-гладните години.
Когато се случвало синът на Веселин – младенецът Марешки да боледува, баща му запарвал билки и благовония в чорапите, правел компреси и налагал с тях наследника си. Наследникът растял здрав и силен, но извънредно скромен. Всеки ден раздавал от джобните си на своите другарчета, а сам той гладувал, защото знаел, че Господ все нещичко ще подаде в чорапите на баща му, с които Марешки-Старши продължавал да обикаля задните входове на ресторантите и да измолва от леличките по някой къшей с кебапче и боб с лютеница.
Марешки в отплата опипвал бицепсите на леличките, но в това нямало нищо непристойно, той ги обхващал като спортист и лечител, защото имал дарба да изцерява крампи.
***
Минали години, Марешки постепенно изоставил навика да обикаля задните дворове на ресторантите.
Вече имал сериозен бизнес с лекарства и горива, помагал на много хора, поглеждал и към политиката – но продължавал да живее извънредно скромно и никога не влизал по чорапи в Мазерати.
Един ден той решил, че е дошло време да предаде семейната реликва в ръцете на сина си.
„Сине мой – казал му той, – вземи този чифт чорапи от фабрика „Фазан“, те са съкровища от една отминала епоха, но имат не само материална, но и духовна стойност. Тези чорапи съм пазил и употребявал през целия си дълъг път от Ордена на Бакшиша до Ордена на Мазерати. Ползвай разумно тези свети чорапи, не ги давай на лекомислени жени, пази ги чисти и често ги репризирай. Пази ги от лоши очи и лоши крака, не прави с тях мръсотии, не ги усуквай, не ги разтягай. Накарай ме да се гордея с теб! Управлявай тези чорапи, както аз управлявам Мазерати – отговорно и пестеливо!“
***
Синът носил дълго време чорапите, пазил ги като очите си, кадял им с благоухания, репризирал ги, галел ги, притискал ги към сърцето си. Марешки-Младши също живеел изключително скромно и незабележимо.
Чорапите на семейство Марешки започнали да подават изцеление на идващите с вяра към тях.
Независимо дали били на краката на някой член от семейството, или просто висели на простора – те излъчвали такова благоухание, че всички наоколо забравяли болежките си, но си спомняли различни унижения от детството и ставали смирени, богобоязливи. Чорапите на семейство Марешки лекували конюнктивит, уплах, хемороиди и склонност към прибързани обобщения.
Славата на чорапите бързо започнала да се разпространява, но Марешки не искали да се прелъстяват от почести и величие, затова бърже скрили чорапите при една сътрудничка на „Воля“, като ѝ разрешили да ги ползва, но в най-строго уединение и под свещен секрет.
И досега никой не знае коя точно психоложка от „Воля“ се радва на свещените дарове, които излъчват старите скромни чорапи на семейство Марешки.
СЕГА