Нещо много любопитно се случи на вота. Повечето партии проведоха тотално безлична предизборна кампания и се подготвяха за формален 4 април. Но гласуването на хората поднесе изненади. То даде сол и пипер, превръщайки изборите в много интересни и важни. Пет събития никой не предвиди, а те правят бъдещето още по-непредсказуемо:
- Слави Трифонов е втори, а ако се бе напрегнал, можеше и първи.
Когато през десетина години се появяват цар, генерал, а междувременно и такива като Волен Сидеров, трябва да сме винаги готови за раждането на голям или малък месия. В този смисъл се знаеше, че „Има такъв народ” на Слави Трифонов ще направи пробив, но чак втори – на 260 000 гласа от ГЕРБ – изглеждаше невероятно. Още повече, че нито един път Трифонов или сценаристите му не навестиха избирателните си райони. Цялата им кампания се разпростря до една телевизионна и интернет среща с феновете, плюс концерт преди деня за размисъл. Социолози коментираха след вота, че при нови избори „Има такъв народ” ще спечели. Но налице е и друг вълнуващ въпрос – нямаше ли партията да е първа още сега, ако просто Трифонов бе направил два концерта. Нека му мислят социолозите, в дълг са, след като се провалиха и асистираха на сензацията.
Защо Трифонов отказа да натисне педалите, може да обясни само той. По-важното е, че успехът му не онагледява нито чалга ценности, нито заблуда на електората. 562 000 българи знаят какво искат – Борисов да падне, да се разкара БСП, която ражда Виденов и Орешарски, да ги няма „умно-красивите”, доказано петимни за „исторически компромиси”… Кое от изброеното не е чалга, че да сърдят някои на гласувалите за Трифонов?
- Орбанът в пола обезсмисли БСП
В началото, знае се, винаги е словото. Понякога и в края. Но има случки, които никакво слово не може да опише. Такова е положението при БСП след вота. Партията, която даде на България президент, която „единствена” можеше да бие ГЕРБ, „другият полюс”, водена от „Орбан в пола”, на фона на какви ли не скандали с ГЕРБ … регистрира най-ниския си резултат на парламентарен вот за всички времена (досега топ провалът бяха 505 000 гласа през 2014 г. след Орешарски; сега гласовете са 476 000). Как се случи това, защо, какво точно означава – никаква комбинация от букви не може да обясни изцяло. Загадка е и как не намаляха привържениците още, след като ден по-късно Орбанът в пола пое вината, но с мезета, тоест без оставка.
В момента БСП изживява най-трудния период в историята си. Като изключим кашата, която лидерът Корнелия Нинова лично забърка през последната година (Вартоломееви нощи, заяждания с Румен Радев, дела срещу журналисти…), да виси остава един базисен, направо екзистенциален въпрос: защо му е на един нормален човек да гласува за БСП? Какво по-различно от ГЕРБ, „Атака” или Мая Манолова му предлага тя? Отговорът е: Румен Гечев, Румен Овчаров, Борислав Гуцанов, Георги Свиленски, Янаки Стоилов и Александър Симов – туй е различното. Сензационните 476 000 гласа май показаха нещо ново – обезсмислянето на БСП.
- Без командно-административния вот ГЕРБ е тотална нула
Очаквано бе да намалее подкрепата за най-голямата управляваща партия в реални гласове. Но никой не предполагаше, че отливът ще бъде 350 000 гласа, тоест 22% спрямо предишните избори. За партията на Цветан Цветанов гласуваха едва 40 000 души, тя реално нищо не отне. Отливът изцяло се държи на това, че хората, които до скоро смятаха Борисов за божествен и безалтернативен, се изпаряват като вода в пернишки язовир. Дори командно-административният вот играе все по-малка роля. Но пък ако го няма – хептен нищо ще е в урните. Всичко това доведе до развръзката ГЕРБ да има едва двадесетина депутати повече от втория в подреждането. Като цяло изненадваща е разстановката, при която единствено твърде сложна тото комбинация в парламента може да излъчи правителство.
В изборната нощ Борисов предложи на враговете си общ експертен кабинет до декември. И насред логореята им поналя акъл: „Нали не се съмнявате, че при този изборен резултат винаги може да имаме по 20, 30 или 50 членове, млади, красиви и буйни, симпатизанти на ГЕРБ, които да ви преследват като чакали, където и да сте? Кой ще надделее – може би вие, може би ние?”. Мутренски подход, ще се възмутят някои. Морков и тояга, ще отвърнат други. Но фактът си е факт – такава безизходица никой не очакваше.
- Бавно и полека се появяват нови фактори
Рядко внимание привличат формации, които остават под чертата, освен ако до последно нямат шансове да я преминат. Сега обаче две заслужават анализ. При нови избори те имат реална възможност да влязат в парламента, а още от утре ще бъдат желани за коалиции – ексхазартният бос Васил Божков със сподвижниците си, текущо явили се чрез абревиатурата БНО, и „Възраждане” на Костадин Костадинов. Първата без никакъв опит и подготовка взе почти 3%. Втората удвои резултата спрямо 2017 г., макар й да бе спусната „гъба двойник”, крадяща гласове („Възраждане на Отечеството” на Николай Малинов). Откъм другата част на стълбицата също има изненади – „Атака” и АБВ с по 0.4% дори не се вредиха за субсидия. Да, АБВ с антиковид иконата Мангъров.
- Не епидемията, а Борисов повлия на избирателната активност.
Очакваше се пикът в третата вълна на коронавируса да повлияе върху избирателната активност у нас, а локдауните – и в чужбина. Но към урните се стекоха към 3 мн. души, което кореспондира с активността през 2013 г. и 2014 г. Специално българите в чужбина записаха рекордно участие. Кое ги мотивира, обобщи най-добре живеещата във Великобритания Велислава Тихолова: „ГЕРБ имаха възможност 12 години да проведат каквито си поискат политики и да покажат способност да управляват. На помощ им бяха европейски средства, с които предишни правителства не разполагаха. Но всъщност се показваше една джипка, едно безкрайно безхаберие, опростачване, наглост и алчност. Чаках 2 часа и 15 минути, за да дам гласа си – за промяната. Тя не е в ръцете на Слави, но далеч по-малко беше в ръцете на Борисов. Всички, които пътуваха по час и чакаха над два, искат промяна. Нямаше значение дали берат зеле или движат финанси за милиони”.
Това е то – вече има не народен гняв от положението у нас, а народен бяс. И той разбърка картите.
Диян Божидаров, Сега