– Борисов не може да преживее, че президента Радев го бутна от властта. Това направо го убива.
– Тежко ранен е и от победата на протестите и появата на техни поддръжници в парламента.
– Оттам и парещата болка, че вече не е господар на цялата държава.
– Държавната хазна не му е на разположение, не зависи от кефа или отмъстителността му.
– Не контролира бизнеса: според интереса си и този на аверите му.
– Не контролира силовите ведомства и тайните служби, които използва като очи, уши и тояга за всеки, който с нещо го дразни.
– Постепенно се топи чувството му за безгранична власт и недосегаемост. Направо менструални крампи го свиват…
– Вече не е бащицата, който подхвърля петдесетолевки и му целуват ръце.
Не е наместникът на Всевишния, който ремонтира църкви и манастири с народна пара. Липсват му скечовете пред икони, с духовни служители, в дома му с деца и свещи.
– И Мата Хари не вдига телефона…
– И джипа го няма.
– Избледняват снимките с Меркел, Тръмп, Ердоган, Путин…
– Топи се чувството му за могъщество – все по-малко ще го търсят за помощ и за арбитър.
– Слугуващите медии звучат все по-фалшиво (ако това въобще е възможно), неубедително и дори компрометиращо го.
– Най-верните и най-шумните му публични защитници подкопават и малкото останало доверие към него.
– Като удар в диафрагмата за него е оттегленото доверие на западните партньори. Американското посолство обяви, че в България трябва да се възстанови върховенството на закона.
– Липсват му вече вертолетите, които с едно щракване на пръста го откарват в ултра луксозните резиденции и ловни вили, построени специално за задоволяване на прищявките му – интригантски, сексуални и гастрономически.
– Няма вече приемане и променяне на закони с едно „Ало“.
– Изтънява и „Гешев, я размажете там оня, че ми е черен пред очите“.
– Раздялата с рекета, шантажа и кражбата на фирми и предприятия е болезнена.
– Наложилата се раздяла с Пеевски му причинява силни киселини.
– Мисълта, че може да бъде съден прогонва съня му.
Богът, Слънцето, Иконата, Босът, Великият се оказа смъртен.
Гербаджии губят постове, привилегии, далавери, корупционни схеми, власт, влияние, недосегаемост от закона, власт по места, чувство за превъзходство над останалите. Страхът, че ще им се търси сметка ги влудяват. Вижте лицата и чуйте гласовете им.
В шок са и хиляди държавни и общински служители, докопали се до постове с протекции, рушвети, с партийни и роднински връзки.
Появилият се нов вятър издухва розовите облаци, в които плуват вече 12 години. Добре дошли в реалността и ако ви прилича на септична яма – заслугата е ваша. Менструалните болки са само началото.
Емил Азар