Владислав Сурков, бивш помощник на президента Владимир Путин, сравнява Путин с Октавиан Август в пространно интервю за „Файненшъл таймс“.
Интервюто е взето в скъпия московски ресторант „Бюро ЦУМ“. Сурков разсъждава, че вариантите пред демокрацията с два. Първият е да си избереш от менюто каквото искаш. Вторият е руският. Няма избор. Главният готвач знае по-добре какво искаш да ядеш. „Файненшъл таймс“ описва Сурков като човека, който задуши руската демокрация и я превърна в жалка пародия по предварително написан сценарий.
Сурков е баща основател на путинизма и един от главните инструменти за реализацията му. Той е архитект на т.нар. „суверенна демокрация“: насрочват се избори, върви предизборна кампания, избирателите гласуват и всеки път побеждава един и същи човек. Основната идея е, че свободата на личността се заменя със стабилността на държавата, което предполага бутафорни опозиционни партии, жесток контрол над медиите и непреодолим контрол при регистрацията на кандидати, неодобрени от режима, плюс създаване на компенсаторни илюзии, че това е демокрация.
56-годишният Сурков е наричан Сивия кардинал, Распутин, Ришельо. Никога не се е кандидатирал на избори, но 10 години е бил плътно до Путин. След това ръководи анексирането на Крим и руското участие във войната в Източна Украйна. Миналата есен напуска Кремъл. Сурков поръчва храната на обяда с кореспондента на „FT“ – прескъпи специалитети, които редакцията на вестника не може да си позволи, но журналистът оставя 200 паунда за благотворителност. Известно време Сурков е следвал в Института по култура и там се впечатлил от комедия дел арте, в която героите са ограничени, но всъщност представляват основните социални прослойки. „Разбрах, че публиката трябва да се разпознава в героите. Има си режисьор, има и сюжет. СССР умря заради еднообразието. Бяхме длъжни да дадем на народа разнообразие, но контролирано. Този модел работи. Това е конрол между хаоса и реда. Предозирането със свобода е смъртоносно за държавата. Всичко, което е лекарство, може да е и отрова. Зависи от дозата“. Преди да попадне в Кремъл Сурков е работил най-различни неща – от шлосер до телохранител, включително е ръководил рекламния отдел на Михаил Ходорковски, преди Путин да прати олигарха в затвора.
Сурков е създателят на „Единна Русия“ – партията на Путин. Той сравнява бившия си шеф с римския император Октавиан Август, създал държава от нов тип, сменяйки Юлий Цезар.
„Октавиан идва на власт, когато народът се страхува от война. Той създава държава от друг тип. Тя повече не е република, въпреки че Октавиан запазва формалните институции на републиката, но всичко е подчинено на един човек. По тази начин той обединява желанието на републиканците, убили Цезар, и желанията на простия народ, който искал диктатура. Така направи и Путин с демокрацията. Той не я отмени, а я смеси с монархическия архетип в руското управление. И това работи. При нас има достатъчно свобода и ред“. В системата на Путин опозицията може да бъде системна и несистемна.Системната се съобразяв с правилата, към несистемната спада Навални и неговата организация и всички подобни, които имат вземане-даване с чужбина. Сурков не намира нищо нередно в жестокото отношение към демонстрантите, които защитават Навални. „Какво нередно има? Държавата се защитава. Навсякъде е така“.
„Навални е неприемлив за руската политика. Харесват го германците. Да се кандидатира тогава в Бундестага. Да му дадат германски паспорт“, разсъждава Сурков, докато си дояжда прескъпата панекота. „Повечето хора имат нужда да им пълнят главите с мисли. Не може да храните хората с високоинтелектуални разговори. Повечето хора ядат проста храна. Обикновено повечето хора имат съвсем елементарни убеждения. Има гурманска кухня, има и „Макдоналдс“. И в целия свят това се използва, за да се лъжат хората.“
Сурков отклонява на няколко пъти въпросите за бъдещето си, но накрая все пак не изключва отново да се върне в Кремъл, „защото предстоят драматични промени“.