Данните, които прокуратурата е получила при проверките за недекларирано имущество в чужбина, притежавано от хора от съдебната система, политици, от изпълнителната власт и кметове и които не са обявявани, може да са служили и за натиск върху тези лица. Тази хипотеза допусна служебният вътрешен министър Бойко Рашков, който в петък обяви, прокуратурата бездейства по въпроса с проверката на имущественото състояние на 38 политици и магистрати с необявени у нас имоти в чужбина.
Пред БНР в събота той коментира, че прокуратурата нарочно държи тези данни. Като възможна причина за това той посочи нежеланието да си създава неприятности със силните на деня. Другата е, че такива хора са силно уязвими и лесно манипулируеми и „могат да извършват много неща под диктовка“, каза Рашков и посочи, че ако има данни за съдия, то той би решил дело по начин, по който му кажат началниците, за да не се даде гласност на случая му.
„ВСС има доста категорично поведение в подкрепа на главния прокурор неслучайно. Прокуратурата има данни за магистрати от ВСС. Там има материали за високопоставен прокурор и за неговата съпруга. Един такъв прокурор няма да поиска да се публикуват такива данни, защото ще възникнат въпроси и за него самия“, заяви вътрешният министър.
Рашков допусна, че е възможно тези политици или магистрати да не са декларирали имуществата си заради придобиването им чрез корупционно поведение. По негови данни тези случаи са около 70-80 като половината вече са проверени, но не се обявява кои са хората.
„Оперативната служба трябва да направи необходимото да изслуша и Бойко Борисов“, каза служебният вътрешен министър относно заявлението си за разпит на бившия премиер по случая „Ало, Ваньо“ и извършените в петък разпити на бивши прокурори и действаща следователка, и бившия земеделски министър Мирослав Найденов относно случая с прекратеното дело срещу Найденов за предложен 200 хил. лв. подкуп на бившия шеф на фонд „Земеделие Светослав Симеонов. Той бе отстранен от работа, подаде жалба, но след това се отказа от показанията си е бе изпратен като земеделски аташе в Брюксел.
„Има позорни факти за българската магистратура, за управляващите, взели властта, които се вживяват като такива, които могат да правят каквото си искат“, смята Рашков.
Той обаче призна, че МВР няма друга възможност освен, като приключи проверката по този случай и направи своите изводи, да ги изпрати на съответната прокуратура – „с всички съмнения, които не само аз, но и протестиращите граждани срещу главния прокурор, искащи оставката му“.
Според него досъдебното производство по случая с Найденов, което е било прекратено, трябва да бъде внимателно проучено и да се даде гласност как е протекло до определен момент.
„Главният прокурор ще се намеси и в този случай. Неговият предшественик също е проявявал бездействие по отношение на това досъдебно производство, което е било прекратено“, смята Рашков.
По повод масовото подслушане на протестиращи срещу правителството, той препрати към „институцията, която е поискала и получила разрешения за подслушване на огромен брой хора, излезли да протестират“ – специализираната прокуратура.
„Прокуратурата е сметнала, че хора, които упражняват своето конституционно право, трябва да бъдат подложени на наблюдение със СРС, ползвайки правното основание „престъпление против сигурността на републиката“… Знам имената на подслушваните“, каза служебният вътрешен министър.
По думите му това подслушване е вървяло почти денонощно – „с много извънреден труд, който чрезвичайно е бил заплатен тогава, друг път не са получавали такова в сравнение с периода на разгара на протестите“.