С най-висока вероятност в бъдещото Народно събрание ще са представени 6 политически формации, показва проучване на „Алфа рисърч“, направено между 4 и 7 юли 2021 г. сред 1013 души и реализирано със собствени средства.
Очертава се отново да няма партия, която да има мнозинство, или да е близо до мнозинство за съставяне на правителство. Макар и със сумарно по-добри позиции, т.нар. „партии на протеста“ също не събират 120 депутати. Поради това, коалиционната формула се очертава да бъде крайъгълният камък и на 46-ия парламент, както беше и на кратковременното 45-то Народно събрание, коментират от агенцията.
В края на предизборната кампания проучването констатира засилена конкуренция за първото място между ГЕРБ и ИТН. След спад и отстъпление в редиците на ГЕРБ, регистрирани в началото на кампанията, в нейния край е налице известна мобилизация. Няколко дни преди изборите подкрепата за ГЕРБ е 21.5 на сто сред твърдо решилите да гласуват.
ИТН се възползва от инерцията на своя пробив в изборите на 4-ти април и успява да привлече значителна част от протестния вот към по-малки партии, без шанс за парламентарно представителство, както и на част от по-широката периферия на ГЕРБ. В резултат, тя достига подкрепа от 21.8 на сто, което ѝ дава фотофиниш преднина пред ГЕРБ.
Продължаваща мобилизация на симпатизантите на ГЕРБ може да обърне тази тенденция. Обратното, включването на повече младежки, емоционален вот, както и на вот от чужбина, може да осигури преднина на ИТН, казват от „Алфа рисърч“.
БСП категорично подобрява позициите си в хода на кампанията, достигайки 16.4 на сто от твърдо решилите да гласуват. Мобилизацията на избирателите ѝ, както и желанието на левите симпатизанти да бъде оползотворен вота им, ограничават изтичането на гласове към конкурентни леви формации. БСП има всички шансове да подобри резултата си от 4-ти април. Риск пред подкрепата ѝ е високият дял леви симпатизанти, които изпитват неудобство да не би да не се справят с машините и евентуално биха могли да се откажат от гласуване.
Към момента „Демократична България“ е четвърта с 12 процента от твърдо решилите да гласуват. Така тя затвърждава позициите си от началото на кампанията, като важен фактор за нейния резултат отново ще бъде вотът от чужбина.
В аналогична ситуация е ДПС, което има прогнозна подкрепа от 11.1 на сто. Ключов за финалния резултат и за съотношението между двете формации ще е вотът от чужбина, който националното проучване не може да отчете, посочват от „Алфа рисърч“.
Слаба мобилизация в края на кампанията отбелязва и „Изправи се! Мутри вън!“, достигайки 5.4 на сто от вота. Платформата на Мая Манолова се характеризира с висока степен на обмен на избиратели с ИТН, както и с отлагане на решението коя от двете партии да бъде подкрепена до последните дни на кампанията.
Към момента „Българските патриоти“ (3.8 процента) остават малко под изборната бариера от 4 процента. Не съумява да премине чертата и „Възраждане“ (3.2 на сто), но при него също е интересно да се изчака вотът от чужбина, откъдето то изненадващо получи висок резултат на 4-ти април, отбелязват от „Алфа рисърч“.
10 на сто от твърдо решилите да гласуват заявяват, че ще изберат партията, която да подкрепят в оставащите дни до вота. Този дял трудно може да преобърне цялата картина, но може да повлияе на крайния резултат в две посоки – първо, да определи победителя от изборите и второ, да „вкара“, или да „изкара“ някои партии от парламента, посочват анализаторите.
Те обобщават, че националното представително проучване на „Алфа Рисърч“ показва три основни тенденции – лек спад в избирателната активност спрямо редовните избори през април, в резултат от умората и разочарованието от политическата конфронтация; ориентация на гласоподавателите към основните политически сили със заявка да формират правителство. Пет дни преди 11 юли паритет за първото място с фотофиниш в полза на ИТН пред ГЕРБ; притеснения от машинното гласуване, основно сред избирателите над 60 г. и в по-малките населени места, което може да окаже влияние както върху избирателната активност, така и върху резултатите за партиите, които имат по-широка електорална база сред тези социални групи.
Според данните между 47 и 50 на сто от анкетираните пълнолетни граждани заявяват твърда готовност да гласуват на изборите в неделя. Това означава до урните да отидат между 3.1 млн. и 3.3 млн. души. Мобилизиращ фактор е желанието на всяка от двете основни групи избиратели – от една страна, симпатизантите на ГЕРБ, от друга, на протестните партии – с вота си да определят посоката на развитие на страната и да излъчат правителство около техните политически сили.
В противоположна посока действат притесненията от машинното гласуване, които могат да се превърнат в потенциална бариера пред част от избирателите. 15.4 на сто от всички анкетирани заявяват, че имат притеснения от машинното гласуване, а 11.8 на сто от възможни опашки пред изборните секции в резултат от по-бавното гласуване.
Най-сериозно отражение би имал новият начин на гласуване върху избирателите на БСП, от които всеки четвърти, и на ДПС, от които всеки трети изразява безпокойство от този вот. 12 на сто имат съмнения за манипулация на изборните резултати. Значително са намалели притесненията от зараза с коронавирус – 7.8 процента. Както и на предишните избори, възможни са по-големи амплитуди на избирателната активност, не на последно място, и заради разширените възможности на вота от чужбина.
Настоящото изследване е проведено в периода 4 – 7 юли 2021 г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Изследването е проведено сред 1013 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
Алфа Рисърч носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни.