Погледът отстрани към българските процеси често е по-точен. Доказателство за това е инициативата на ФАКТИ „Гласът на българите в чужбина“. В случая от медията ни реализирахме интервю по българските актуалности с г-н Георги Готев, който е предпочел да създава медиен продукт извън пределите на общата ни Родина. Причините са всеизвестни – на свободното слово в България не се гледа с добро око, свободните медии са трън в очите
Георги Готев живее в Белгия от 2007 г., където е старши редактор на EURACTIV.com, европейската медийна мрежа. През 2019 г. основава сайта EURACTIV.bg, на който е издател. Български и белгийски гражданин, женен с две деца и един внук.
– Г-н Готев, Вие бидейки в Брюксел със сигурност следите отблизо политическите и не само действия на европейските политици. Позволявал ли си е някой от тях, подобно на Слави Трифонов, да се крие от публични изяви системно и да твърди, че не е политик, въпреки че е политически лидер?
– Едва ли Слави Трифонов е първият в Европа, който вкарва в политиката на своята страна като неизбежен фактор антисистемна партия. Наричат я също антиелитна. Най-лесно е сравнението с „Пет звезди“ в Италия, която известно време игра „извън системата“, но сега вече е в коалиция под ръководството на премиера Марио Драги, когото в никакъв случай не можем да наречем антисистемен, и който възвърна на Италия чувството на достойно членство в ЕС. „Пет звезди“ също бяха трудни за интервюта и техният лидер Бепе Грило по същия начин не се опитваше да прилича на другите политици. Той беше недостъпен за медиите, такъв си и остана. Познавам добре Италия, ходя често там, имам приятели италианци. Много от тях гласуваха за „Пет звезди“, знаейки, че лидерите на тази политическа сила са нестандартни, и може би точно затова ги подкрепиха. Това са хора, които в миналото са гласували било за левицата, било за Берлускони, но те са ги разочаровали. Така че виждам доста прилики с България и не мисля, че сме първопроходци. В Италия се знае, че богомилството е дошло от България, а пък ние сме взели от Италия антисистемното гласуване. Това на шега, разбира се.
– Извън сравнението с примера, към който се стремим по принцип, Вие как гледате на това поведение?
– Аз лично предпочитам предвидими политици, които са казали ясно за какво се борят, и на които можем да имаме известно доверие, че няма да се отклонят от заявения курс, политици, които са достъпни за парламентарен и медиен контрол. Но като няма друго – какво ни остава, освен да стискаме палци? Все пак стъпка напред е, че Бойко Борисов, който беше резил за България, си отиде, според мен завинаги. Със Слави съм се срещал веднъж, той ме покани в негово предаване, а аз му направих интервю вътре в интервюто. Причината да ме покани бе изненадата му, че българин е регистрирал българскоезична медия – EURACTIV.bg, в Белгия. Тоест аз предпочетох да плащам по-високи данъци в Белгия, но медията ми да е свободна и да не е уязвима на всякакви атаки от властимащите, познати на критичните медии у нас. Уважавам неговия ангажимент да направи нещо за страната си. Този ангажимент по характер не е по-различен от моя, макар че мащабите са други. Не съм очаквал от Слави нещо по-различно от това, което става, и не съм нито очарован, нито разочарован. Не съм гласувал за него, но много мои приятели го направиха.
– В по-всеобхватен аспект, какви мисли и усещания провокира у Вас този нов и същевременно с това първи в Парламента политически субект – „Има такъв народ“?
– Името е странно, но с всяко нещо се свиква. Например „Пет звезди“ ми напомня на хотелска верига. Това е име, което също не ми харесва, но това няма никакво значение. Не познавам политиците и депутатите на „Има такъв народ“, не съм бил абонат на тяхната телевизия и дори слабо познавам сценаристите. Мисля, че те нямат никакъв шанс да реализират идеите си от референдума – ако това е основата на тяхната програма. Аз лично съм твърдо против мажоритарния модел – той е опасен, и също съм против референдуми за щяло и нещяло. Българите не сме швейцарци, нямаме нужната зрялост да решаваме с народен вот важните въпроси. Казвам го със съжаление. Иска ми се, разбира се, всички да сме високообразовани, умни и добронамерени, както и издръжливи на манипулации. Но истината е друга. Ако Слави се заеме с основното – разграждането на корумпираната система, която процъфтя при Борисов, той би могъл да има успех. Ако се захване с други приоритети – не знам. Много е важно да не се оставя да го манипулират и да не се бори срещу фалшиви противници. Би било жалко да се задълбочават различията между трите протестни партии. Всички нормални българи страдаме от мафията, а тя не се е отъждествява от тези политически сили.
– Коментира ли се в Брюксел политическата криза в България и като цяло случващото се в страната?
– Поради сезона – не. Иначе падането на Борисов, което стана очевидно още на 4 април, се коментираше, мнозина не разбират защо Европейската народна партия все още прави опити да го подкрепя, вместо да се пренасочи към „Демократична България“. Мнозина си задават въпроса какво ще направи новото правителство за решаване на проблема с българското вето срещу започването на преговори за присъединяване от страна на Северна Македония. По мое мнение ветото нанася щети на България и проблемът трябва да бъде решен бързо.
– Самата ситуация у нас е изключително сложна, както Вие добре знаете. Според Вас трябва ли да се даде шанс на правителство на „Има такъв народ“ или с оглед състава на проектокабинета и цялостното поведение на партията трябва да вървим към нови избори?
– Нови избори не са изключени, и не биха били трагедия. Но вече видяхме, че разликата при нови избори не е огромна. Разумно е да се гради върху това, което имаме. Трябва да се даде шанс на проектокабинета, стига са тричали министри в медиите. От опит знам, че в България, появи ли ти се името някъде, задължително някой се сеща, че всъщност ти си абсолютен престъпник и услужливи медии си предоставят първите страници на всякакви клевети.
– По отношение на медийната свобода, наблюдавате ли вид отпушване в българските медии след падането на ГЕРБ от власт?
За съжаление не. Дори появата не голям медиен играч като United Group, който купи Нова Телевизия и вестниците на Пеевски, не промени абсолютно нищо. Поне засега. Медийната сергия в България е изключително бедна. Почти не останаха силни журналистически имена. Водещите по големите телевизии, бих казал всички, са омръзнали до смърт на публиката с липсата си на талант и склонността си да слагат наколенки. Те никога не канят непредвидими събеседници, всичко е режисирано, повтарят се до смърт идиотски опорни точки. Тази професия у нас е прокълната, а няма демокрация без силна журналистика.
– Споменавайки ГЕРБ, как си обяснявате това, че след всичко, което излезе в публичното пространство за лидера ѝ – Бойко Борисов, но и като цяло за партията, големите фигури в Европейската народна партия продължават да изразяват подкрепата си за Борисов и ГЕРБ?
– Защото са идиоти. Не се притеснявам да го кажа. Наблюдавал съм ги отблизо – тъжна гледка. Доналд Туск впрочем не е идиот, той напусна шефското място в ЕНП, защото не е такъв. Той имаше смелостта да разпита Борисов за чекмеджетата с пачки по 500 евро и златни кюлчета, след което каза, че Борисов е направил големи грешки. Това не е банално изказване, но у нас никой не му обърна внимание.
– Очаквате ли в бъдеще време ЕС да установи натиск върху България, доколкото това е възможно и допустимо, за да се извършат най-после жизненоважните дълбоки реформи като правосъдната?
– Очаквам натиск по проблема със Скопие. Иначе ние не сме на челно място от гледна точка на проблеми с правовата държава – Полша и Унгария убедително водят класацията.
– Всъщност, доколкото имате информация за това, в институциите на Европейския съюз дават ли си сметка какво се е случвало в България в последните 10-12 години с парите на европейските данъкоплатци?
– Евросъюзът умее да се прави на умряла лисица. Информация имат, разбира се. Да видим какво ще промени появата на първата по рода си служба на Европейския прокурор. Тук и медиите биха могли да играят по-активна роля – някои го правим.
– Леко встрани от тясно политическия контекст, пак като човек, следящ отблизо процесите в Европейския съюз, Ви питам добра идея ли е България скоро да влезне в еврозоната с оглед на информацията, която имате за процесите в нея?
– Категорично да. Всякакви слухове за негативни последици са пълна измишльотина. Ама ние и сега почти сме в еврозоната – чудя се какво въображение трябва да имаш, за да съчиняваш панически сценарии. В деня, когато наистина влезем, никой нищо няма да усети. Това ще бъде повод името на България да се спряга в най-положителен контекст. Нещо, от което за съжаление отвикваме.