От 2014 г. досега Българската агенция за инвестиции (БАИ) е удостоверила вложения на 981 лица, предимно от Китай, Русия и арабските страни, въз основа на които да им бъде разрешено постоянно пребиваване в България и българско гражданство. Това пише „Дойче веле“ в свое разследване за т.нар. „златни паспорти“, след като изпрати запитване до БАИ.
От 981-те 619 са в графата „процедура по пребиваване“, а останалите 362 са получили гражданство, като в т.ч. са и 143-има, които се възползват от правото си да кандидатстват като членове на семейство или съпруг/съпруга на инвеститор (чл.12а от ЗБГ).
Повечето кандидати за постоянно пребиваване – 449 от 619-те, избират да инвестират в права по концесионни договори със стойност на договора минимум 1 милион лева. Едва 17 са предпочели да внесат в капитала на българско дружество – минимум 2 млн. лева за проект, сертифициран по Закона за насърчаване на инвестициите. Кандидат-инвеститорите от Китай за 169, от Русия – 147, а има и от почти всички арабски държави – Ливан (33), Египет (31), Иран (19), Йордания (17), Ирак, Сирия (8), Йемен (7), Саудитска Арабия (8), ОАЕ (1). В листата са и представители на бившите съветски републики – Казахстан (18) и Украйна (12), както и граждани на Пакистан, Индия, Виетнам.
Интерес буди присъствието на петима от Сейнт Китс и Невис, известна офшорна зона, нашумяла и покрай „Панамските досиета“. Според статистика на БНБ инвестициите от този данъчен рай в България надхвърлят 6.4 милиона евро до миналата година. Сейнт Китс и Невис беше в списъка на признатите от България офшорни зони, утвърждаван от министъра на финансите, но отпадна в края на 2016 г. под европейски натиск. А през 2020 г. отпадна и от списъка на ЕС на юрисдикции, които не оказват съдействие за данъчни цели.
Тенденцията да преобладават кандидати от Русия, Китай, арабския свят е същата като в Малта и в Кипър, където 40% от „златните“ паспорти са на руснаци. Срещу двете островни държави Еврокомисията образува наказателни процедури заради нарушаване на правото на ЕС с продажбата на гражданство срещу инвестиции, припомня „Дойче веле“. На 1 ноември м.г. Кипър прекрати схемата, но властите бяха критикувани, че продължават да обработват висящи заявления. В Малта обаче търговията продължава – местни медии съобщиха как „инвеститор“ от ОАЕ пристигнал сутринта и след девет часа си тръгнал с паспорт.
Въпреки че ЕК и Европарламентът критикуваха „златните паспорти“ като застрашаващи сигурността на Съюза заради рисковете от корупция, пране на пари и навлизане на криминални лица, в началото на т.г. ГЕРБ подкрепи в парламента промените в Закона за българското гражданство, внесени от Йордан Цонев от ДПС. Така бе уредено чужденци да вземат българско гражданство, ако вложат 1 милион лева в капитала на местна фирма, която работи по приоритетен проект, а самите те са получили разрешение за постоянно пребиваване преди най-малко година.
Макар в България гражданство срещу инвестиции да са получили стотина души за седем години, а не хиляди както в Кипър и Малта, законът „Магнитски“ е насочен точно към тази българска практика. Сред мотивите за американските санкции срещу бившия депутат от ДПС Делян Пеевски и зам.-председателя на Националното бюро за контрол на специалните резузнавателни средства Илко Желязков беше упоменато, че от началото на 2018 г. са „ръководели схема за продажба на български документи за пребиваване, за която се твърди, че представители на дружества плащали подкупи на български длъжностни лица, които да гарантират, че техните клиенти ще получат документи за гражданство незабавно, а не след заплащането на депозит от $500 000 или след като изминат петте години за обработването на законно обосновано искане“.
Служебният министър на правосъдието Янаки Стоилов се обяви за премахване на търговията с „инвестиционното гражданство“, като за целта предлага промени в Закона за българското гражданство. Той разпореди на ДАНС да провери гражданствата, придобити на това основание през последните години.