Върховният административен съд оставя жалбата на ВМРО срещу кандидатурата на Мария Касимова-Моасе без разглеждане като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА.
Съдът приема, че съобразно разпоредбата на чл. 321, ал.3 от ИК отказът за регистрация на президент и вицепрезидент на републиката може да се обжалва пред Върховния административен съд, от което следва, по аргумент от противното основание, че позитивното решение на ЦИК – това за регистрация на президент и вицепрезидент, не подлежи на съдебно оспорване.
Ето цялото определение:
Производството е по реда на чл. 58, ал. 1 от Изборния кодекс (ИК) във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Политическа партия „ВМРО- Българско национално движение“, представлявана от Красимир Каракачанов, срещу решение № 733-ПВР от 12.10.2021 г. на Централната избирателна комисия (ЦИК), с което на осн. чл. 57, ал. 1, т. 12, вр. чл. 318, ал. 2 и чл.321, ал.1 от Изборния кодекс е регистриран за кандидат за президент на Република България Лозан Панов и за кандидат за вицепрезидант на републиката Мария Касимова- Моасе.
В жалбата се твърди, че Мария Касимова- Моасе не отговаря на условията, установени в глава IV от Конституцията на РБ за регистрация като кандидат за вицепрезидент на РБ, а именно- лицето не е живяло последните пет години в страната, с което не е изпълнено изискването на чл.93, ал.2, пр. 4 от Конституцията. Жалбоподателят се позовава на статии и интервюта, подробно описани в жалбата, според съдържанието на които Мария Касимова- Моасе лично заявява, че не живее в страната от юни 2015г. Намира, че по казуса е налице и задължително тълкуване, дадено от Конституционния съд в Решение № 3 по к.д. № 16 от 2000г. По подробно изложените в жалбата съображения отправя исконе до съда да отмени решението на ЦИК, като незаконосъобразно, и при условията на кумулативност, да сезира компетентните правоохранителни органи за наличие на престъпно деяние по чл.313 от Наказателния кодекс.
Ответникът – Централна избирателна комисия, не изразява становище.
Върховният административен съд, състав на четвърто отделение намира, че жалбата е недопустима за разглеждане по същество, тъй като оспореният акт не подлежи на оспорване по съдебен ред, по следните съображения:
С обжалваното решение на ЦИК са регистрирани за кандидет за президент и вицепрезидент на Република България съответно Лозан Панов и Мария Касимова- Моасе. Съобразно разпоредбата на чл. 321, ал.3 от ИК отказът за регистрация на президент и вицепрезидент на републиката може да се обжалва пред Върховния административен съд, от което следва, по аргумент от противното основание, че позитивното решение на ЦИК – това за регистрация на президент и вицепрезидент, не подлежи на съдебно оспорване. В аналогичен смисъл са и определение № 5713 от 16.04.2019 г. по адм. д. № 4254/2019 г.; определение № 12338 от 17.09.2019 г. по адм. д. № 10544/2019 г.; определение № 7052 от 10.06.2021 г. по адм.д. № 6091/2021 г. на ВАС и др., постановени от ВАС, четвърто отделение.
От изложеното е видно, че жалбата е подадена срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол, тъй като с оспореното решение не е обективиран отказ от регистрация, а съдържанието на оспореното решение на ЦИК е позитивно. За наличие на допустимост на оспорването съдът е длъжен да следи служебно и без да е направено възражение в тази насока.
Наред с това, съдът намира, че за жалбоподателя липсва законово защитен правен интерес да обжалва регистрацията на Лозан Панов и Мария Касимова- Моасе за кандидати за президент и вицепрезидент. В случая оспорващата страна не установява наличието на пряк и непосредствен личен интерес от обжалване на административния акт.
Както се приема и в Определение № 4679 от 13.04.2021г. по адм.д. № 3998/2021г. на ВАС, Четвърто отделение, правният интерес е функционална последица от неблагоприятно засягане на правната сфера на жалбоподателя. Понятието „неблагоприятно засягане” се дефинира като всяка правна последица от акта, състояща се в прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права; създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения. Такива правни последици в статута на жалбоподателя оспореното решение не предизвиква. Жалбата се явява процесуално недопустима и поради липса на правен интерес – отрицателна процесуална предпоставка по смисъла на чл.159, т.4 АПК.
Воден от горното, Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Политическа партия „ВМРО- Българско национално движение“, представлявана от Красимир Каракачанов, срещу решение № 733-ПВР от 12.10.2021 г. на Централната избирателна комисия.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 10339/2021 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение.
Определението не подлежи на обжалване.