-Г-н Кацаров, каква цена ще плати България за Зелената сделка?
-Зелената сделка е голям шанс за страната ни. Тя може да бъде катализатор за трансформацията на енергийния сектор, такава за каквато си мечтаем. Въпросът е дали ще се възползваме. Идеята на Зеления пакт е нещо много повече от сбогуване с въглищата. Става въпрос за трансформация към една високотехнологична, ефективна и далеч по-конкурентоспособна икономика. Зелената сделка е нова перспектива на устойчиво развитие и благосъстояние. Целият ни сектор е напълно наясно, че европейската политика за намаляване на вредните емисии няма да ни заобиколи. Не трябва да смятаме, че ще горим въглища, докато се изчерпят. Звучи добре, но няма как да се случи.
Конкретно на въпроса Ви разбира се, преходът си има своята цена. Колкото повече го отлагаме, тя става все по-висока – икономически, финансово и социално. Не един път пред Ваши колеги съм споделял мнението си, че трансформацията трябва да се осъществи плавно, защото в момента въглищните централи участват с дял от 40% в производството на електроенергия в страната. През зимата производството понякога достига до 60%. За да не се стигне до срив в енергийната система, предизвикан от рязкото затваряне на въглищните електроцентрали, са необходими инвестиции за модернизацията на тази индустрия.
Необходима е ясна визия за съдбата на българските миньори и за централите, произвеждащи енергия от твърди изкопаеми горива. За енергийния преход на българската енергетика страната ще има нужда от огромен финансов ресурс, част от него трябва да дойде от Европа, но на този етап не съм сигурен, че предвидените средства са достатъчни. Трябва да постъпим отговорно и да използваме средствата максимално разумно, защото те ще ни погнат за осъществяването на плавен преход. Те са ни необходими за създаването на хиляди устойчиви нови работни места, производства и възможности за растеж. Ресурсът ще привлече допълнителни инвестиции за въглищните региони в България.
-Кой, според Вас, е най-добрият сценарий пред въглищните централи?
-Всички сме наясно, че декарбонизацията е приоритет, но тя не може да стане веднага. Необходимо е техническо време. Трябва да се осигури възможност на въглищните централи да продължат да работят в близките поне 15 години, а междувременно да се изграждат базови заместващи мощности, работещи с природен газ и ВЕИ, а защо не и атомни мощности. По този начин ние ще имаме това така важно за нас време да закупим новите съоръжения за производство на енергия от газ. Това са големи и много скъпи инвестиции. Необходимо е технологично време, за да бъдат приведени в експлоатация. При нас вече сме направили тези първи крачки. Намираме се на финалната права на проекта ни за производството на енергия от природен газ. От следващата година нашите газови когенератори ще бъдат приведени в работен режим.
Това за мен ще бъде най-успешният сценарий за въглищните централи – плавна подмяна на въглищата с газ. В противен случай, в енергийния сектор ще бъдат изгубени между 90 000 и 150 000 работни места. Предприятията ще затворят и цели региони ще се обезлюдят. Превръщането на Европа в неутрален по отношение на климата континент изисква добра координация, съгласуваност на политиките и последователност в процеса на планиране в целия ЕС. Ние сме част от този процес, но не трябва да забравяме националния интерес като страна. За да бъде изпълнена тази задача, всяка държава членка, в това число България, трябва да представи такава визия за бъдещето на сектора, че да не се стигне до социална и икономическа криза.
-Споменахте проекта Ви за поетапна замяна на въглищата с природен газ през летните месеци в Перник. Разкажете ни повече за него.
-Вече близо две години работим по реализиране на проект за постепенно заместване на въглищата с природен газ и биомаса. Към днешна дата спокойно мога да кажа, че сме на финала. По план от догодина ще заработят газовите ни когенератори. Технологията е част от процеса на трансформация на „Топлофикация Перник“, свързана с постигане на въглеродна неутралност в следващите години. Газът ще има централна роля при енергийния преход. Включването на мощностите в режим на работа ще доведе до намаляване на въздействието върху околната среда и до повишаване на сигурността на производството на енергия.
-Дебатът за Зелената сделка обаче не отсъства ли в България?
-Ако гледаме последните проучвания, дебатът за Зелената сделка у нас отсъства. Повече от 70% от българите не знаят почти нищо за политиката на ЕС за намаляване на емисиите, а още по-малко – за българската позиция по нея. Смятам, че тази негативна тенденция трябва да се промени.
Енергийните предизвикателства са с толкова голям мащаб, че е необходимо действие не само на национално, а на глобално равнище. Необходими са съгласувани, колективни и навременни действия, подкрепени от систематичен подход и адекватно планиране. Занапред е необходимо повече обществено обсъждане по темата със Зелената сделка. На една маса трябва да се обсъждат проблемите и възможностите пред сектора. Хората трябва да знаят какво предстои. Считам, че Зелената сделка би имала незаменим принос за промяната в икономическата и социалната система на България в случай, че нейните ползи са добре разбрани и подкрепени от самото ни общество.
-Може ли Вашият регион да стане по-атрактивно място за инвеститори и работещи?
-Зa дa cтaнe не само регионът ни, а и цяла Бългapия пo-aтpaĸтивнa зa инвecтитopи и paбoтeщи, тpябвa дa бъдaт пoдoбpeни ycлoвиятa зa живoт у нас. Необходимо е дa ce мoдepнизиpa инфpacтpyĸтypaтa, oт ĸoятo зaвиcи иĸoнoмиĸaтa. Чуждестранните фирми търсят стабилност и сигурност. Ако може да им се предложи това, не виждам пречка те да не се развиват у нас. Нека не забравяме, че преди години в региона ни идваха да работят не само перничани и софиянци, но и хора от цялата страна.
Реформите в областта на икономиката като цяло и подобряване на работната среда ще доведат до растеж и възстановяване. Намаляването на въглеродните емисии ще гарантират по-добра конкурентоспособност на българската икономика. Смятам, че трябва да се инвестира в човешки капитал, защото той е много ценен за възстановяването на икономиката.