Не тя създаде Радев, а той я опази на председателския пост
Корнелия Нинова приключва с политиката, ако не намери начин ясно да призове за подкрепа за Румен Радев на балотажа в неделя. Печалната новина е, че дори да го направи, резултатът на 90% ще бъде същият. За нея.
„Аз доведох Румен Радев и срещнах голяма съпротива в партията“, заяви след оставката си от председателския пост Нинова. Хубаво си го довела, но да не забравяме, че други го „откриха“ – героите от „тихата спалня“ Румен Петков и Татяна Дончева. А как Нинова им го отне, така и не се разбра. Тяхна си работа, не е престъпление. Факт е обаче, че това бе най-успешният ѝ ход като лидер на БСП.
След срива при късния Сергей и катастрофите при наследника му Михаил Миков победата на Радев при дебюта на Нинова беше огромният бонус, който я задържа до днес на лидерския пост. Въпреки последвалите безбройни изборни крушения.
Какво се счупи в отношенията между Радев и Нинова широката публика така и няма да разбере, но големият губеще от това се оказаха Корнелия и партията. Отказът от ясно заявена подкрепа за втори мандат за президента в началото на годината под предлог, че партията била сложен механизъм и си имало процедури, пък това, а пък после и онова, съсипа цялата политическа година за БСП. А навярно и следващата.
В момента, в който Радев и Йотова се „предложиха“ сами за втори мандат стана ясно, че трасето между Дондуков 2 и Позитано 20 е минирано. Това се оказа пагубно за партията, която пропусна шанса да добави значителен брой периферни гласове от никога негласували за нея симпатизанти на Радев, вместо те да ги наливат към никнещите нови проекти.
Така на всеки вот от Позитано излизаше все по-малка матрьошка. Ядрото се свиваше, свиваше и свиваше, за да стигне до пълния изборен позор от 14 ноември и последвалата ядрена реакция с исканата оставка на председателя и подаването ѝ.
Че Антон Кутев не трябваше да се занимава точно сега с оставката на Нинова в качеството си на говорител на правителството, назначено от Радев, е безспорно. Можеха да я поискат и я поискаха още безчет популярни соцалисти. Но устата сгрешила…
Предстои истинско безумие през следващите два месеца до конгреса на БСП. Но увертюрата ще е още тази събота, когато трябва да заседава Националният съвет на партията. Защото Нинова иска да преговаря с новите победители за съставяне на правителство и ѝ трябва мандат за това. Вероятно ще бъде весело за страничния наблюдател и безкрайно тягостно за замесените.
Политическата карирера на Нинова най-вероятно приключва. Не може да ѝ се отрече, че с характер и хъс успя да оглави водеща и специфична партия, и то от позицията си на „външно тяло“. Без популярните в тамошните среди истории за поколения социалисти и антифашисти назад в родата, партизани и ятаци. И без да е част от партийна семейна династия, без комсомолско минало, за което така или иначе е млада, или безкраен партиен стаж.
Тя беше висш държавен чиновник по време на управлението на най-мразения от социалистите десен политик у нас и на всичкото отгоре приватизира /друга „любима“ дума на привържениците на БСП / държавното предприятие, което оглавяваше. И въпреки това стана председател на БСП.
За да постигнеш нещо такова във „враждебна среда“, наистина трябва, казано по народному, да имаш „дупе“. Но пясъкът в политическия ѝ часовник изтича. Нинова няма полезен ход, но има един достоен – да призове да се гласува за Радев на балотажа в неделя.
Най-малкото, защото не тя създаде него, а той я опази през тези 5 години като председател на партията.
Милен Ганев, Факти