Министерските постове все още се договарят и нищо не е финално
Новоизбраното 47- мо Народно събрание започва работа в петък, но единственото сигурно нещо към момента е, че церемониалното слово по откриването му ще произнесе Силви Кирилов от „Има такъв народ“, който ще е най-възрастният народен представител. На мнозина вероятно ще липсва доайентът Мика Зайкова (също от ИТН), която спечели симпатиите с встъпителните си думи през април и юли, но не успя да влезе в новия парламент.
Ключовото в първия ден обаче е кой ще бъде избран за председател на 47-то Народно събрание. Това решение ще бъде знак кои партии ще формират парламентарното мнозинство, от което впоследствие се очаква да излъчи редовно правителство. В момента първата политическа сила „Продължаваме промяната“ (ПП) води преговори за кабинет с БСП, ИТН и „Демократична България“.
Още преди да започнат дискусиите по сектори между експертите на четирите формации, техни представители коментираха неофициално, че едно е сигурно – председател на НС отново ще е Ива Митева от ИТН. Тя стана депутат за пръв път след изборите през април и бе председател на двата просъществували за по няколко седмици парламента тази година. Новината, че има консенсус около кандидатурата на Митева, не беше особена изненада, тъй като тя е относително приемлив вариант за всички формации, които се опитват да съставят мнозинство.
През последните дни обаче участници в преговорите заговориха и за друг потенциален кандидат за председателския пост – лидерът на БСП в оставка Корнелия Нинова, за която преди това се говореше, че иска да е вицепремиер.
Според източници от БСП Нинова настоява да получи пост в бъдещото управление – свързват това с желанието ѝ да затвърди позициите си в партията преди предстоящия конгрес и пряк избор на нов лидер.
Сега, когато за пръв път от повече от 7 години насам социалистите имат възможност да участват във властта, Нинова получава шанс да елиминира един от аргументите на вътрешнопартийната опозиция – че председателите на БСП преди нея бяха премиер (Сергей Станишев) и шеф на парламента (Михаил Миков).
Избирането на Нинова за председател на НС обаче изглежда неприемливо по редица причини – най-малкото защото е партиен лидер в оставка и поне теоретично може да се допусне, че след няколко месеца БСП ще е с нов председател.
Освен това не е сигурно дали номинирането на Нинова за шеф на парламента няма да торпилира разговорите на лидерите на ПП Кирил Петков и Асен Василев с ДБ.
Участници в разговорите за бъдещата коалиция коментираха пред Mediapool, че окончателни решения за постове, включително за този на председател на НС, няма и обсъжданията тепърва предстоят.
Министерствата – кое при кого
Очевидно за Нинова и обкръжението ѝ в момента не е толкова важно дали ще се постигне взаимноприемлива формула за четирипартиен кабинет, а да се изтъква, че БСП има решаваща роля.
Показателно е, че Румен Гечев от БСП реши да се самоназначи за нещо като говорител на преговорите и побърза да обяви, че четирите партии ще си разпределят министерските постове по формула: 8 за ПП, 4 за БСП, 3 за ИТН и 2 за ДБ.
Към момента нито една от другите три партии нито е потвърдила, нито е опровергала това.
Неофициално вече се спрягат голяма част от имената на бъдещите министри. Очакванията са двама или трима министри от служебния кабинет да останат и в редовния. Без изненади един от тях е образователният министър Николай Денков, който е близък с Василев и Петков и дори участва в преговорите за правителство на тема образование. Засега се очаква поста си да запази и вътрешният министър Бойко Рашков, въпреки че лидерът на БСП Корнелия Нинова е против това. И ако останалите три партии желаят да го оставят поста, социалистите настояват Рашков да не бъде причисляван към квотата на БСП.
Служебният премиер Стефан Янев също е възможно да заеме пост в бъдещия кабинет, но като министър на отбраната.
Преди да бъдат назначени в служебното правителство, и Янев, и Рашков бяха съветници на президента Румен Радев, който през втория си мандат очевидно ще има по-силни позиции в областта на сигурността и отбраната.
Важен е въпросът в чий ресор ще попаднат министерства като това на земеделието, което в последните десетилетия се смяташе за ресор на ДПС, независимо от коя партия е министърът. По неофициална информация този ресор е бил поискан от „Има такъв народ“ още преди началото на преговорите. За министър е предложен Пламен Абровски, когото партията на Слави Трифонов номинира за този пост в двете си пропаднали проектоправителства.
Според източниците на Mediapool това не е единствената кандидатура – ПП предлагат за поста Иван Христанов, за когото обаче се твърди, че може да оглави ДФЗ.
Енергийният ресор е другият, в който ДПС имаше сериозно влияние. За енергиен министър се спрягат две имена – Радослав Рибарски от ПП и Александър Николов, който доскоро беше зам.-министър на енергетиката, но бе уволнен без мотиви, след като бе представен за проектоминистър на ИТН в предишния парламент.
Иначе сигурни изглеждат постовете на премиера – Кирил Петков, както и на министъра на финансите – Асен Василев.
Предстои да се види дали Даниел Лорер от ПП ще бъде предложен за външен министър, каквито слухове се завъртяха още след изборите.
В последните дни обаче се заговори, че Външно министерство да бъде дадено на ИТН, а Лорер да поеме икономическото. Според източници на Mediapool е възможно ИТН да предложи за външен министър Димитър Гърдев, който в предишния парламент беше председател на външната комисия и повдигна публично въпроса с канадското гражданство на Кирил Петков, който по онова време още беше служебен министър.
Преди месец Кирил Петков коментира, че харесва за транспортен министър шефа на „Еконт“ Николай Събев, който беше избран за депутат от ПП.
Предположенията са, че спортното министерство ще отиде при ИТН, които отново ще предложат за министър Радостин Василев.
За „Демократична България“, която все още не е решила дали да участва с министри в кабинета, без изненади е предвидено правосъдното министерство. Преди дни Георги Ганев от ДБ коментира, че е по-добре съпредседателят на обединението и бивш правосъден министър Христо Иванов да остане в парламента. В такъв случай за поста най-вероятно ще бъде предложена Надежда Йорданова.
Първоначално се говореше, че ДБ (и по-специално Зелено движение) може да получи и екоминистерството, но сега се твърди, че то ще отиде при БСП. За ДБ пък може да има вицепрмеиерски пост за климата.
Очакванията са БСП да получи и социалното министерство, както и това на туризма, за чийто министър се спряга Христо Проданов.
Според източниците на Mediapool за преговарящите е изключително трудно да намерят министър на здравеопазването, включително защото нито една партия не гори от желание да поеме отговорност за този критично важен ресор в настоящата кризисна ситуация с коронавируса.