Председателят на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски по време на последното си посещение в Прилеп изразява съмнения, че напускащият премиер е готов да подпише ново споразумение с България, което ще означава асимилация и директен удар по идентичността на македонския народ.
„Зоран Заев на тръгване е готов да подпише ново споразумение, въпреки че ни увери, че е разрешил всички отворени въпроси със съседите ни. В него ще приеме частично или изцяло резолюцията, приета от българския парламент през ноември 2019 г., ако не се лъжа. Това е пълна асимилация на македонския народ и директен удар върху идентичността.“
Правдоподобна ли е тезата на македонския политик или с подобни манипулации Мицкоски се опитва да си преправи път към властта в РС Македония?
Председателят на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски не за първи път се опитва да налива вода в мелницата на напрегнатите отношения, които се създадоха през последните месеци между Скопие и София във връзка с началото на преговорите за присъединяване на РС Македония към ЕС. Тревогата, която бие македонския полотик и опонент на премиера в оставка Зоран Заев, е меко казано манипулативна, доколкото твърденията му почиват единствено на предположения, без да са аргументирани с конкретни факти. Като довод Мицкоски изтъква положението, в което се намира Заев и правителството, и коалицията с ДСИ, или по-точно с Али Ахмети и Артан Груби, които сериозно го притеснява, че „тази информация е вярна и това може да се случи“. Използвайки подобна риторика очевидно лидерът на ВМРО-ДПМНЕ работи за собствения си имидж като политик, който има откровени амбиции да управлява в страната.
Ако все пак приемем думите на Мицкоски за „обосновано предположение“, за да се уверим в неговата „правота“ е добре да си припомним документа, за който политикът намеква – Декларацията, приета от българските депутати в 44-ия парламент през 2019 година във връзка връзка „с разширяването на Европейския съюз и Процеса на стабилизиране и асоцииране на Република Северна Македония и Република Албания“.
От нея става ясно, че България изцяло подкрепя бъдещото членство на РС Македония, като изразява своята готовност да се съобразява с подписания двустранен Договор за приятелство и добросъседство и съдейства на своята югозападна съседка в процеса на присъединяване в ЕС при спазване на основните принципи и ценности на Съюза. В същото време дава ясно да се разбере, че ще защитава своите национални интереси. Но в документа няма и намек, че ще се опитва по някакъв начин да „нанася удар по идентичността на македонския народ“, още по-малко да работи за „неговата асимилация“. Подобни идеи могат да се възприемат като опит да се правят неверни внушения, с които, от една страна да се фокусира отново вниманието на Запада върху проблема, който тлее между София и Скопие, с цел да бъде компрометирана България не само в македонското общество, но и в очите на нашите партньори в Европа и САЩ. Зад тях обаче прозира и огромното желание на Мицкоски да се представи в ролята на „спасител на македонския народ“, от когото очаква да получи доверие и подкрепа като политик, който се готви за властта в страната.
От друга страна, подобни манипулации, особено изказани от политици, едва ли правят пътят на РС Македония за присъединява към ЕС по-лесен и безпрепятствен, на каквото се надява опозицията в Скопие. Въпреки добронамереното отношение на лидерите в ЕС и САЩ към РС Македония и изразена готовност да бъдат стартирани преговорите за членство, те са категорични, че той трябва да се реши от двете страни по най-добрия и цивилизован начин. Дори по време на последното си посещение в югозападната ни съседка на помощник на секретаря на САЩ по европейските и евразийските въпроси и специален представител за Западните Балкани Габриел Ескобар изтъкна, че не възнамерява да посети София за разговори с българските власти за отношенията РСМ – България, защото това е въпрос, чието решаване е в ръцете на българските и македонски политици.