Червеното икономическо острие проф. Румен Гечев вече открито разговаря със съпартийците си в парламента да бъде издигната кандидатурата му за шеф на Фискалния съвет. Той намеквал за намеренията си и пред представители на други парламентарни групи от управляващата коалиция.
Засега всички се пазят от реакции и оценка на кандидатурата му. Но като се знае, че Гечев е отявлен „ниновист”, номинирането му от председателката на БСП Корнелия Нинова е много вероятно.
Към момента Румен Гечев е заместник – председател на Комисия по бюджет и финанси и член на Комисия по икономическа политика и иновации. Бил е член на Временната комисия за въпросите с енергийната криза, чийто мандат изтече на 18 януари. Член е и на подкомисията за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаването на монополите. Човек да си помисли, че той е единственият кадър на БСП с икономическа подготовка.
От биографичната справка на Румен Гечев става ясно, че той влиза в БСП през 1990 година, а между 1995-1997 година е вицепремиер и министър на икономическото развитие в правителството на Жан Виденов. След най-мащабната криза в България и фалита на 17 банки, експертът по кризите Гечев се оттегля от политическия живот, става консултант извън България, а по-късно започва да преподава ценния си опит на студенти в САЩ.
В „червената столетница“ очевидно имат къса памет и къса резервна скамейка, защото през 2013 г. Гечев отново влиза в Народното събрание и… там си и остава до ден днешен.
Противниците му го сочат за основен виновник за „Виденовата зима”. През есента на 1996-а цената на един български лев спрямо един щатски долар скача до 500 лв., а през зимата – до 3000 лева. Фалират общо 17 банки, а стотици хиляди българи остават без спестяванията си, трупани в продължение на години. Един литър бензин става 1000 лв., един хляб – 340-400 лв., а една „нормална“ заплата… 14 500 лева! Тоест – цял месец си работил за 14 л. бензин или за 8.5 пакета захар, чиято цена стига 1700 лева. Или още по-образно казано – средната заплата пада до 5 долара!
Проф. Румен Гечев е един от защитниците на проекта за бюджет за 2022 година. Той смята, че в бюджета прозира философия на растежа, „макар че бихме желали да видим и по-висок растеж”. Не е напълно удовлетворен от заложения ръст на БВП от почти 5% и изразява надежди, че растежът може да достигне и 6% при определени условия. Ако съдим по „сбъднатите прогнози“ на Гечев за икономиката ( през 1994 г. той отказа споразумение между България и МВФ под предлог, че българската икономика е в подем) и този път България ще настъпи мотиката.
Въпросът е само Корнелия ли не проумява това или цялата столетница, барабар с коалиционните й партньори.
По въпроса за бюджет 2022 Гечев заяви, че не го притеснява предвиденият нов дълг от 7.3 млрд. лева, защото около 3 млрд. лева са предвидени за покриване на стари дългове. Той обича и често сравнява България с развитите държави, колкото и несъстоятелно да е това. Наскоро дори каза, че делът на държавния дълг в БВП на България и тази година ще остане в пъти по-малък, отколкото дълговете на най-развитите пазарни икономики, където бил 70, 80 и 90 процента. Или от дълговете на едни други държави, които били далеч над 100 процента. Но проблемът, както Гечев добре знае, не е толкова в поемането на нов дълг, колкото в умението той да бъде управляван правилно. Нещо, което така и не се случи при неговото вицепремиерстване.
Гечев е фен на високия бюджетен дефицит, заложен в сегашния проект за бюджет. „В Еврозоната, където са най-развитите страни на Европейския съюз, бюджетният дефицит ще бъде 7.9%, т.е. очертава се минимум 8% през 2022 година. В някои също развити страни той е над 10%, а в България е заложено този дефицит да бъде около 4%, което да ви кажа по-скоро е твърде нисък бюджетен дефицит, тъй като излиза, че българската държава ще бъде с най-малък дефицит. Според мен – казва той – можеше да бъде малко по-висок дефицита, може би с 1%, само че с условието тези средства от около процент, 1.5-2 милиарда, ако зависеше от мен бих препоръчал малко да се увеличат инвестициите чрез публично-частно партньорство, тоест, малко да налеем вода във воденицата на българската икономика.“
Гечев трудно говори за принципите на пазарната икономика и спазването им. Той явно смята, че държавата е тази, която трябва да се намесва в ценообразуването, а не това да се остави на прозрачните пазарни сили.
„Промените в Закона за енергетиката, изборът на ново управление на КЕВР, всичко това са фактори, които показват, че държавата трябва да вземе всички институционални и организационни мерки, така че да не позволи спекулативно увеличение на цените, което обикновено е основният източник на инфлация”, смята депутатът – член на 3 комисии и преподавател в УНСС.
Политическите му прозрения често са меко казано встрани от реалността. Дни преди последните парламентарни избори той смело заявява: „левицата се намира в добра кондиция, като е готова да бъде ядрото, около което ще се формира новият парламент. БСП няма опасения, че партиите на промяната могат да откраднат от гласовете й, казва Гечев. „ПП помага на БСП, защото разцепва десницата и ни разчиства терена. Те не ни пречат, напротив. По-скоро десните партии са притеснени, че новия проект „Продължаваме промяната“ ще вземе гласове от тях“, обясняваше той.
От сайта agentibg.com научаваме, че след завършването си на ВИИ „Карл Маркс”, сега УНСС, като член на БКП Румен Гечев става секретен сътрудник на ДС. Има нещо показателно в псевдонима му „Економов”…