Бившият евродепутат подаде топката на прокуратурата с контрасписък с имената на Кирил Петков, Асен Василев, Лена Бориславова, Иво Прокопиев и други
В сряда Върховната касационна прокуратура (ВКП) съобщи официално, че се сезира по списък с имена внесен във вторник от бившия евродепутат и телевизионен водещ Николай Бареков. Списъкът, който включва премиера Кирил Петков, финансовия министър Асен Василев, началника на кабинета на Петков Лена Бориславова, съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов, издателя на „Икономедиа“ Иво Прокопиев, лидера на БСП Корнелия Нинова, бившия премиер Иван Костов и други, според прокуратурата е придружен от „сигнали, публикации и журналистически разследвания“.
Тази случка на пръв поглед е фарсова, но е и много показателна за два важни тренда:
- Прокуратурата и хората, които я контролират явно ще задълбочават конфликта с новата власт.
- Една от целите им е да превърнат опитите на „Продължаваме промяната“ и другите партии в коалицията за борба с корупцията във фарс.
Първият епизод на тези опити беше призоваването на Кирил Петков и Лена Бориславова в прокуратурата. Вторият е активирането на Николай Бареков. През последните години той често се използва от прокуратурата, за да подава сигнали срещу неудобни на кръга, който я контролира, за да започнат репресии срещу тях.
Списък – контрасписък
„С цел установяване на обективната истина прокуратурата ще изиска от Министерство на вътрешните работи и други компетентни органи на изпълнителната власт цялата налична информация спрямо лицата, обект на публикациите, и евентуално предприетите от органите действия спрямо тях“, пише в прессъобщението на ВКП. Самият Бареков ще бъде призован в прокуратурата за снемане на показания. По същия начин прокуратурата обяви миналата седмица, че ще изиска информация от МВР за всички лица в списъка на Петков.
Интересен детайл е, че прокуратурата изрично изтъква, че в списъка „не фигурира името на президента на Република България. Наблюдаващите прокурори няма да изискват от МВР и други компетентни органи информация, свързана с държавния глава“ поради медиен интерес. Затова пък Бареков е включил съветника на президента Пламен Узунов, който през 2020 г. беше разследван от прокуратурата за търговия с влияние.Според Бареков в социалните мрежи внесеният списък от имена се базира на разследвания на ПИК и „Афера“, както и на разследване на Антикорупционния фронт – организация – двойник на Антикорупционния фонд, създадена от Бареков. Паралелът със списъка 19 корумпирани лица, който Петков и Бориславова връчиха на Гешев миналата седмица е очевиден.
Това е стара тактика, която използва кръгът около прокуратурата, доскоро представляван във властта от ДПС и ГЕРБ. В нея други хора/организации се обвиняват в престъпления, подобни на извършвани от бившите управляващи. Тази огледална защита в момента се вижда много добре и в изявленията на всички водещи фигури в ДПС, които се опитват да обяснят, че Иво Прокопиев е нещо като ксерокопие на Делян Пеевски – извършва същите неща, които депутатът от ДПС правеше, преди да бъде санкциониран по американския закон „Магнитски“ за мащабна корупция.
Изваден от чекмеджето
Николай Бареков е удобен изпълнител на подобни поръчки. През 2014 г. прокуратурата съобщи, че е образувала досъдебно производство за финансирането на „България без цензура“ на Бареков. Въпреки разследвания, че парите за партията на Бареков са пристигали от КТБ първо в пликове, а после и в чували, нищо повече не беше обявено от прокуратурата по производството. То е на трупчета, а през това време Бареков е винаги на линия да подаде сигнал или да изиграе някой фарс.
Николай Бареков обезпечи медийното отразяване на прокурорската акция в Костинброд в навечерието на извънредните парламентарни избори през пролетта на 2013 г. и стана рупор на лансираната от държавното обвинение теза, че ГЕРБ е подготвяла фалшификация на изборите. Впоследствие се оказа, че подобни данни няма, а единственият обвинен за случая беше оправдан от съда. Заради изтичането на информация от разследването прокуратурата заяви, че ще образува проверка. Няколко месеца след това обаче обяви темата за приключена.
От материалите по делото КТБ срещу основния акционер в банката Цветан Василев стана ясно, че той е финансирал бившия водещ – и като физическо лице (със скрит заем от банката за 1 млн. лв. е купена къща в кв. Симеоново), и политическата му кампания (според показанията по делото парите са били давани първо в пликове, а накрая и в чувал). Въпреки това управляваната от настоящия евродепутат телевизия ТВ7 фалира със задължения за десетки милиони. Обвинение срещу Бареков не беше повдигнато никога. За сметка на това прокуратурата поиска имунитета като евродепутат на Елена Йончева заради това че КТБ е финансирала нейни филми. Разликата между двамата е, че Йончева е силно критична към Бойко Борисов.