РИА Новости
Европа обяви най-строгите санкции срещу Русия на няколко етапа и те все още може да не са окончателни. Докато Русия досега се въздържа от отговор, бумерангът от самите западни санкции ще удари силно не само много сектори на европейската икономика, но и европейските граждани. Германският канцлер Олаф Шолц призна това преди дни.
Енергията
Европа е зависима от руския газ за 40% от нуждите си.
Германия , индустриалният център на Европа, е силно зависима от Русия по отношение на енергийните доставки: за газ – около 55%, въглища – 50%, суров петрол – около 35%. След аварията в атомната електроцентрала Фукушима, германските атомни електроцентрали бяха затворени и страната инвестира много във „възобновяеми енергийни източници“, включително вятърна и слънчева. В резултат на това ФРГ има остра нужда от природен газ, за да компенсира прекъсванията на енергията от такива източници.
Освен това, поради съпротивата на Зелените, Германия не може дори да внася втечнен природен газ (ВПГ) от САЩ , Катар или други страни. Тя няма терминали за приемане на LNG, докато Испания има десет, Франция има три, а Белгия , Холандия и Полша имат по един. Нов пристанищен терминал не е построен за една година и няма достатъчно превозвачи за втечнен природен газ, които да задоволят търсенето. Гратисният период за корабостроенето е четири години.
Дори ако бъде решено да се спрат всички доставки на енергийни ресурси от Русия, е почти невъзможно те да се заменят от други доставчици за кратко време. Норвежките и холандските находища на газ са в упадък, а други производители като Катар, Алжир или Нигерия продават по-голямата част от продукцията си в Азия .
Канцлерът Шолц признава, че дългосрочната цел за намаляване на зависимостта на ЕС от вноса на петрол, газ и въглища от Русия е обща за всички страни-членки, но далеч от нея. Да не говорим за урана, на който Русия е най-големият износител. Освен покачването на цените на горивата по бензиностанциите, което засяга пряко европейските граждани, транспортните фирми и стигнем до рибарите в цяла Европа, има много други „обратни ефекти“ от санкциите.
Земеделските продукти
Белгийската градинарска федерация (FHB), която произвежда ябълки и круши, казва, че нейните членове все още не са преодолели руските контрамерки срещу техните плодове, въведени през 2014 г. в отговор на европейските санкции срещу Русия.
Въздействието върху селскостопанските продукти ще бъде огромно: Русия и Украйна са сред основните играчи в международната търговия със зърно. Тези две страни представляват 29% от световния износ на пшеница и ечемик. Русия е най-големият износител на пшеница в света. Русия е на 2-ро място по царевица, а Украйна на 4-то място. Теглото им е още по-високо за слънчогледа и слънчогледовото масло. Ограниченията на доставките от Руската федерация могат напълно да подкопаят световния пазар на селскостопански суровини. Близкият изток и Африка са силно зависими от Русия по отношение на вноса на пшеница и производството на хляб. Ако доставките бъдат прекъснати, страни като Египет биха могли да изпитат глад.
Торовете също са силно засегнати от масивните западни санкции: според HIS Markit 16% от световната търговия с готови торове зависи от Русия. Що се отнася до амониевите нитрати, 40% от световния им износ отива за Русия. Първата потенциална жертва, Латинска Америка , купува почти 60% от руските обеми. По отношение на фосфатите Русия е „ключов доставчик“ със 17% от пазара. Що се отнася до поташните торове, на Русия и Беларус се падат по 20% от световната търговия и прекъсванията могат да доведат до нов скок в цените на торовете. Днес (31 март) дойде новината, че САЩ свалят санкциите върху вноса на руски торове за земеделието, за да избегнат недостиг на храни за населението на САЩ. Въпросът е: Кога ще направи същото и Европа?
От метали до диаманти
Металургията в Европа също ще бъде силно засегната, тъй като Русия осигурява почти 15% от световното производство на минерали: благородни метали, включително злато, алуминий, желязна руда и готова стомана: заготовки, рулони и профили. За такива цветни метали като олово, цинк и никел позицията на Русия е още по-доминираща. Цената на тон никел се е увеличила с 87% през годината.
Русия има най-големите доказани запаси от желязна руда в света. Русия е и първият в света производител на необработени диаманти, които се изнасят за Антверпен или Индия основно за рязане и полиране. Интересно е да се отбележи, че САЩ, подобно на Европа, се въздържаха от забрана на вноса на необработени диаманти от Русия, за да не нанесат сериозни щети на диамантената индустрия на Запад.
Гигантските компании са дефлирани
Натискът от страна на европейските правителства вече накара много големи компании с присъствие в Русия да намалят дейността си или дори да закрият напълно. Шведската компания IKEA затвори магазините си, но много други се съпротивляват, защото това би разрушило структурата и бизнеса им. Гигантските френски магазини за мебели и DIY Leroy Merlin (Mulliez group) имат 19% от световния си оборот в Русия. Украйна поиска групата да напусне Русия като ултиматум, но компанията отказва. Същото важи и за системата от супермаркети Auchan (10% от глобалния им оборот в Русия) и спортните магазини Decathlon.
В сектора на изкопаемите горива Total Energies инвестира сериозно в Русия с 20% дял в най-големия руски проект за природен газ.
Европа вече започна да осъзнава колко скъпо ще плати за санкциите срещу Русия
Повишаващите се цени вече започват да подхранват много висока инфлация през втората половина на 2022 г. и през 2023 г. Някои европейски икономисти го оценяват на 12% годишно. Високата инфлация няма да бъде напълно компенсирана от по-високите заплати и голяма част от населението на Европа ще загуби покупателната си способност. Това може да предизвика спирала на стагфлация: икономическата стагфлация е придружена от висока инфлация, което е най-лошият възможен сценарий. Във Франция има ясна възможност за възраждане на движението на жълтите жилетки след президентските избори. През последните няколко дни фермери и шофьори на камиони вече проведоха демонстрации в цяла Франция.
Европейската комисия вече се замисля да отложи широко критикуваната „Зелена сделка“, в която ядрената енергия, повлияна от „зеленото лоби“, дори не се считаше за част от уравнението. Сега дори Германия и Белгия мислят за рестартиране на ядрената си програма. Франция, в грандиозния обрат на президента Еманюел Макрон , реши да инвестира в изграждането на шест нови атомни електроцентрали с EPR и проектиране на други шест, но изграждането им ще отнеме десетилетия, докато реакцията на санкциите на европейското зелено лоби ще засегне Европа сега.
Засега по складовете още има запаси от руски суровини, които обаче ще се изчерпат с времето и ако санкциите продължат дълго, това ще предизвика срив в икономиките на държавите, но най-вече тежестта ще бъде поета от гражданите на Европа.