Стана известно кого Джо Байдън смята за „най-опасния човек на света“. Не е Владимир Путин, не е Си Цзинпин и дори не е Доналд Тръмп. Това е Рупърт Мърдок. Името на този човек в Русия, разбира се, е известно, но едва ли някой го е възприемал като глобална заплаха. Въпреки това Байдън, колкото и да е странно, оценява ситуацията съвсем адекватно.
Фактът, че президентът на САЩ смята за „най-опасния човек на света“ 91-годишния мултимилиардер и медиен магнат Рупърт Мърдок, беше научен от света благодарение на Си Ен Ен. Това беше нещо като съобщение с разкритие на сюжета – информация от нова книга за президентските избори, наречена “Няма да мине: Тръмп, Байдън и битката за бъдещето на Америка”.
Тази книга все още не е публикувана, но името и авторският екип – журналисти от “Ню Йорк Таймс” – говорят сами за себе си. В нея със сигурност ще става дума, че Тръмп е непоносим расист, а настоящият президент със срамните 40% рейтинг по американските стандарти е страхотен човек (или понякога не съвсем страхотен, но все пак по-добър от Тръмп).
Показателно е, че Си-Ен-Ен не се интересува особено защо Рупърт Мърдок е „най-опасният човек на света“. Той само пояснява, че каналът “Фокс Нюз”, оглавяван от сина на Мърдок, е „една от най-разрушителните сили в Съединените щати“. Отново според Байдън.
На първо място, това е единственият общонационален консервативен канал в САЩ – той подкрепи Тръмп и агресивно атакува настоящия собственик на Белия дом. И именно по него се излъчва програмата на Тъкър Карлсън, най-популярният телевизионен водещ в страната, чиито възгледи за политиката спрямо Русия значително се различават от възгледите не само на демократите, но и на много републиканци.
Останалите телевизионни канали от това ниво са част от „либералния блок“, подкрепят Демократическата партия и са изключително лоялни към Байдън, въпреки че понякога не може да свърже и две думи.
Като цяло “Фокс Нюз” не са най-приятните хора за сегашното американско правителство, но не и точно най-опасните на света.
Номерът е, че за обикновен зрител на Си-Ен-Ен подобна характеристика не изисква много обяснения. В очите на „прогресивния американец“ Мърдок наистина има репутация, дори по-зловеща от тази на Тръмп. Защото Тръмп според публиката е глупак, а Мърдок е едва ли не гений.
Мразят го както могат да намразят единствено чистокръвен англосаксонец от първите сто на списъка на “Форбс” с активи за няколко десетки милиарда долара. Като спонсор на консервативните сили, отговорни за “Брекзит” във Великобритания и триумфите на републиканците в Щатите. Като олигарх в класическия смисъл – не просто богат, а някой, който се опитва да играе решаваща роля в политиката. Като скептик и критик на много от свещените крави на съвременния Запад – от феминизма до борбата с изменението на климата.
Но най-лошото нещо у Мърдок е огромната му империя, която му позволява да влияе върху умовете на милиарди. Мърдок далеч не е единствено “Фокс Нюз” или “Уолстрийт Джърнъл”. Той притежава много от водещите медии в Австралия, родината си и Великобритания, откъдето започва да разширява медийния си бизнес.
Сега легендарният “Таймс” е на Мърдок. И таблоидът “Сън” също е на Мърдок, обикновено го наричат „бащата на класическия таблоид“ – с крещящи заглавия, непроверени слухове и експлозивна смесица от политика, „звездни“ скандали и секс.
Експлоатацията на женска голота и „полуфалшификати“ за увеличаване на продажбите започнаха да се класифицират като непростим грях сравнително наскоро, когато Мърдок вече беше в напреднала възраст. Но името му все още е доста свеж и актуален символ на информационна нечистота, поради поредица от скандали, които разкриха, че редица медии на Мърдок са подслушвали незаконно телефони на знаменитости.
Като цяло, ако сте американец или британец с либерални възгледи, не е нужно да дъвчете допълнително заплахата от Мърдок. Но лично за Байдън това не е причината да е опасен и не трябва да се очаква от Си-Ен-Ен да обяснява това по начало – „партийното членство“ няма да позволи.
Мърдок не е звяр, можеш да преговаряш с Мърдок. Той не е толкова обсебен от идеите си като Джордж Сорос например и е толкова гъвкав по отношение на политиката, колкото може да бъде човек, който в младостта си е симпатизирал на комунисти, а сега се описва като либертарианец и противник на силната роля на държавата.
Погрешно е да го възприемаме като ретрограден или „мракобесен“ с религиозни или ксенофобски нагласи. Точно обратното – Мърдок не вижда нищо лошо, например, в мигрантите. Той е нещо коренно различно – циничен стратег, който се интересува от политика от гледна точка на развитието на бизнеса и засилването на собственото си влияние.
Да, той подкрепи Тръмп, но подкрепи и Хилари Клинтън, когато беше избрана в Сената от „неговия град“ – Ню Йорк. Той имаше вземане-даване с Маргарет Тачър, което се опитаха да отрекат в обкръжението ѝ, но също така даде старт в живота на някои британски леви, а бившият премиер на Лейбъристката партия Тони Блеър е кръстник на една от дъщерите на Мърдок.
За този медиен магнат всъщност няма значение кой си – демократ или републиканец, консерватор или лейбърист. Основното е колко си полезен за неговата кауза.
Що се отнася до настоящия президент на САЩ, може да се каже, че Мърдок държи вдигната брадва над него и вече бавно я спуска.
Говорейки за хитрия милиардер като за най-опасната личност, Байдън не се опитва непременно да угоди на „партийната линия“ с това, визирайки глобалното затопляне или правата на жените – Мърдок далеч не е най-показателният „враг“ в този смисъл на думата.
Но той е човекът, от когото Байдън трябва да се страхува. Факт е, че един от привидно малките, по-скоро дори носталгични активи на Мърдок, сега се превърна в диамант в короната на неговата империя. Става дума за вестник „Ню Йорк Пост“ – много стар (издава се от 1801 г.), но за разлика от „Ню Йорк Таймс“, малък и консервативен, тоест обречен в либерален мегаполис на ролята на вечно недоволно мрънкало.
Но когато непоносимият син на Байдън, наркоманът и гуляйджия Хънтър, остави лаптопа си в сервиз, съдържанието му попадна в ръцете не само на ФБР, но и на “Ню Йорк Пост”.
Не е важно колко е струвала на Мърдок в долари – сделката е безценна.
Още преди президентските избори “Ню Йорк Пост” започна да публикува материали за кореспонденцията на Байдън-младши, от които следваше, че някакъв „голям човек“ и „своят му човек“ (тоест, по всичко личи, Байдън-старши) взима от сина си за лобиране и участие в мътните му схеми солидни 10%. Демократите положиха допълнителни усилия – и по-рано немислимото се случи: връзките към тези материали започнаха да се прочистват от социалните мрежи под предлог за „борба с руската пропаганда“.
Но когато „големият човек“, след като стана президент, започна да се свързва сред народа, на първо място, с безсилие, „взаимната отговорност“ около него фатално отслабна. ФБР потвърди както, че разследва корупционни схеми, така и детайли от кореспонденцията на Хънтър Байдън, а “Ню Йорк Пост” реши да продължи разкриващата си поредица.
Последното нещо, което научихме от него, е участието на Байдън във финансирането на именно онези „биолаборатории на Пентагона“ в Украйна – действителният интерес на руското министерство на отбраната. И усещането е, че това не е границата, че има още диаманти в каменната пещера – лаптопа на нещастен син. С приближаването на есенните избори за Конгрес и/или на президентските избори през 2024 г., светът може да открие нещо, което ще зачеркне кариерата както на Байдън, така и на неговото обкръжение, и на други високопоставени членове на Демократическата партия.
Така че страхът от „най-опасния човек“ – Мърдок – е напълно адекватно чувство за ситуацията, ако фамилното ви име е Байдън.
Неадекватно е патриархът на скандално семейство да бърка остатъците от репутацията си с целия свят. Мърдок, разбира се, е изключителен злодей, ако го погледнете с окото на режисьор или сценарист, но съвременната цивилизация някак си ще го преживее.