По-късопаметни от човечеството са само политиците, за които се твърди, че имат общ генетичен корен с него. Генералите не могат да ги конкурират, тъй като по професия са безпаметни
Генералите имат едно предимство – никой няма да може да ги обвини, че са сгрешили, защото всички ще бъдем мъртви!
Това казва Кенеди пред своите съветници в пика на Карибската криза, когато част от генералитета не изключва ядрен сблъсък със СССР.
Не знам дали наистина е изрекъл тези думи, или са му приписани от последвалите сценаристи на историята, но ако някой ден се създадат академии за политици, това сакрално изречение трябва да се изпише над входа им. По възможност – със златни букви, тъй като неговият блясък е най-близък до този на ядрения взрив и до блясъка на алчността в човешкото око.
А освен податливи за разни пороци очи, човечеството притежава и още едно чудно качество – удивителна късопаметност. По-късопаметни от човечеството са само политиците, за които се твърди, че имат общ генетичен корен с него.Това, разбира се, е спорно, тъй като според други експерти наличието на ДНК от охлюв, змия, хиена, лешояд са задължителни, за да влезеш, оцелееш и ако имаш късмет – да излезеш от политиката. Но да оставим тези спорове за политолозите и биолозите. Та по къса памет политиците държат първенство. Генералите също не ги конкурират, тъй като са професионално безпаметни. В това отношение и ний сме дали нещо на света – гениалната в своята обреченост българска поговорка „Всяко чудо за три дни“.
Фюрерът – единственият, който сбъдна предизборното си обещание
Та политиците и генералите, които са на върха на хранителната верига и претендират да я направляват, само за двайсетина години успяха да забравят едни 40 милиона убити и осакатени и десетки полуразрушени – според възможностите, градове на Европа. И с ентусиазма, присъщ на късопаметния, започнаха една Втора световна война, като удвоиха, надградиха и обогатиха постиженията през Първата – произведоха над 80 милиона жертви и докараха градовете до неразпознаваем вид. Тоест, реализираха думите на онзи баварски ефрейтор, който каза: „Дайте ми Германия и след 10 години няма да я познаете“. И така стана може би единственият политик, който сбъдна на сто процента предизборните си обещания. Дори и ги надхвърли, защото точно след 10 години не можеше да се познае нито Германия, нито Европа.
Настина политиката е твърде сериозна дейност, за да се поверява на политици.
Както и войната – на военни.
Но тъй като това е една трагична предопределеност, пак след двайсетина години след Втората световна светът отново се изправи на прага на Третата, която, следвайки прогресивната традиция, трябваше да спре от движение поне двеста милиона същества с вътрешно горене. Само че този път не стана. И защо?
Спирачката не беше разумът, а страхът
Защото в продължение на 13 дни през октомври 1962 г. тези около Хрушчов и тези около Кенеди осъзнаваха, че няма да се бият, а ще се самоубият. Ще самоубият себе си, своето обкръжение, своите приятели и своите врагове. А останалото човечество ще бъде самоубито по най-разнообразен начин – едни ще стопят на мига, други ще изгорят като факли, а временно оцелелите ще умират от глад, студ и болести, след като мегатони черен въглерод блокират слънчевата светлина и настъпи ядрена зима, а облаци ядрен прах заразят почвата, въздуха и водата. И така, човекът, еволюирал бавно и славно няколко милиона години, ще завърши еволюционния си път бързо и безславно.
Това осъзнаха безпаметните за онези 13 дни. Спирачката не беше разумът, а страхът. Парадоксално е, но мирът беше закрепен от най-чудовищното средство за война.
Страхът продължава да го крепи и днес, когато само ядреният арсенал на Русия и САЩ е достатъчен да види сметката на планетата, и то няколко пъти. Според американски експерти, при един хипотетичен сблъсък между двете сили Европа напълно ще се потопи в тъмнината, задушавайки се от ядрената пепел, а 91 милиона ще загинат на мига само в началото. Размяната на крилати и балистични ракети от земя, вода и въздух ще продължи до пълно изчерпване на натрупаните ядрени арсенали. След фаталното натискане на „червените“ копчета няма да има антракт за дипломатически совалки, за коментари в сутрешните блокове на телевизиите и за надвиквания из социалните мрежи. Всичко ще започне и ще приключи в рамките на часове.
И никой няма да има възможността да философства – нито троловете, нито хейтърите, нито лайкващите, защото всички ще бъдем мъртви. Както бил рекъл Кенеди. Затова е справедливо всеки политически бабаит (а такива напоследък се навъдиха в изобилие), който си позволява публично дори само да допусне ограничен или какъвто и да е ядрен сблъсък, да бъде залят с катран и разкарван за назидание из площадите на света. Защото само мисълта за подобен развой е престъпление, както заяви наскоро един ядрен експерт.
Защо сравнението на Путин с Хитлер е недомислица
Затова и непрестанното сравняване на Путин с Хитлер е недомислица. Путин не е Хитлер. Путин е първият диктатор в човешката история, който държи в ръце реален инструмент за унищожение на човечеството. Всички предишни, и най-кървавите от тях, оставяха след себе си планини от трупове и сравнени със земята градове и държави, но „конвенционалната“ им сила не можеше да нанесе непоправими щети на живота върху Земята. Путин е първият диктатор, който може да вкара човечеството в спиралата на необратимото. На непоправимото. До точката, след която животът няма да може да се ъпдейтне. Затова Путин може да се сравнява само с Путин. Засега.
И за пръв път в човешката история възниква въпросът: Как да се противодейства на този свръхнов тип диктатор. Особено когато е прекрачил абсолютната червена линия, разпалвайки една абсурдна, нелогична, недопустима война насред Европа. Макрон напразно наказа разузнавачите, те не проспаха тази война, те просто не допуснаха подобна симулация в тренираните си за това мозъци. Та въпросът е: Как да се противодейства?
Как една мома брюкселка може да напълни гащите
Преди дни една мома брюкселка жизнерадостно обясняваше по една телевизия как руската армия се оказала толкова слаба, че при един масиран удар от НАТО Путин нямало и да посмее да посегне към ядреното куфарче. Не знам как се оборва подобна експертиза. Може би най-добре е да изтрещи един калашник до ухото на дамата – звук, който безспорно не е чувала, и телевизионното студио да се изпълни с уханието от гащите <210>. Макар че и това няма да и възвърне историческата й памет – подобни безпаметни същества имат и рядката привилегия да са безмозъчни.
Та така: Как да се противодейства? След като не може войната да се потуши с война – както е било досега в човешката история. Със санкции, с безпрецедентен икономически натиск, с тотална изолация? Но ако наложеното обедняване доведе до социален взрив и руснаците вдигнат революция както само те си могат? Царят ще падне, но кой ще се добере до ядреното куфарче? Ами ако в суматохата някои генерал от Далечния изток продаде някоя и друга ядрена глава от струпаните 6000 на терористи, които, за разлика от споменатата дама, имат рационално мислене? И как за в бъдеще да се предотвратяват подобни начинания на подобни диктатори?
Съдбата на сапьора
Все въпроси, на които тепърва се търси отговор, донякъде и с налучкването на сапьора, който се моли да не прекъсне неправилната жичка. Засега просто не вярвайте на кресльовците, които продължават да дават опростенчески отговори на новата и безумно сложна ситуация. Те са най-опасните, защото са най-безпаметните.
Те са тези, които носят ДНК от охлюв, змия, хиена, лешояд.
Тварите, които ще оцелеят след Третата световна.
Красимир Димов