След триумфа на Виктор Орбан в Унгария и на Александър Вучич в Сърбия, Европа е в шок от възможността крайнодясната Марин льо Пен да влезе в Елисейския дворец. На първия тур от президентските избори (10 април) разликата между Еманюел Макрон и Льо Пен бе минимална – 27.8% за действащия президент срещу 23.1% за опонентката му. Балотажът ще е на 24 април, а либералните политици от Европейския съюз твърдят, че битката ще е за бъдещето на Европа.
През 2017 г. Макрон спечели убедителна победа над Льо Пен на балотажа, получавайки 66% от гласовете. Сега обаче дори най-опитните френски социолози предвиждат опасен сблъсък с непредвидим край, въпреки че повечето анкети отново са в полза на действащия президент.
Французите трябва да избират не просто между проевропейски либерал и крайнодесен националист, а между два противоположни модела на управление. Макрон направи огромна грешка като се включи в кампанията в последния момент. Вместо да се захване с вътрешнополитическите и икономическите проблемите на французите, той през цялото време бе зает да убеждава руския президент Владимир Путин да спре войната.
Това е благородно начинание, но за всички бе ясно, че то нямаше как да успее. Причината е, че за Путин ЕС и европейските политици не са фактор, защото след оттеглянето на Меркел за него достоен събеседник не съществува. Не случайно при посещението на френския президент в Москва през февруари, Путин му дръпна двучасова историческа реч, вместо двамата да обсъдят проблемите пред сигурността в Европа.
Амбиция да е лидер навсякъде
Тайната надежда на Макрон беше, че ако се споразумее с Путин, хем ще спечели французите, хем ще блесне като лидер на Европа. Така той сведе кампанията си до две-три скромни прояви, които бяха възприети като грубо пренебрежение към избирателите и демонстрация, че опонентите му нямат никакви реални шансове за победа.
Освен това, Макрон вбеси доста французи с пазарно ориентираните си реформи, които облагодетелстват бизнеса и заради които той бе наречен „президентът на богатите“. Заради щетите от пандемията и заради войната в Украйна, Макрон реши да вземе спешни мерки за засилване на икономиката. Например – обяви, че ако бъде преизбран, ще увеличи пенсионната възраст и ще принуди получаващите социални помощи да работят или да се обучават.
Това решение безспорно е положително за френската икономика, но на фона на растящите цени и някои проблеми по веригите за доставки мнозина го приеха като заплаха. Никой обаче не може да отрече, че по негово време безработицата рязко спадна до 7.4% (най-ниското ниво от 15 години), а икономиката е стабилна.
Според Макрон резултатите от втория тур ще бъдат решаващи не само за Франция, но и за Европа.
„Когато крайната десница във всичките й форми е толкова силна, не може да се каже, че нещата вървят добре“, посочи той, като имаше предвид заплахите на някои от съперниците му за излизане от ЕС, крайните настроения срещу мигрантите и опасенията, че ще се пилеят парите от бюджета за популистки цели.
Изведнъж Льо Пен стана жена от народа
За разлика от Макрон, Марин льо Пен фокусира предизборната си кампания около покупателната способност на хората, играейки едновременно няколко роли – на скромна жена от народа, която ще обедини леви и десни, защото обича и отглежда пет котки, а в свободното си време кара ски. И когато бъде избрана, най-напред ще задържи цените на основните стоки, а след това ще намали ДДС върху горивата и енергията.
„Призовавам всички французи, независимо от произхода им, без значение дали са леви или десни, да се присъединят към нашето движение „Национален сбор“. Само обединени, с ентусиазъм и убеденост, ние можем да постигнем победа и да осъществим смяната на властта, от която се нуждае Франция“, призова тя след преброяването на първия тур.
Опасенията на Брюксел са, че ако спечели Льо Пен, която е евроскептична, неведнъж е заявявала амбицията си да изтегли Франция от НАТО и еврозоната и доскоро не криеше пред никого възхищението си от Владимир Путин (и как не, след като той й даде пари „назаем“ за предизборната кампания през 2017 г.), европейския ред много сериозно ще бъде ще променен.
След 24 февруари, когато започва руската инвазия в Украйна обаче Льо Пен леко даде назад. От една страна тя успокои гласоподавателите, че е променила отношението си към руския президент. От друга страна подчерта, че Франция трябва да поддържа нормални отношения с Русия. А от трета… категорично се противопостави на европейското ембарго върху руския петрол, защото това щяло да се отрази пагубно на французите.
Като видя обаче накъде духа вятърът, на 11 април Марин Льо Пен обяви, че Франция няма да напуска ЕС, но лично тя ще реформира блока, защото продължава да е неефективен и не е адекватен на потребностите на хората.
Отпадналите кандидати подкрепиха Макрон
Повечето кандидат-президенти, които отпаднаха на първия тур, призоваха избирателите си да подкрепят Макрон или ако не го харесват, просто да не ходят изобщо да гласуват.
Кандидатката на социалистите Ан Идалго беше първата, която призова за гласуване „срещу крайната десница“ на балотажа, за да се избегнат трагични последици.
Кандидатката на дясната партия „Републиканците“ Валери Пекрес подкрепи действащия президент и предупреди че подкрепата за Льо Пен би довела страната до фалит, раздори, омраза и изолация.
Яник Жадо от „Зелените“ също призова французите да гласуват за Макрон.
Лидерът на крайнолевите Жан-Люк Меленшон, който редовно критикува Макрон, сега застана на негова страна, не защото е „започнал да го харесва“, а за да спре Льо Пен. Предшественикът на Макрон – Никола Саркози, също призова за подкрепа на действащия президент.
Само крайнодесните Ерик Земур и Никола-Дюпон Айнян подкрепиха лидера на „Национален сбор“, с аргумента, че Макрон е довел 2 милиона имигранти в страната и е направил живота на французите по-труден.
Европейските лидери се въздържат да споделят публично опасенията си. Но са наясно, че евентуална победа на Льо Пен означава огромно разместване на пластовете в Брюксел.
Досега Франция беше основна движеща сила за интеграцията в блока, а Макрон дори настоя за „стратегическа автономия“ и засилване на правомощията на Брюксел.
Льо Пен е категорично против подобни идеи. Наскоро тя дори заяви, че за Франция е по-добре ако стане по-близък партньор на Великобритания, вместо на Германия.
По всичко личи, че на 24 април французите ги чака тежък избор.