След 2 години ковид добавки, с хвърчащи нагоре цени и коалиция вечно на ръба на разрива, правителството е в почти неспасяем шах с пенсиите. Затова и преизчисленията, и увеличенията са в главозамайваща комбинация, невиждана, откакто за последно БСП беше на власт – през 2008 г. Какъвто и вариант да изберат управляващите обаче, той няма да ги извади от капаните, заложени при управлението на ГЕРБ – увеличенията може и да са двуцифрени, но удовлетворението от тях все ще е минимално.
Всичко това вероятно накара коалицията да смени два варианта, лансирани като окончателни в последните дни – единият (21,6% увеличение за всички) щеше да разочарова хората с ниски пенсии, но понеже те са мнозинство, в крайна сметка ощетени отново ще бъдат хората с висок принос към системата и съответно – по-високи пенсии.
Разбира се, увеличенията от последните месеци са много повече от действията на ГЕРБ в последните над 10 г., в резултат на които всеки втори пенсионер получава еднаква, определена от държавата сума независимо от индивидуалния си осигурителен принос. По същество това вече е социална помощ, а не пенсия. „Истинските“ пенсии пък едва пълзяха нагоре с неработещо правило за осъвременяване. След обещаваните ослепителни проценти от последните дни обаче избраният за юли вариант едва ли ще радва окото – 10% увеличение на основния размер на пенсията и включване на добавката от 60 лв. в нея. Сигурно затова от съобщението на правителствената пресслужба 10-те процента тактично бяха премълчани, а се говореше за „осъвременяване с близо 20%“.
Средният ръст може и формално да е „близо 20%“, но пенсионерите няма да го усетят точно така. Номиналният ръст ще надхвърли 26% за минималната пенсия, а за високите едва ще покрие натрупаната до момента инфлация. Реално обаче хората и в двата края на системата ще почувстват под 10% увеличение на доходите си заради ковид добавката, т.е. увеличението на получаваната сума ще остане доста под поскъпването. Към това трябва да добавим и разочарованието от отложеното увеличение на тавана на пенсиите от 1500 на 3400 лв., което след обещание за юли всъщност остава за октомври. С други думи, майската бомбастика почти сигурно ще посее юлска буря на недоволство. Какви са проблемите на избрания от правителството подход?
1. Увеличението не покрива инфлацията
Проблемът с измислената от Бойко Борисов ковид добавка е, че тя е незначителна сума за 1000 лв. пенсия (6%), но твърде значителна за минималната пенсия (16,2%). Затова и при ниските пенсии тази добавка носи голямо увеличение, докато при високите ефектът й се стопява. Така резултатът от предложената схема на увеличение при минималната пенсия ще е 26,21%, докато при пенсия от 1000 лв. повишението ще е само 16%.
Като се абстрахираме от обичайните проблеми с изпреварващия ръст на минималната пенсия, дотук изглежда, че тези проценти поне ще покрият натрупаната до момента инфлация. При реално получаваните суми обаче това съвсем няма да е така. Какво показват сметките?
Минималната пенсия се увеличава от 370 на 467 лв. – 26,21% увеличение. Реално обаче хората ще почувстват 8,6% ръст спрямо получаваните сега 430 лв. (370 плюс 60 лв.). При по-високите пенсии – примерно 1000 лв., новият размер на пенсията ще бъде 1160 лв. Това е увеличение с 16%, но реално хората ще го почувстват като 9,4% спрямо получаваните сега 1060 лв. Нито при едните, нито при другите през юли ще се почувства догонване на инфлацията.
Разбира се, управляващите ще кажат, че ковид добавката никога не е била част от пенсията и е временна мярка. И формално ще бъдат прави. Но ако целта на увеличението е да се покрие инфлацията, то промяната на реалния доход е по-ключова от споровете кое е добавка, и кое – пенсия. А тук числата не изглеждат особено радостно. И в правителството дълбоко се лъжат, ако смятат, че това няма да бъде забелязано от възрастните. Особено при щедрото наддаване в хода на преговорите.
Затова в оставащите няколко седмици министрите трябва да слязат обратно в реалния живот и да говорят откровено и прагматично за истинските ефекти на увеличението, за да няма връщане към порочната система на добавките и компенсациите под натиска на недоволството. И да не пропускат да обясняват, както го правеше години наред и Борисов, чия е заслугата за този парадокс – непрекъснато да увеличаваме пенсиите, а те да не могат да изплуват над хаотичните действия от последните години.
2. Сега ще подкрепим ниските пенсии, наесен – пак тях
„Еднаквият процент на увеличение на пенсиите разтваря по-широко ножицата между ниските и високите пенсии, която БСП толкова иска да затвори“, обясни тези дни бившият социален министър Иван Нейков. Вероятно затова правителството се отказа от тази идея. Предпочетеният вариант върви в обратна посока и залага за пореден път изпреварващ ръст на ниските пенсии за юли. Проблемът е, че октомврийското преизчисление вероятно също ще остане само за тази категория пенсии.
Правителството предлага от 1 октомври преизчисление по т.нар. „швейцарско правило“, като от 2008 г. ще се преизчисли всяка една пенсия със 100% на ръста на средноосигурителния доход или 100% инфлацията в зависимост от това кое е по-благоприятно и кой е по-високият размер на пенсията за конкретния пенсионер. Това ще увеличи само 770 хиляди пенсии, вероятно по-стари, а те по правило са и по-ниски.
Този начин на преизчисление звучи като по-разумен от искането на БСП за преизчисление на всички пенсии с осигурителния доход от 2021 г., което ще струва прекомерно много пари и си има отделен набор от недостатъци. Но повдига обичайните рискове – да остави недоволни хората с най-пълен осигурителен принос към системата и допълнително да подкопае доверието в нея. Да, вдигането на тавана на пенсиите повече от два пъти – от 1500 на 3400 лв., е отлична новина в това отношение, но все пак той засяга 30-ина хиляди възрастни.
3. Твърде чести увеличения за твърде кратко време
За 2 години ковид добавките погълнаха почти 3 млрд. лв., при това по най-неефективния възможен начин – получаваха ги и най-бедните, и тези с доход на работещ в разцвета на силите си. Полезни или не, това са пари, с които хората свикнаха. А в последните месеци има истински феномен по отношение на увеличенията.
„Боя се, че ще създадем настройки у хората, че оттук нататък все ще е така и всяка година по два пъти ще коригираме нещата. Това не е нормално, не е стандартна корекция на пенсиите. Изправени сме пред кризисни ситуации и заради тях има такива действия. Това трябва да се обяснява на хората, за да няма после въпроси защо не се случва пак“, предупреждава пред БНР Нейков, който стана социален министър при най-големия срив в пенсионната система – 1996-1997 г.
4. Само наливаме пари без реформи
Войната и съпътстващите я кризи направиха неприлично да се настоява за обещаните реформи, но това не бива да се превръща в оправдание да се върви по линия на най-лесните решения – изливане на пари в системата, без да бъдат адресирани нейните проблеми. Времето тече, разходите растат, а България има много лоша комбинация от демографски и здравни фактори.
Да припомним върху какво трябваше да работят управляващите през тези месеци – пълен анализ на пенсионната система и план за цялостна пенсионна реформа с оглед базиране на реалния принос към системата; анализ на категориите труд за пенсиониране; увеличаване на тежестта на всяка година трудов стаж след пенсионна възраст; доплащане през социалната система за пенсии под линията на бедност; всички плащания, несвързани с осигурителния принос, да бъдат за сметка на социалната система. Част от тези мерки трябваше да бъдат въведени в краткосрочен план, а дори не се обсъждат публично.
Видно е, че предприеманите днес увеличения и преизчисления в известна степен са дори отстъпление от заявената посока. За разлика от тях начертаните преди почти 6 месеца мерки биха имали свойството с далеч по-фини настройки да продължат да дърпат пенсиите нагоре, само че главно през стимулиране на индивидуалния осигурителен принос. Няма да е толкова бързо и бомбастично, но ще е далеч по-устойчиво и справедливо.
Диляна Димитрова, Сега