Свръхпреработените храни обикновено се произвеждат индустриално и съдържат голям брой химически съставки
Скорошни проучвания показват, че децата в някои развити страни получават 2/3 от своите калории от свръхпреработените храни. Това кара специалистите да се притесняват от липсата на изследвания, посветени на въздействието на подобен хранителен режим върху физиологията. За да запълни тази празнина, британският лекар Крис ван Тулекен решава да премине за период от 30 дни на диета, състояща се от 80 процента свръхпреработени храни. Резултатът е налице – в тялото и мозъка му настъпват множество отрицателни ефекти.
Д-р Ван Тулекен заснема своя експеримент като част от документалния филм на Би Би Си „С какво храним децата си?“. Той обяснява, че макар и на пръв поглед консумирането на подобно прекомерно количество изключително преработена храна да звучи екстремно, „това е същата диета, на която всяко пето дете във Великобритания е подложено“. Така например за закуска д-р Ван Тулекен приема пържено пиле с най-различни химикали, включително мононатриев глутамат. В продължение на месец той се храни с „хипер-апетитни“ продукти и макар и вкусовите му рецептори да остават доволни от този факт, не след дълго тялото му започва да понася последствията.
Само след няколко дни д-р Ван Тулекен забелязва, че се чувства гладен по-често обикновено, дори жадува за определена храна. Нещо повече – запича се.
След 30-ия ден установява, че е наддал с цели 6,5 кг, като 3 от тях са телесни мазнини. На базата на това изчислява, че ако продължи да се храни по този начин в продължение на 6 мeсеца, ще качи цели 38 кг.
Индексът на телесната маса на д-р Ван Тулекен също се увеличава с 2 показателя в рамките на тези 30 дни. По този начин той влиза в категорията на хората с наднормено тегло. Настъпват и редица притеснителни хормонални проблеми. Така например кръвните тестове показват 30-процентно увеличение в „хормоните на глада“, които ръководят желанието ни да се храним, докато „хормоните на ситостта“, чиято функция е точно обратната, намаляват.
Може би най-поразителните и притеснителни промени са регистрирани в мозъка. След като сравняват изображенията от скенера на мозъка преди и след 30-те дни, лекарите установяват, че диетата е стимулира създаването на нови функционални връзки между определени мозъчни региони.
„Диетата е свързала центровете за възнаграждение в моя мозък с онези, които ръководят поведенията, които са повтарящи се, които са автоматизирани. – обяснява д-р Ван Тулекен. – Т.е. яденето на свръхпреработени храни се превръща в нещо, което мозъкът ми казва да правя без дори да го искам.“
„Това е нещо, което можете да видите в човек, страдащ от някаква зависимост“.
Свръхпреработените храни обикновено се произвеждат индустриално и съдържат голям брой химически съставки. Въпреки че не е напълно ясно как тези продукти генерират въпросните отрицателни ефекти, скорошно проучване разкрива, че хората, които ядат предимно свръхпреработени храни, са склонни да консумират 500 калории повече на ден от тези, които се хранят с непреработени храни – при това дори тогава, когато количеството на сол, мазнини и захар и в двете диети е било еднакво.
Обобщавайки опасностите от предлагането на такава неестествена диета на младите хора, Ван Тулекен казва, че „притеснението ми е, че детският мозък все още се развива и е много по-пластичен от моя, което означава, че промените вероятно ще бъдат още по-големи“.