„Възраждане“ спира възхода си, партията на Стефан Янев влиза в парламента при нови избори
Почти изравнени позиции между ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ с малко над 1% разлика в подкрепата – това показва последното национално представително проучване на „Алфа Рисърч“, част от регулярния мониторинг на социологическата агенция, който тя извършва със собствени средства.
Проучването е проведено между 25 юни и 1 юли сред 1017 пълнолетни граждани от цялата страна, чрез пряко стандартизирано интервю с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка с квота по пол, възраст, образование.
От „Алфа рисърч“ отчитат, че внезапното оттегляне на министрите на „Има такъв народ“ от управляващата коалиция е задействало „каскада от политически събития“, която е довела страната до де факто предизборна политическа ситуация.
Едно от следствията на тази поредица от турбулентни събития е мобилизацията на симпатизантите на „Продължаваме промяната“ като реакция най-вече срещу свалянето на Никола Минчев от председателския пост и в последствие – на правителството.
Така ако за ПП през май подкрепата си дават 18,4%, то към началото на юли месец тя достига 20,4% сред заявилите, че ще гласуват. Така формацията на Кирил Петков и Асен Василев остава на малко над 1% зад бившите управляващи от ГЕРБ, за които има декларирана подкрепа от 21,5% сред заявилите, че ще гласуват.
Социолозите отчитат, че ПП постига ръст в столицата и няколко големи града, докато ГЕРБ запазва подкрепата си в по-малките областни центрове, по-малките градове и селата.
Интересен момент е ръстът в подкрепата за БСП – от 10,2% през април на 11,5% в края на юни, което отвежда социалистите до трета политическа сила.
Умелото лавиране на Корнелия Нинова между участието в управлението и „червените линии“ успява за момента да стабилизира електоралните позиции на левицата, отбелязват от „Алфа Рисърч“, като посочват, че конкуренцията за русофилския вот е засилена между БСП, „Възраждане“ и партията на Стефан Янев „Български възход“.
ДПС също бележи лек ръст от процент и малко като към края на юни подкрепата за тях е 8,8%.
Данните от проучването показват, че „Възраждане“ поне към момента спира възходящата си тенденция и от 9,4% подкрепа в априлското изследване на „Алфа Рисърч“ сега подкрепата за формацията пада на 7,9%.
Според социолозите причините за това могат да се търсят във факта, че общественото внимание до голяма степен се измести в посока конфликта между ГЕРБ и „Продължаваме промяната“, докато конкуренцията за русофилския вот започна да се изостря за разлика отпреди няколко месеца, когато само „Възраждане“ си позволяваха да защитават явно и силно подобни позиции.
Демократична България също запазва избирателите си в София и големите градски центрове, което й осигурява 7,1% потенциален вот и мястото на шеста политическа сила.
„Български възход“ стартира с малко над 5% подкрепа и едва следващите месеци ще покажат как ще се разпределят гласовете между проекта на Стефан Янев, БСП и „Възраждане“.
След участието си в разпада на кабинета и управляващото мнозинство „Има такъв народ“ на Слави Трифонов остава под чертата за влизане в парламента от 4% с подкрепа от 3,3%. Бързият развой на събитията, задействан от изтеглянето от коалицията доведе до сериозна загуба на избиратели за партията на Трифонов, която само се засили от отцепването на нейни депутати и цели структури из страната.
Важно да се отблежи е, че 10,1% от респондентите, които са заявили готовност да гласуват, все още се колебаят.
Водовъртежът от политически събития на фона на ескалиращи кризи и усложнена геополитическа обстановка, предизвикват изключителна мобилност на и без друго крехките обществени и политически настроения.
Измерените към момента електорални нагласи са при едва 38% изразили желание да участват в изборите. Общественото мнение по актуални въпроси ще остане поляризирано и през следващия политически сезон, а наблюдаваните силни електорални флуктуации се очертават като най-трудното препятствие пред сформирането на устойчиво политическо мнозинство.
От „Алфа Рисърч“ съобщават за силна поляризация в общественото мнение между настроенията да се опита създаването на правителство в сегашния парламент (което се подкрепя от 49,5%) и отиването на нови предсрочни избори (подкрепено от 46,7%).
Около три четвърти от поддръжниците на правителството в оставка, както и хората без ясни политически предпочитания, са „за“ сформирането на ново правителство, докато симпатизантите на опозиционните партии – „за“ предсрочни избори.
Поляризация се наблюдава и по отношение на това каква коалиция би се справила по-добре с управлението на страната. Най-голям дял смятат, че коалицията трябва да се формира около „Продължаваме промяната“ и Кирил Петков – 31,9%, но само с 6% по-малко е подкрепата за коалиция около ГЕРБ и Бойко Борисов – 25,2%.
22,5% пък биха предпочели съвсем различна алтернатива.
Избирателите, които приоритизират икономическите проблеми и материалния си статус по-често избират коалиция около ГЕРБ, а онези, които поставят акцент върху корупцията и нейното отражение върху икономическите процеси – обединение около ПП, отбелязват от „Алфа Рисърч“.
В проучването се отчита и спад в подкрепата за президента Румен Радев.
Острите сблъсъци на партиите от управляващото мнозинство и на правителството в оставка с президента Румен Радев водят до оттегляне на доверието към него сред част от подкрепилите го преди година негови симпатизанти. Въпреки че остава най-одобряваният политик в държавата, положителните му оценки спадат с 8 пункта (от 51% през април до 43% през юни), а отрицателните нарастват със 7 пункта до 30%.
По тази линия се наблюдава и разделение в настроенията по въпроса дали президентът съдейства за решаване на политическата криза в страната – 43,9% смятат, че спомага за преодоляването ѝ, а 36,5% са на обратното мнение.
Ръстът на негативните оценки точно по този въпрос поставя в по-слаби позиции евентуално служебно правителство на Румен Радев, от което се очаква да бъде медиатор в кризата, а не да води до нейното изостряне.
Най-силно е преобръщането на мненията сред симпатизантите на ДБ, които се доближават по отрицателни оценки до тези на ГЕРБ.
Решението на Народното събрание да приеме Френското предложение за отпадане на ветото над започването на преговори на Северна Македония с ЕС не води до предвещаваните от мнозина анализатори обществени катаклизми.
Изследването показва, че след вота в парламента на т.нар. „френско предложение“ 42% от анкетираните одобряват вдигането на ветото срещу 53% неодобряващи. Тази рязка промяна в сравнение с настроенията преди няколко месеца ясно показва, че отговорното политическо лидерство е в състояние да доведе до успокоение в обществото и еволюция на обществените нагласи.