Във време когато климатичните промени стават все по-очевидни и все по-катастрофални, Европа се видя принудена да загърби, поне са известно време, „зелените“ си амбиции и да се обърне за спасение към добрите стари замърсяващи въглища.
Изправен пред надвиснала газова криза на прага на задаващия се отоплителен сезон, Старият континент трескаво започва да се оглежда на юг, изток и запад и да се запасява с въглища от все още възможните пазари.
И макар миналата седмица газ да потече на тънка струйка по „Северен поток – 1“, той може по всяко време да спре по волята на Кремъл и противно на всякакви пазарни и договорни правила. Брюксел вече разработи план за икономии на газ през зимата, но той сам по себе си едва ли е в състояние да гарантира сигурност на домакинствата и промишлеността.
Алтернативата е връщане, макар и временно, към употребата на въглища. Ройтерс обобщава какво вече е направено и какво трябва да се направи, за да могат страните от Европа да си гарантират поне донякъде енергийната сигурност през зимата с помощта на въглищата.
Замяна на руските доставки
Доскоро Русия доставяше около 70 на сто от въглищата, използвани в топлоцентралите в Европа за производство на електричество. Тази практика е към края си, тъй като от средата на август в ЕС влиза забрана за внос на руски въглища.
Въглищата са едни от най-сериозните замърсители на атмосферата с въглероден диоксид и през последните години Старият континент предприе последователни стъпки, за да намали употребата им и така да опита да постигне заложените климатични цели.
Но след началото на войната в Украйна, изправена пред перспективата да остане без газ през зимата, Европа се видя принудена да изостави тази си политика.
Германия, например, предприе стъпки за удължаването на живота на въглищни топлоцентрали с капацитет 10 гигавата поне до март 2024 г. През юни Австрия обяви, че ще отвори отново топлоцентралата в Мелах, а Гърция поднови експлоатацията на въглищните мини край град Козани.
Доклад на банка „Ай Ен Джи“ (ING bank) посочва, че Полша и в по-малко степен Германия са в състояние да заменят потребявания от тях газ за производство на електричество, като пуснат в употреба всички налични въглищни мощности. Условието е да има достатъчно твърдо гориво.
Според анализатори вносът на въглища в 27-те страни членки на ЕС и Великобритания през следващата година ще бъде с 43 процента по-висок от настоящата, а това ще доведе до изпускането в атмосферата на допълнителни 10 милиона тона въглероден диоксид.
Някои видове руски въглища бяха предпочитани от европейските купувачи. Производители като Австралия, САЩ, Колумбия и Южна Африка биха могли да снабдяват Европа с подобни въглища, но едва ли биха могли да запълнят изцяло отварящата се дупка поради високо търсене на местния пазар и най-вече заради глобалната конкуренция за доставки на енергоносители.
Руският внос пада
Вносът на руски въглища в европейските страни постоянно пада през последните месеци и през юни стигна до 2.3 милиона тона, най-ниското ниво за последната година, сочат данни на анализаторите от „Бремър“ (Braemar).
Според друг анализ на платформата за наблюдаване на глобалната търговия „Шипфикс“ (Shipfix), през миналата седмица е нямало нови поръчки за доставка на въглища от Русия в Европа, което показва, че забраната за употребата им постепенно започва да влиза в сила.
Кои са възможните източници
По данни на „Бремър“, които следят движението по търговските морски пътища, през юни европейските страни са внесли 7.9 милиона тона въглища. Това е почти два пъти повече от същия период на миналата година, но е по-малко от количествата, внесени през април и май.
Вносът от Колумбия е скочил до 1.2 милиона тона спрямо едва 287 000 тона година по-рано, при все че проливни дъждове са нарушили производството в латиноамериканската държава.
Расте и вносът от Австралия и през юни достига 1.1 милиона тона, което е най-високото ниво досега.
Доставените от САЩ въглища през юни възлизат на 618 000 тона, или ръст от 27.9 на сто на годишна основа. Те са обаче с 62.7 на сто по-малко от внесените през май и са най-малкото месечно количество от януари досега.
От Южна Африка са пристигнали 854 000 тона въглища спрямо нито един преди година. Очаква се доставките от тази страна да растат, тъй като добивът е висок, а логистичните проблеми постепенно намаляват.
Данни на „Шипфикс“ сочат, че през последните седмици потокът на въглища от Индонезия към Европа постоянно расте, а европейските търговци и вносители стават все по-активни на пазарите на страни като Мозамбик, Намибия и Нигерия, чийто дял в глобалната търговия с въглища доскоро беше пренебрежимо малък.
Заплахите за европейските компании
Обръщането към въглищата обаче застрашават т. нар. И Ес Джи рейтинг (ESG -environmental, social, governance) на европейските компании в очите на инвеститорите, които залагат на постигането на климатична устойчивост.
Въпреки енергийната криза, породена от руската инвазия в Украйна и последвалиите санкции срещу Русия, големите европейски инвеститори твърдят, че не се отказват от целите си за постигане на въглеродна неутралност към 2050 г. или по-рано.
Именно въпросните ESG рейтинги се ползват за оценка на климатичните достойнства на компаниите. Употребата на въглища или на енергия, добита от изгарянето на въглища, носи черни точки за фирмите.
Това обаче не е проблем за много от тях, тъй като другата перспектива е да спрат работа. Германската „Ланксес“ (Lanxess), която произвежда специални химикали, признава, че ще и се наложи да потребява въглища и отказва да коментира как това ще се отрази на нейния ESG рейтинг.
Италианската комунална компания „Енел“ (Enel) пусна т. нар. устойчиви или зелени облигации, които да стабилизират цялостното ѝ представяне, тъй като неизбежно на фирмата ще се наложи да прибегне до въглища. Приходите от такива облигации се използват за финансиране на екологични проекти.
Най-големият производител на електричество в Германия – „Ер Ве Е“ (RWE), признава, че ще му се наложи да замени част от потребявания газ с въглища, но допълва, че компанията продължава да залага на възобновяемите енергийни източници и водорода, както и пълния отказ от въглища в перспектива.
БТА