Това няма да е предизборна кампания, това ще е кална битка. Блатото на популизма ще се отвори, конфронтацията ще се задълбочи до безобразие – ще се сипят люти обиди, ще се подхвърлят фалшиви новини, ще летят мръсни компромати. Ясно е, че по време на кампания политиците вадят всичко “най-добро” от себе си, но тези избори ще са по-специални, защото политическото напрежение е толкова силно, че с нож да го режеш. Сега разпадът на обществото достигна до политическите лагери, сред които също започна просто делене – затова предизборната битка ще се сведе не до партия срещу партия, а човек срещу човек. Нивото на конфронтация ще зависи преди всичко от това дали тези избори имат потенциал да решат властовия ребус, или всички ще пазят сили и средства за следващите извънредни избори, които няма как да бъдат по-рано от януари.
Засега надеждата, че изборите могат да произведат ясно парламентарно мнозинство, все още е жива – затова и вотът се очертава да бъде мътен и кървав.
Българската предизборна кампания има два характерни белега – тя е оптимално кратка и тече без политици. Кампанията официално е 1 месец, но интензивно върви само в последните две седмици преди вота. По време на кампания основните партийни фигури изчезват из страната – търсят гласове. Контактът с избирателите е контролиран през социалните мрежи. В националните медии остават дежурните „говорещи глави“ и онези странни хора, които са си направили партии, за да могат периодично да се появяват в ефир, за да кажат „бау“.
Тази година ще е малко по-различно
Политиците ще се раздават максимално – пак индиректно, през социалните мрежи, но много по-открито, по човешки.
Костадин Костадинов и Цончо Ганев летят по магистралата с един “Форд” и припяват “Кога зашумят шумите” – пеят за Костадин войводата, който се оженил за една поробена македонка. И трябва да признаем, Костадин пее за Костадин толкова добре, колкото пееше едно време Костадин Гугов. Участието на Цончо Ганев само подчертава вокалните предимства на лидера.
Експремиерът Кирил Петков танцува бачата с неизвестна млада дама на бургаска улица и, трябва да признаем, прави това толкова добре, колкото доминиканец. Развъртява дамата и я оставя зашеметена на улицата, след което продължава по пътя си. Джон Траволта style.
Слави Трифонов говори за смяна на конституционното устройство на страната толкова добре, колкото нито един комик не го е правил. Тази музикално-артистична част от кампанията със сигурност ще продължи цял месец. Интернет направи възможно подобно индиректно общуване и всички след Бойко Борисов се възползват от социалните мрежи.
Тук сблъсък на управленски програми и смислен политически дебат няма как да видите. Но е възможно българските политици да продуцират нов бисер като Васко Жабата и Цеца Мецата.
Но едва ли ще минем само с това
Борисов заговори за „оргия с много уиски, бяло вино, пица на кристали“. Неговите хора чертаят едни схемички, на които най-отгоре показват как “Промяната“ прибира газпромски пари в офшорките си. Кирил Петков обяви, че ще съди Бойко Борисов за половин милион лева заради обвиненията за газовите доставки. Пред медиите Петков определи Борисов за „лъжец, който непрекъснато клевети“.
Но любимата предизборна работа на българските политици не е директното сипене на обиди, а използването на медиите за тази мръсна работа. Директните обвинения са доста по-малко от тези, които протичат в медиите. От дясно към Бойко Борисов през сайтове текат обвинения за „изнасяне на огромни суми извън страната и връщането им отново под формата на „инвестиции“, незаконно придобиване на чужди бизнеси, рекет и действия в интерес на чужди държави“.
Медии правят кампанията на ГЕРБ – някакъв журналист пищи истерично, че е ръган с лакът от експремиера Петков и това дава основание на Борисов да държи дълги речи на тема: „Да ръгаш журналисти и да караш националните телевизии да те записват“.
Други медии са получили бойната задача
да снимат всяка крачка на Кирил Петков и Лена Бориславова и да представят всяка тяхна обща снимка като нещо ужасно. За да може чистите като сълза на комсомолка политици да стъпят върху това и да започнат тегаво морализаторство. След като медиите си изпълнят задачата, започват политическите коментари: „Уважаеми колеги, нека си представим, че по онова стълбище зад Лена Бориславова вървях аз. И аз бях този, който й бърка под полата. И също, нека си представим, че аз бях този, който ръга журналист в ребрата, докато ми задава въпрос“. Това е Слави Трифонов, модел за подражание, който смята, че като журналист задава „неудобни, провокативни въпроси на измамниците от “Продължаваме промяната” и затова и той получава “ лакът в корема“. Накрая на предизборната сценка медиите се превръщат в основни виновници и търпят серия от критики, защото не задават острите въпроси – кой на кого бърка под полата и кой кого ръга някъде. Политика, етика, достойнство – всичко това отива по дяволите.
Разбира се, предизборната кампания няма да протече изцяло под знака на тази публична селяния. Кампанията ще бъде белязана от вече досадната тема за газа, която си е тема на Румен Радев, Гълъб Донев и на всички мераклии да пуснат някоя молекула по газпромската тръба. За да се случи това, доста хора се постараха кампанията да е белязана от темата за кризата – иде зима, ще е студено, няма да има пари, а цените ще растат още и още… – абе въобще толкова страшно ще бъде, че само „Газпром“ може да ни спаси. Тук кампанията ще се докосне до традиционната приказна псевдореалност, която властва традиционно в българските предизборни кампании. И нещата ще се подредят.
Петьо Цеков, Сега